Катунизацията на България

Катунизацията

Автор: Никола Ников

Искаме да ви информираме, че елитната седянка в Президентството приключи, с което приключи и процеса на катунизация на страната.

Оказва се, по заявлението на Президента след заседанието на Кoнсултативния съвет за национална сигурност, че страната ни е един голям катун, където всеки, който е заграбил за себе си по-голяма свобода (разбирай пари и власт) може да разполага със свободата на другите граждани, както намери за добре – безмилостно да ги яха и пришпорва, като конник без глава, да ги малтретира, дори да ги убива…

Става въпрос, както казва Държавната дебела глава, за „незаконно забогателите, става дума за лица, които демонстрират лукс, които не са плащали данъци, които не могат да докажат доходи“. Тези лица и онези, които се възползват от данъчния рай, осигурен им от Тройната коалиция и конституционно бетонирван от Симеон Дянков с неговия Пакт за стабилност, както и изявленията на Борисов Втори в Прага, приватизираха държавата с всичките й институции, при това под наглия призив: „Комуто не изнася – да се изнася!!“, за да останат тук сами с ресурсите й, с любовниците, охраната и шофьорите си.

В продължение на 10 години Държавната Глава, олицетворяваща единството на нацията, въпреки мъглата, която хвърляше с изявленията си за „националната сигурност“, не успя да застави правителствата на Борисов Първи, СтанишеF и Борисов Втори да спазят изискването на закона и Конституцията и изготвят обективен Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на страната, като го внесат в Народното събрание.

Моля, кажете ми, може ли една Държава, една самоуправляваща се система от най-висш порядък, да функционира без да спазва конституционните процедури за анализ и контрол, без стабилизиращата я „отрицателна обратна връзка“, каквато е гражданската критика – и да не се превърне в катун??

Никола Ников, 05.10.2011г., гр. Русе

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…