Окървавиха рождения ден на президента
Автор: Милен Радев
Новината за подлото убийство на Ана Политковска сграбчва за гърлото и премрежва погледа. Тя буди възхищение пред смелостта на покойната и разгаря ярост пред наглостта на поръчителите.
В днешна Русия нейното име се бе превърнало в символ за непреклонна, честна и неподкупна журналистика. В страната и в чужбина (когато й бе разрешавано да пътува зад граница) гласът на Ана Политковска бе слушан с внимание. Тя бе една от последните публични фигури, които призоваваха към завръщане в царството на здравия разум, на почтеността и елементарните човешки ценности – в противовес на официалната лъжа, на социалния разврат и грубото насилие, възцарили се поголовно в нейната Родина. Смелост и решителност като нейните не се прощават от властващата бандитско-кагебистка върхушка.
Първата мисъл, която неминуемо пронизва помнещия миналото българин е поразяващият паралел със съдбата на нашия писател Георги Марков. И двамата получиха висшата мярка на наказание заради своята смелост, заради силата на разобличителното си слово. И двамата станаха обект на езическо жертвоприношение в чест на рождения ден на вожда: Марков бе прострелян с отровната сачма на моста Ватерло през 1978 г. в навечерието на Тодорживковия празник и само здравата му физика попречи на Димитър Стоянов да зарадва диктатора с радостната вест навръх рождения му ден. Празничния дар за вчерашната рожденденска трапеза на кремълския господар – смъртта на Ана Политковская бе подсигурен професионално и безотказно. И в двата случая провиждаме почерка на КГБ и на неговите нароили се официални и сенчести правоприемници и наследници.
Два дни преди мъченическата си гибел Ана Политковска говори за последен път пред микрофона на радио Свобода. Внимателното препрочитане и прослушване на думите й днес ни дава отговори на много от въпросите около нейното убийство. Прецизно и спокойно тя изброява чудовищните престъпления на кремълския наместник в Чечения Рамзан Кадиров, съобщава за снимките на изтезавани и отвлечени от него невинни, с които тя разполага и за подготвяна статия по темата. В понеделник се очакваше излизането на поредната нейна статия с разкрития за движещите сили в продължаващия десетилетия чеченски конфликт…
„Всъщност не ставам за борец. Аз съм просто абсолютен журналист. А задачата на журналиста е да информира за това, което се случва“, беше казала веднъж Ана Политковска. Тежко и горко на страна, в която това фундаментално верую става причина за кървава разправа.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 