Може ли да обичаме „хората“? (начало на дискусия)

Началото на една показателна според мен дискусия по темата „Може ли да обичаме „хората“?“, започнала във фейсбук:

Lachezar Tomov каза: Да си патриот означава, не само да обичаш страната си, а да обичаш хората в нея.

Stoytcho Dimitrov каза: Даже и Волен . . .

Miroslav Petkov каза: Чак такъв патриот не съм!

Stoytcho Dimitrov каза: Ох, аз май съм!

Владимир Петков каза: Волен е руски патриот.

Quo Vadis каза: Патриотизмът става за мен все по-абстрактно понятие. „Да обичаш хората“ – народа! Това е толкова общо и абстрактно… И защо трябва да се обичаме?! Не може да се обича насила. Един велик човек беше казал – „Родината ми е там, където се чувствам добре“. Аз допълвам: родината ми е там, където и аз мога да дам, и на мен може да ми бъде дадено. За мен тук не може.

Mary Landser каза: Значиии… не съм патриотка… въх, каква новина, не знаех… 🙂 От утре почвам да обичам хората!

Владимир Петков каза: Сега не е модерно да си български патриот. Сега в България е модерно да си различен. Вазов пише „Епопея на забравените“. Истинските патриоти вече са били забравени, през 1886- та са модерни вече други неща, но само привидно. Така е и днес…

Ангел Грънчаров каза: „Хората“ изобщо не може да бъдат обичани. Някои от хората обичаме, други не обичаме. Има всякакви хора. Някои хора не заслужават да бъдат обичани. Мерзавците също са хора, аз тях лично не мога да ги обичам. Също не мога да обичам хора, които никога не съм виждал или не познавам. Който каже „обичам хората“, това показва, че е лицемер. По причините, които приведох…

Рафаил-Росен Стефанов каза: Патриоти са Швейцарците. Патриотизма не е в това да си съчиняваш идеологии, а да си хвърляш боклука където трябва, да не си бетонираш природата като ти падне на далавера, и да си вдигаш когато трябва сам данъците с референдум. И може да се обича само нещо конкретно. Трудно ми е да разбера, как се обичат абстракции като „българския народ“ и „България“. От какъв етнос е гражданство е един човек, никога не ме е вълнувало, а мога да кажа че обичам Пловдив, Созопол, Бачковския манастир… , но ми е трудно да обичам „България“. (Коя, тая на мутрите, на далавераджиите, тая с дупките по пътя, с Паметника на Съветската армия, или тая дето отнема децата на хората поради бедност и се гаври с тях?! Мога само да се стремя да съм отговорен гражданин, но и това се получава трудно.)

Lachezar Tomov каза: Всичко минава през любовта към хората. Страната е просто тяхна проекция.

Ангел Грънчаров каза: „Обич към хората“ няма. Абстракциите не могат да бъдат обичани… Обичани могат да бъдат само конкретни човешки същества. То е различно от „хората“. Нима е толкова трудно да се проумее това?!

Lachezar Tomov каза: Има – обич към, тези, които срещаш, по същия начин, по който Християнинът обича ближния си.

Народът е абстракция. Хората са множество. Можеш да обичаш множество, повечето хора обичат повече от един човек, просто могат да разширят обхвата на обичта си.

Владимир Петков каза: Нередности има в цял свят. България е прекрасна страна. Комплексираният българин се е вторачил само в проблемите.

Ангел Грънчаров каза: Едва ли може човек да обича хора, които даже не познава, това ми се вижда фантастика. Или думата обич някои хора я схващат твърде своеобразно…

„Ближният“ също няма как да бъде обичан ако този ближен, примерно, не си го поне срещнал на улицата, не си срещнал погледа му и пр. Обичането и любовта не бива да девалвират толкова, щото тогава всичко се обезсмисля…

Lachezar Tomov каза: Може да има кредит на любов.

Ангел Грънчаров каза: Някои хора явно имат твърде обемисти и любвеобилни сърца, щом умеят да обичат „множества“, а не индивиди. Аз лично смятам, че може да бъдат обичани само конкретни живи и непосредствено възприемани човешки същества. Обичта към човека изобщо и към хората за мен е съвсем непонятна, а и ми звучи като лъжлива, като лицемерна, като фалшива емоция…

Lachezar Tomov каза: Да обичаш хората не е абстрактна проява, като срещнеш някой непознат, ти му помагаш и му мислиш доброто. Това е да обичаш хората.

Владимир Петков каза: Канибалите обичат най-искрено хората. Аз също обичам хората и особено децата.

Ангел Грънчаров каза: Е как да обичаш тия именно „хора“ като те са толкова различни и всякакви? 🙂 Помислете за това. Има хора, недостойни за обич. Примерно хора, които са крайно лъжливи, да допуснем. Аз примерно лъжеца Гоце не мога да го обичам, а той също спада към родовото понятие „хората“, нали така?

Който обича „децата“ трябва да има предвид, че някои деца са способни да го подлудят, примерно, ако ти оставят да ги гледаш и, примерно, те почнат постоянно да реват по цяла нощ. 🙂 Тогава ще разберете, че даже „любовта към децата изобщо“ е лъжа, измама и абстракция…

Lachezar Tomov каза: Никой не е казал, че е лесно. Пътят на Бог не е по силите на хората, но трябва да се стремят към него.

Ангел Грънчаров каза: Нека не намесваме Бог когато искаме да замажем собствените си несмислени изказвания…

Владимир Петков каза: Да. Работя с деца. От християнска гледна точка, когато осъждаме някого (той е крадец, лъжец…), поемаме неговия грях върху нас. Някои хора са станали проблемнни заради липсата на любов. Гоце, Пеевски, активисти на БХК и други подобни вредители са частен случай.

Lachezar Tomov каза: Това, че вие не виждате смисъл в нещо, не означава, че то няма такъв. Малко скромност никому не вреди.

Ангел Грънчаров каза: Е, сега вече минахте на лични нападки, а просто трябваше да се понапънете да осмислите какво казах. Това, че не виждам нещата точно като Вас не значи, не ги разбирам. Разбирам ги, но по различен начин. Аз го казах да Ви го помогна да разберете грешката си. 🙂 Любовта Ви към хората нещо Ви изневерява. Мен примерно мигом ме обявихте като „недостоен за обич“. 🙂

Lachezar Tomov каза: Не съм минал на лични нападки. Както аз не слагам етикет на нещата, които не разбирам автоматично като глупост, така искам и да се гледа на моите неща.

Напротив, ако видя, че се нуждаете от помощ, ще ви подам ръка, ако някой ви нападне пред мен ще се опитам да го спра. 🙂

Ангел Грънчаров каза: Думата „глупост“ не съм я употребил, направете справка, Вие я употребихте…

Владимир Петков каза: Да обичаш страната, хората, да знаеш за успехите, да познаваш историята, да обичаш езика, да пишеш грамотно на кирилица… Да възпитаваш децата в патриотичен дух. Много неща са важни.

Ангел Грънчаров каза: Както и да е. Ваша си работа. Но все пак помислете малко. Хубава вечер!

„Хората“, „народът“, „човечеството“ и пр. са общи понятия, сиреч думи, не става да бъдат обичани. Просто нямат душа, не са одушевени. Да се обичат думи и дори вещи е перверзия. А който иска да обича човеци, то тази негова обич може да се прояви по един-единствен начин: като обича този, онзи и т.н. конкретен индивид, с когото се познава, общува, когото е почнал да цени и т.н. Оня, който обича „жените“, но не е обичал нито една конкретна жена, много е възможно в един момент да стане женомразец… тази ми е логиката. Навремето комунистите обичаха „хората“, „пролетариата“, „селячеството“, „интелигенцията“, но това изобщо не им пречеше да избиват най-добрите представители на тези съсловия…

Император Тъндър каза: Значи НЕ СЪМ патриот и нямам никакъв проблем с това, защото голяма част от хората тук не заслужават дори уважение, камо-ли обич. Всъщност и според мен такава обич няма как да съществува, изкривено ми е това понятие. Може да има обич към божественото начало, стремеж към него, зачитане на това у другите. Но когато човек сам не зачита това у себе си, какво да му уважавам и да му обичам? Да обичам педофилите ли? Да отида в затвора да ги нацелувам до един! Убийците също. А може би идиота, който кара с 200 км/ч в градски условия, защото иска да бъде готин и не му пука, че може да убие човек… Не, не. Ако награждаваме злото с добро, с какво да наградим доброто – с бонбони от 2 ст. ли? Да обичам „целия народ“ – еквивалентно на това да сложа знак за равенство между Левски и Пеевски, да кажем. Така излиза, нали и двамата трябва да ги обичам.

Ангел Грънчаров каза: Споделям думите Ви, Ваше Величество! 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“

По последните няколко теми от поредицата с условно заглавие Въведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като „дискусионни разпри“, по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам:

choky bembenk каза: this is amazing sir…

Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.

Ангел Грънчаров каза: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм?

Анонимен каза: Не, тавариш. Без вероучение децата ми ще останат без неморалните и във висша степен наивни религиозни бръщолевици и ще могат да посветят вниманието си на нещо, което им е хем интересно, хем ползувателно.

Анонимен каза: Не е никак чудно, че един догматик като вас разсъждава по този начин. Вие бихте процъфтяли в Испания през 15 век, когато би ви доставяло огромно удоволствие да изтезавате и горите на кладата неверници като мен. Не се правете, че не ви се иска и сега да го сторите. Това желание капе с всяка дума от злобната ви устица.

Само че ръчичките ви са къси. Религията вече няма сила да опропастява живота на хората. Така че животът ще върви напред, а вие само ще скърцате със зъби и ще траете. Анъдъмо?

Анонимен каза: Хайде тогава малко цитати от Библията. Ето как християнския бог на Грънчаров насърчава геноцида, изнасилванията и РАЗПАРЯНЕТО на бременни жени:

„Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.“ Числа 31:17-18

„Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.“ Осия 13:16

Бравос на ристиянския бог! Да го хвалим, братя и сестри! Той е най-добрият от сички бугуве! ХАЛЕЛУЙА!!

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Нерде Ямбол, нерде Стамбул 🙂 Какво друго да каже човек 🙂

Апропо, някои таваришчи живеят на нивото на представите някъде на 12 век – и затова приписват на другите това, което тям се иска от все сърце. Примерно, атеистите съвсем наскоро убиваха вярващите хора, това се случваше в тъй страшния ХХ-ия век, в който безбожниците показаха отвратителното си лице в пълна мяра…

Анонимен каза: Как ще коментирате призивите на вашия бог към масови убийства и изнасилвания? Или сконфузено ще заметете този въпрос под килима? Отново?

Мария Василева каза: Господине (Госпожо), как трябва да живее човек е написано в Новия Завет, който отменя повелите на Стария Завет. Вие цитирате от Стария Завет, който обогатява като история, но не дава нормите за поведение. Това всички що-годе просветени вярващи го знаят. Ако бяхте учили вероучение, нямаше да изтъквате тези доводи и аз нямам желание да обяснявам на Вас точно защо има Стар и Нов завет. Християните не са фанатици, нито глупаци, най-малко изостанали и прости хора, както вероятно си мислите. Те се отличават с малко повече човечност и милост от останалите. Това е и причината да бъдат гонени, избягвани, мразени. Да бъдеш християнин практически е невероятно трудно, когато хората не могат да постигнат това, което един християнин има – мир в себе си – те започват да го плюят, оспорват, ненавиждат.

Е, щом на Вас ви харесва манталитета на младите, които живеят без Бога, не записвайте децата си на вероучение. То и без това го няма из училищата – нито има кой да го преподава, нито масата български граждани са осъзнали необходимостта от него.

Господин Грънчаров пак изпреварва времето, в което живеем – с намерението си да напише учебно помагало. Вярвам, един ден много хора ще стигнат до това, което той осъзнава в момента като необходимост: благодарение именно на неговата книга. Това е единственият начин за очовечаване на българина. И в чужбина да го преместят, и в най-проспериращата страна да живее с огромна заплата, пак ще се отличава от човека-християнин и ще фрустрира и скандализира с поведението си (пример: читателят на този блог от Австралия).

Надявам се поне да се съгласите, че в по-цивилизованите страни, където има ред и благополучие, нравствените ценности на обществото са създадени точно въз основа на християнските ценности.

Мария Василева

Анонимен каза: Хайде, хайде, без изтърканото оправдание – „Ама тва е в Стария завет, бьееее!“ Богът си е един и същ, драги ми смехурко. Едно и същ неприятен, неморален, жесток и несправедлив тип.

Искате примери от Новия завет? Нищо по-лесно. Ето: цитирам ви думи на самия Исус, вашият прехвален бог (а всъщност поредното неморално леке в Библията). Тук той от все сърце защитава РОБСТВОТО:

Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5

Робите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимотей 6:1

И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47

Някакви оправдания? А?

Анонимен каза: Писано е така защото от роба господар не става, ни от господаря роб. Дай на роба власт и му гледай сеира – 45 години му го гледахме; и днес продължаваме със синовете и дъщерите му. В цивилизованите Западни държави, чиито правни системи и културен светоглед са еманация на християнската философия и принципи, йерархиите имат значение. И те имат значение дотолкова доколкото има определени независими от лична предпочитания и интереси правила, които поставят едни хора на по-високо положение, а други на по-ниско. Тези, които НЕ СЛЕДВАТ правилата, ПРАВОТО НА ГОСПОДАРЯ, НАРЕЧЕН „ЗАКОН“, влизат я в затвора, я се остракират и на получават възможност да се развиват.

Така че много правилно е казано в Библията: Спазвай Божия и човешкият закон за да живееш в правово общество, и разбира се, за да не бъдеш ни БИТ, ни УБИТ (както се случи с нашите пишман мутри, роби не познаващи ни Бог, ни власт).

Анонимен каза: Горкият Йосиф голям бунак! Жена му му изневерявала като невидяла, а като изпаднала „в беда“, изпищяла – „Бог ме чука!“ И Йосиф, идиотът, повярвал… И така се родила поредната дебилна религия…

Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти… богохулстваш… явно Сатана те е обсебил… потърси наблизо психиатър, щото това е опасно за здравето ти…

Анонимен каза: Богохулство не съществува, защото не съществуват богове (или бог). Така че не изпадай в поредния си хистеричен пристъп…

Ангел Грънчаров каза: А би ли обяснил понятно защо смяташ, че „не съществуват богове“. 🙂 Дай някакъв аргумент.

Апропо, самият факт, че употребяваш думата „богове“ (множествено число на думата Бог) показва, че даже не разбираш що е това Бог, т.е. съзнанието ти се намира на стадия на първобитното варварство в това отношение, тъй че да съдиш има ли Бог или няма при положение, че изобщо не разбираш що е Бог, е безкрайно глупаво занимание! 🙂

Мария Василева каза: До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение. Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямам намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“.

Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник (те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо). Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази истина си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Христос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.

Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам образно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания-закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки, че с нищо не можели да се изкупят. Цялото злато и съкровища на света не стигали за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове.

Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат, мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват греховете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават“ с Исус и неговото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи (не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задоволени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща.

Това е като вододел – човечеството се разделя на две части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече, пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин – с милост, великодушие, любов… Той вече принадлежи на други измерения – на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички благословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луднали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.

Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори… Да се чете в Библията, какво казва самият Бог – това е най-сигурният начин да се доближаваме към Него.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Разговор с мой бивш ученик по разни теми и въпроси, касаещи живота ни

Снощи в късната вечер един мой бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм преподавал философия и гражданско образование много години (и от което бях уволнен наскоро по позорния параграф „не става за учител“ от една самозабравила се директорка!), та значи един бивш ученик, на който съм преподавал няколко години философски предмети, ми се обади във фейсбук и проведохме разговор; ето какво си казахме, неговото име го давам с условни инициали, по причина на това, че не съм го питал съгласен ли е да публикувам разговора ни в блога:

G. A. каза: Как сте, Господине?

Ангел Грънчаров каза: Бива! Вие как сте?

G. A. каза: Ами добре, мерси! Занимавате ли се още с обучение на ученици?

Ангел Грънчаров каза: Вече не. За момента – не.

G. A. каза: Е… а имате ли желание да преподавате?

Ангел Грънчаров каза: Само живот и здраве да е, имам намерение да се върна.

G. A. каза: Да, живот и здраве. Другото е второстепенно.

Ангел Грънчаров каза: Няма страшно, да си почина малко. 31 години работих, сега да почина някой и друг месец

G. A. каза: Е да. Вие си знаете най-добре.

Ангел Грънчаров каза: Вие почнахте ли работа? Или ще учите още? То и ученето е работа де…

G. A. каза: Ами аз работих още от 10-ти клас. Работих само събота и неделя, разбира се. А сега за жалост съм безработен.

Ангел Грънчаров каза: Е, случва се, има време да работите. В чужбина нямате ли желание да работите?

G. A. каза: Но ще си намеря работа е ще продължа, а нямам чисто финансово възможността за висше. Иначе с удоволствие. Загубих връзка с чужбина. Мои роднини бяха там и така бяха плановете, да завърша и да отида при тях, но уви. Те се върнаха тук.

Ангел Грънчаров каза: Живот и здраве да е, човек никога не знае какво ще стане в бъдеще, важното е да не се отчайва никога.

G. A. каза: Фактът, че се събуждаме сутрин живи и здрави е достатъчен за пълния устрем за деня. Според мен. Така че за отчайване не може да става и дума.

Ангел Грънчаров каза: Добре казано! 🙂 Велико нещо е животът!

G. A. каза: Определено е така!

Ангел Грънчаров каза: А и свободата е хубаво нещо!

G. A. каза: Именно затова Ви попитах дали преподавате. Това е най-ценния урок, който може да се даде на даден човек. А Вие бяхте като будител на тема свобода.

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че сте установил това, че темата за свободата ми е била винаги любима.

G. A. каза: Тя е най-важната тема и според мен. А Вие добре говорите по нея така че мисля, че има какво да дадете. И ако от 30 човека Ви слуша един значи Вие сте си изпълнили дълга. (Както беше в нашия клас, за жалост!)

Ангел Грънчаров каза: Да, за жалост, в наши условия малцина са тия, които имат усета, влечението и стремежа към свобода, но е един човек да е спечелен за каузата на свободата, това изобщо не е малко. То така става, един по един да биват спечелвани, и така малко по малко цял народ един ден ще стане истински свободен. Няма как всички наведнъж да обикнат свободата, така в живота не стават нещата…

G. A. каза: Няма. Вярно е.

Ангел Грънчаров каза: Битката за свобода, най-вече за свобода на духа, никога няма да престане.

G. A. каза: Определено! Имате ли клубове все още? opredleno!

Ангел Грънчаров каза: Аз сега водя едно предаване по Пловдивската обществена телевизия, не зная дали сте го гледал, веднъж седмично, там се преместих (засега), то е нещо от рода на дискусионен клуб. И там разговаряме за тия все същите неща, за живота, за истината, за свободата.

G. A. каза: Ами не знам. Как се казва предаването? И кога се излъчва?

Ангел Грънчаров каза: „На Агората философа Ангел Грънчаров“ се казва, всеки четвъртък от 11 часа, има и повторение, ако искате, може да го гледате. А в моя блог има записи на предаванията, може да гледате тия, които са минали. Освен това има интересен клуб, където ходя, събират се мислещи хора, там работим за създаване на първото демократично училище в Пловдив, не зная дали сте чувал за това нещо?

G. A. каза: За пръв път сега от вас чувам. Ще гледам предаванията в блога Ви. Защото съм на Bulsatcom и не знам дали изобщо има пловдивската телевизия.

Ангел Грънчаров каза: Ето информация за клуба: Клуб Нещото. Оказва се, че в него вече идват и бивши ученици от ТЕТ-а.

G. A. каза: И аз съм оттам.

Ангел Грънчаров каза: А това пък е последното предаване, иначе в сайта на Пловдивската обществена телевизия та може да се гледа онлайн.

● 23 октомври 2014 г., ● 30 октомври 2014 г., ● 6 ноември 2014 г., ● 13 ноември 2014 г.

Предаването се излъчва всеки четвъртък, от 11 часа, ПО-тв може да се гледа и онлайн ЕТО ТУК >>> .

G. A. каза: Добро заглавие.

Ангел Грънчаров каза: Та минах на телевизионни уроци по философия след като ме уволниха от нашето училище.

G. A. каза: Така е по-добре. Защото няма кой да Ви ядосва. Ще Ви гледат само желаещи и мислещи. И ще се чувствате по-добре предполагам.

Ангел Грънчаров каза: Е, аз съм свикнал да общувам в живота и в училище и с нежелаещи, и с немислещи, но по начало наистина е по-добре учениците да искат да учат даден предмет. Затова именно водим борба за промяна в образователната система, та учениците сами да избират какво да учат; едва тогава работите ще потръгнат. Насила хубост не става…

G. A. каза: Народът го е казал! Имам един приятел (който е в чужбина в момента). Той е голям любител на философията. И все разсъждава и мисли по разни разнообразни въпроси и проблеми. Ще покажа блога Ви на него, ще му хареса.

Ангел Грънчаров каза: То човек да разсъждава по разни важни въпроси е съвсем естествено състояние, особено за по-младите хора. А това философско предаване е именно с цел да направи една общност от мислещи хора, има смисъл според мен. Та ще се радвам с Вашия приятел да се включите в нея. Мислещите хора са най-ценните за едно общество

G. A. каза: Ние сме млади хора с доста свободно време и все още бистри умове. Така че може да се учим. Иначе как сте, питам за здравословното Ви састояние?

Ангел Грънчаров каза: То човек по начало цял живот се учи, аз дори на моята възраст все уча разни неща, и като науча нещо ново и интересно, го казвам на други хора, по този начин и се изявявам като учител, така стават тия неща. Няма как човек да каже някога „Научих всичко, сега вече мога да си почина!“ Макар че някои хора обичат да тъпеят вместо да учат… А, мерси, слава Богу, със здравето съм добре! Нормално.

G. A. каза: Това е достатъчно. Радвам се за Вас!

Ангел Грънчаров каза: Е, приятно ми беше, обаждайте се! Да не Ви досаждам. Всичко добро Ви желая!

G. A. каза: И аз на Вас!! (за досада дума не може на става).

Ангел Грънчаров каза: Мерси! Е, на моменти философите сме и големи досадници…

G. A. каза: Според някои може би. Не според мен.

Ангел Грънчаров каза: Та всеки четвъртък слагам в блога новото предаване, назад ако отидете, можете да намерите старите, имаше вече и тема за свободата, няма как без тая тема

G. A. каза: Ще гледам предаванията. А това за свободата с най-голям интерес.

Ангел Грънчаров каза: Обаждат се интересни хора, правим диалог, понякога става наистина интересно.

G. A. каза: А, значи имате пряк контакт (телефонен разговор) със зрителите, така ли?

Ангел Грънчаров каза: Да, със зрителите има пряк телефон, без импулси, евтин разговор.

G. A. каза: Хa, супер!

Ангел Грънчаров каза: Агора е гръцка дума, значи „площад“, то имаше и един игрален филм с това име, казваше се „Агората“, не знам дали сте го гледал? И някога философите, понеже са безделници, нямали друга работа освен да разговарят на Агората с хората по всякакви въпроси…

G. A. каза: Ами не съм гледал филма. Но това може да се поправи.

Ангел Грънчаров каза: Да, интересен е, историята на една жена-философ е разказана във филма.

G. A. каза: Хм, сложен ли е? За осмисляне. Защото аз съм си аматьор.

Ангел Грънчаров каза: Не, не е сложен, и показва добре онова време, в римската епоха…

G. A. каза: Ще го гледам.

Ангел Грънчаров каза: Хайде чао! Аз се оттеглям… Всичко добро!

G. A. каза: И на Вас!!

Ангел Грънчаров каза: Мерси!

G. A. каза: Моля!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае?

На снимката: Бойко Борисов усърдно чете и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

Мариян Иванов във Фейсбук написа следния коментар:

Да предлагат КОСТОВ за премиер на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата…

На което отвърнах ето как:

ДС не разрешава, не може, а ДС командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат параноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгряващото слънце! 🙂

Големо бегане пада от пустия Костов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска параноя!

Защо ли ги е толкова страх от Костов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа поддържа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се занимава само с най-висшите работи, откъде-накъде да знае откъде се пуща един компютър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въпрос?

Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)