Германия е отделна и голяма тема. Германската социална пазарна икономика е наистина един сравнително добър модел, но също нелишен от недостатъци. Всъщност германското икономическо чудо след войната става възможно само благодарение на великодушната помощ на Америка. Това навремето беше един умен, далновиден и щедър ход на САЩ.
Днес Германия (и Япония) все още имат реална икономика, която произвежда реални стоки, за разлика от англосаксонските страни, които са се деиндустриализирали и имат вече само виртуална икономика. Въпреки това и Германия се сблъсква с все по-остри проблеми – демографски спад, липса на квалифициран персонал, проблеми с мюсюлманските имигранти и т.н.. Освен това и тя е много задлъжняла и трупа все повече нови дългове. Но най-големият проблем е, че ако през 1990 изглеждаше, че ФРГ присъединява ГДР, днес сякаш ГДР подмолно поглъща старата ФГР.
В много отношения не съм съгласен с американският анализатор Джордж Фридман, но някои негови мисли заслужават внимание, например:
„Възможността Русия да влезе в съюз с Европа и особено с Германия се превръща в най-значимата заплаха на десетилетието… Всъщност германците се нуждаят от енергийните доставки на Русия много повече, отколкото руснаците се нуждаят от парите на Германия… Германия се нуждае от природен газ, какъвто руснаците имат в изобилие, а руснаците се нуждаят от технологии и специалисти, които германците безпроблемно могат да им предоставят.
Освен това не след дълго икономиката на Германия ще се сблъска с изключително сериозни проблеми – недостигът на работна ръка в комбинация със застаряващото й население е гарантирана формула за икономическа катастрофа. А Русия въпреки собствения си упадък ще продължи все така да разполага с излишък на работна ръка, който Германия би могла да използва… Германските производства от всякакъв размер и порядък са вече дълбоко ангажирани в Русия, което добавя нов щрих към отношенията между Москва и Берлин.
Съвсем скоро тези отношения ще бъдат новия стълб на Европа – далеч по-динамичен, ако не им по-значим от отношенията между всички останали държави. С Франция като съюзник на Германия…Русия ще настъпи още повече към европейското ядро, полагайки нова динамика в отношенията с Европейския съюз.”
Ако не друго, Фридман поне е разбрал, че една от основните цели на Русия е да постави Европа и най-вече Германия в зависимост и под контрол. А един съюз Русия-Германия, т.е. комбинация от руските човешки и природни ресурси и германската индустриална и технологическа мощ определено би бил невероятно могъщ и би застрашил позициите на САЩ като световен хегемон. Русия упорито работи в тази насока.
Написа: Анонимен
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Въпросът е дали партньорството с Германия ще облагороди Русия или обратното – и германците ще станат гадни като сегашното ръководство на Федерацията? И къде ще бъдем ние? Иначе Германия като световен лидер сама по себе си няма да е по-лоша от САЩ.
Стратегическото партньорство но Русия и Германия е вековно. Като изключим двете световни войни през 20 в. и седемгодишната война през 18, Русия и Германия много по-често са съюзници и партньори, нежели опоненти и съперници. Края на 17 и началото на 18 в, модернизацията на Киевско-московското княжество и превръщането му в могъща Руска империя е немислимо без хилядите немски специалисти, поканени да живеят и работят в Русия от Петър Първи, Екатерина Първа, Анна Йонавна и Елисавета Петровна. Особено плодотворен в това отношение е век 19. Известно е, че Русия е единствената от великите сили, която на се е противопоставяла на превръщането на раздробените германски княжества, графства и курфюрства в мощна и интегрирана държава под ръководството на Прусия. Това се дължи и в голяма степен на партньорството и взаимната симпатия на канцлерите Бисмарк и Горчаков. В голяма степен на тази симпатия ние дължем и нашето Освобождение. Русия се решава да напдне за пореден път Османската империя само след изричното обещание на Бисмарк, че Германия няма никакви интереси на Балканите и по никакъв начин не ще пречи на Русия в нейната велика освободителна мисия. /Нещо което не може да се каже за Франция, Англия и особено Австро-Унгария/. И накрая, нека напомня , че в разгара на студената война Вили Брант бе първият западен държавник , направил приятелско посещение в Москва – посещение от което произлязоха колосални икономически резултати за двете страни.
За мен няма грам съмнение, че пред политическото и икономическото сътрудничество между Германия и Русия се откриват огромни възможности. И в Москва и в Берлин за наясно с това.