Четвърто отворено писмо до вечно засмения ни и по комсомолски бодър кандидат-президент Росен Плевнелиев

По повод публикацията в моя блог със заглавие Открито писмо до Р.Плевнелиев, свързано с проверка на неговата годност за длъжността „Президент на республиката“ възмутена гражданка и, предполагам, фенка на любимците на масите Боко Борисов и Росен Плевнелиев, не е могла да сдържи бурния си гняв, в резултат на което е написала една многозначителна реплика; по повод на тая реплика пиша и поредното си писмо до кандидата за президент с китното име „Росен“, като тоя път просто ще му препратя своя отговор, без да му пиша специално писмо; ето сега и гневния коментар на гражданката Елена, и моя отговор, дадени един под друг:

Здравейте, само за „протокола“: защо смятате, че имате нужната компетентност да обучавате кандидат-президенти в това да бъдат президенти? Собствен опит ли смятате да споделите? Дали днес не сте забравили нещо сутринта?

Гражданката, както забелязвате, ми намеква дали съм си пил хапчетата; а ето сега и моя отговор до нея, който, както заявих, същевременно е нещо като своеобразно четвърто отворено писмо до вечно засмения ни и така по комсомолски бодър кандидат-президент Росен Плевнелиев:

Драга и толкова любезна, пък и загрижена госпожо,

Благодаря Ви за чудесния въпрос, който ми задавате; ще Ви отговоря, при това ми давате повод да използвам Вашия въпрос, та да кажа нещо важно и до толкова симпатичния ни и винаги усмихнат наш кандидат-президент Росен Плевнелиев; моят отговор до Вас ще бъде нещо като поредния ми урок до кандидат-президента ни, който нищо чудно в неделя да ни стане и президент; ето какво считам за нужно да Ви отговоря:

Да, имам нужната компетентност да обучавам кандидат-президенти – понеже работя в тази сфера вече десетки години; философ на политиката съм, много съм мислил, търсил, писал и прочие. Като президент не съм работил, но това съвсем няма някакво значение; Гоце примерно е бил президент, съгласна ли сте нему да поръчаме да обучава Вашия кумир Росенчо? Прочее, и самият Плевнелиев, дето претендира (доскоро не претендираше, а се плашеше!), че ще се справи, до този момент не е бил президент; прочее, ако се замислите по-дълбоко ще откриете с удивление, че никой човек на тази земя не се е научил да бъде президент от опита, щото всички президенти все някога стават такива без преди това да са били. 🙂

Не знам дали сте чували или чели – в което твърде се съмнявам, щото ако бяхте чели, нямаше да ми зададете толкова многозначния си въпрос! – за разбирането на великия Платон по тия въпроси, но той директно пише ето така:

„Докато философи не се възцарят, или докато сегашните царе не започнат задоволително да философстват, човешкият род да не чака края на злото.“

Много е интересен въпросът защо именно философите би следвало да управляват; Вий ме подтиквате да напиша статия по този въпрос, за да разясня, но трябва да Ви кажа, че истината, изречена за първи път от Платон, едва сега все повече се осъзнава. Не зная дали сте чули или чели, но в Европейския съюз се прие, че трябва да съществува „Съвет на мъдреците“ като един най-висок орган. Това нещо трябва да Ви говори. И още нещо: философите са при изворите не само на европейската демокрация, но и на европейската цивилизация изобщо…

А че съм философ, вярвам, няма да отречете, макар че и да отречете, то трябва да признаете, че „титлата“ философ не се дава подобно на това как на Боко присъдиха титлата „почетен художник“ – прочее, не зная защо не са се сетили да му дадат все още титлата „почетен (дървен) философ“?! – а може да се заслужи с много работа на попрището на мисълта, духа, философията и прочие. От гледна точка на философ като мен заниманието с политика е детска игра, с която обаче се захващат да играят съвсем неопитни и най-вече немислещи хора (особено у Българско!), което води дотам, че тя се превръща в една твърде опасна играчка.

Този Росенчо, който така харесвате, явно си мисли, че е придобил „уменията“ си в политиката вероятно, предполагам, заедно със сученето на майчиното си мляко; то, прочее, и тарторът му Боко си мисли така; у нас се смята, че заниманието с политика и особено пък властването, управляването, е „най-лесното нещо“. Което обаче съвсем не е така, особено пък за тикви и дървени глави – отбележете, казвам „дървени“, не „държавни“ глави, разликата е от Земята до Небето! – каквито, за жалост, са огромната част от управляващите, от политиците ни.

Абсолютно неопитен и неразбиращ от политика човек като Росен Плевнелиев сега се докопва до най-високия пост в държавата по каприза на един самозабравил се авторитарист, какъвто е Боко от Банкя; това вещае страшни беди и злини за държавата. Като български гражданин и философ правя нещо тия беди и злини или да бъдат избегнати, или ефектите им да бъдат поне намалени. Както виждате, самонадеяните ни тъпи управници не рачат да се вслушат в предупрежденията на един разумен човек, какъвто по презумпция е философът. Прочее, това последното, за разумния човек, го написах само за да Ви ядосам, но Вие явно не знаете, че тъкмо разумът, разумното и истината са територията на заниманията с философия.

Опитът и световната история показват, че винаги когато политиците и управниците не са се вслушвали в предупрежденията на философите, на разумните хора, винаги, повтарям, винаги, без никакво изключение, са си чупили главите. Не зная дали Ви е известно, но най-велики управници, като Наполеон, да речем, или като Александър Македонски, са били постоянно в обществото на умни хора, на философи, а пък Александър, както е известно, е ученик на самия Аристотел.

Тъй че тоя пуяк Росенчо, като не ще да се вслуша в предупрежденията ми, нека да си чупи главата. Жалкото е обаче, че такива като него, преди да си счупят главите, нанасят непоправими беди и злини на цялата нация. Но пък и нация като нашата, която сама си подготвя бедите тъкмо заради крещящата си неразумност, заради крещящия недостатък на умствена способност, изглежда съвсем си заслужава управниците.

Тази известна мисъл – и с това завършвам – а именно, че всеки народ си заслужава управниците, е достоен за правителството си, е изречена от великия философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Това е, любезна госпожо, вярвам, сте доволна от отговора ми, а и да не сте доволна, проблемът си е Ваш. А пък нашите, на цялата нация, проблеми идват от това, че мнозинството от гласоподавателите у нас са тъкмо като Вас, т.е. изобщо не мислят, а гласуват само по симпатия. Примерно понеже Росенчо бил „арен“ и „убав“, много добре се бил пъчел, подобно на тартора си, на народний любимец Боко, дайте него да изберем за президент на нещастната ни Республика; той мислят пословичните български кратуни…

И точно затова винаги си получаваме заслуженото, както, уви, ще стане и тоя път. Аз само предупреждавам, пък вие ако щете ме слушайте…

ЗАБЕЛЕЖКА: Драги г-н кандидат-президент Плевнелиев, текстът по-горе е поредното ми открито писмо до Вас, на което Вий, разбира се, няма да обърнете капчица внимание; понеже, вероятно, съдържа толкова неудобни за Вас лично истини. Правете каквото щете, аз моя дълг като гражданин и философ го изпълнявам…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.