Как другарят кандидат-президент Ивайло Калфин се бори срещу енергийната независимост и просперитета на България

Напоследък, и във връзка с идващите президентски избори, но и също така, убеден съм, по команда от Москва, твърде много се активизираха противниците на енергийната независимост на България, сиреч, активизираха се крепителите на пълната ни енергийна зависимост от Русия. Газпром плаща, наште мекерета крещят против „американските (фа)шисти„, които, представяте ли си, щели да ни донесат най-опасното нещо на тоя свят: свободата (в енергийната област). Не представлява никаква загадка това кой дърпа конците на активистите против енергийната независимост на България, сред които особено се откроява комунистическият кандидат Ивайло Калфин (не Бърдоквата). В тази връзка тази сутрин чета чудесна статия в Mediapool.bg, ето, прочетете я и вие, заслужава си: „Опасност“ от шистовия газ или опасност за монопола на „Газпром“?.

В статията има твърде много силни и непоклатимо аргументирани моменти, даващи ни в своята съвкупност истината по проблема с добива на шистовия газ – както стои този проблем по света. Защото става дума за нова, революционна технология, която коренно ще промени ситуацията в енергийния сектор – особено пък в страни като България, които са в пълна васална зависимост от газовата империя Русия. Ето един такъв показателен момент, който ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, затова го и помествам тук:

… Ако утре се разбере, че в България действително има примерно запаси не от 300, а дори само от 50 милиарда кубически метра газ, тези същите идеологически противници на шистовия газ, трудно ще успеят да забранят добива. Само чрез всяване на паника и страх у обществеността, тези политици и заинтересовани групи могат да се надяват да им бъде спестено обяснението защо лишават българската държава, общини, корпорации и граждани от приходи в размер най-малко 10 милиарда евро, хиляди безработни от работни места.

На този етап в България говорим за проучване за наличие на потенциални запаси от неконвенционален газ. За целта ще се направят четири сондажа – нищо ново и различно от направени до този момент стотици, дори хиляди сондажа. Целта е да се даде представа за потенциал.

Разбира се, имаме и алтернативата, която ни предлагат от ляво, да останем останем глухи, слепи и неуки за собствените си възможности. Упоритостта, с която ни призовават да спрем, е признак на дълбоките психологически поражения на тоталитаризма.

Странното е, че блокове в Североизточна България, съседните на дадените на концесия на „Шеврон“, с пълна сили върви подготовка и се провеждат сходни класически сондажи за нефт и газ. Фирмите са различни, в това число и с руско участие – но там екологическият патос на кандидат – президента е притъпен или отсъстващ.

Прочетете статията, наистина е много добра. В нея е налице съвсем точен научен анализ на всички останали проблеми, повдигани от другаря Калфин, като се показва, първо, неинформираността му, и също, на второ място, опитите му да всява неоснователни страхове, да подвежда и да лъже хората, т.е. да действа като професионален комунистически манипулатор, какъвто той няма как да не е: знаем, че лъжата е основен модус на съществуване на лявото мислене; ако нямаше лъжа нямаше да има и левичари, и лява политика, и леви партии; на лъжата се крепи лявото като такова; това е азбучна истина, която е крайно време да се осъзнае от повече хора. А ето сега един заключителен момент от препоръчваната от мен, от цитираната статия:

Г-н Калфин рискува много като превръща шистовия газ в централна тема на своята предизборна кампания. Защото хората в Разград и другите общини в Североизточна България, където дай боже да се намери шистов газ, ще се добива, с времето ще получат цялата информация. Защото Полша е близо, дори и САЩ не се толкова далеч. Интернет и Гугъл дават отговори на почти всички въпроси.

Защото противниците на шистовия газ и защитници на руските монополни интереси трябва да отговарят защо отказват на хората и общинските бюджети приходи в размери на стотици милиони левове, работни места и заетост – пряка и свързана – хиляди работни места. В щата Пенсилвания един кладенец носи средно 7.5 милиона долара финансови ползи и 62 работни места. До този момент без никакъв проблем са направени 4000 сондажа. Без да пострада по никакъв начин нито природата, нито питейната вода (влезте в Гугъл и вижте, че на практика няма никаква връзка между слоевете в които се търси шистов газ и вододайните слоеве). В проведени неотдавна публични слушания в Конгреса на САЩ не друг, а Лайза Джексън, ръководител на Агенцията за защита на околната среда на САЩ призна, че „няма доказани случаи, че фракинг процесите са имали влияние върху водите”.

До този момент в света няма случай на свързани явление между сондажи за добив на шистов газ и обогатена с метан вода. Има опасения, но това е различно.

Съвсем не случайно през последните две години благодарение на разкритите нови количества и добива на шистов газ, прогнозите за неговото потребление се увеличават, особено в контекста на постигането на по-ниски въглеродни емисии в транспорта и енергетиката.

Ами това е засега от мен, аз продължавам пътешествието си из интернетната джунгла. Желая на всички най-хубав почивен ден! Прочее, под „хубав“ разбирам следното: да се отморите така, че да се обогатите, а не да скучаете! Да си почиваш, обогатявайки се – с каквото и да е, с емоции, преживявания, движения (спорт, игри), знания и каквото там искате – е истинската почивка според мен, щото всичко останало е скука и безделничене. А скуката и безделниченето не ни помагат да си почиваме, напротив, обременяват ни, натоварват ни… както и да е, хубав ден!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…