Политически стриптийз

Реших да публикувам тук моя статия, излязла във в-к ВЕК-21 в далечната 1991 г. Подзаглавието й е “Как госпожица В.Дърева разсъблече един политически труп”. Тогава за тази статия излязоха доста отзиви, общо взето положителни. Някои дори писаха, че тя… разкривала нови хоризонти пред политическата публицистика – имаше се предвид използването на средства на психоанализата. Разбира се, след онези години на подем нашата журналистика влезе в други коловози, за да затъне в днешно време в тресавището на безхарактерността и продажността. На мен лично ми е много интересно да ровя из пожълтели вестници и да чета какво съм мислил и писал преди толкова години. А пък за читателите на блога, голяма част от които са млади, може би ще е любопитно да усетят едно свидетелство за онова отдавна отминало вече време.

Ето и самата статия, в нея не съм променил и дума:

Впрочем, този т.нар. “политически труп” не заслужаваше подобно внимание – да бъде разсъблечен до голо пред жадната за сензации публика на в-к “Дума”. Тъй като той от доста време насам многократно и собственоръчно се разсъбличаше където свари, и то с голямо желание. Това говори за ясно изразени стриптизьорски наклонности и даже дарование. Но, както изглежда, това стриптизьорство му се е видяло недостатъчно, та се наложи една “радикална” социалистка и госпожица да го разголи още веднъж…

Независимо от всичко тези интервюта са симптоматични за естеството на нашия политически живот и нрави: едни политици правят салтоморталета и плонжове, други фокусничат, трети направо стриптизьорстват. Това са нрави, на които Европа явно ще завиди. Америка също. От всички фокусниците обаче са най-сръчни, щом като успяха да поемат стриптизьорите под своята опека и команда; на дневен ред сега идат беловласите политикани с къса историческа памет и със склонности към салтоморталета и плонжове. Сюблимна картинка ще бъде когато партията-фокусница успее да ги подчини на диригентската си палка. Г-ца Дърева е готова с острото си перо…

Когато разбрах за разговорите на г-ца Дърева с някакъв неидентифициран “труп” си помислих, че става дума за славната “живковиада” да комунистите, с която те все още се опитват да хвърлят прах в очите на нова България. “Трупът” обаче бил не друг, а този, който наред с “независимия” В.Вълканов обра най-много симпатии, любов и възторзите на комуно-социалистическия слой на България. И този, и другият споменат случай говорят твърде много за морала на тия среди и за едно непоправимо увредено съзнание. Симптоматиката на това съзнание може да се разбере най-пълно от четенето на в-к “Дума” и особено на ония редки случаи на “личностни” откровения по нейните страници (“Ний пак сме тук, га-га-га!”). В това отношение интервюто на г-ца Дърева е направо шедьовър…

“РАДИКАЛНИЯТ КОМУНИЗЪМ” И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СТРИПТИЙЗ

Да приемем, че стриптийзът е разголване, неинтимно и публично. Затова стриптизьорството е неотменна черта на късното посткомунистическо съзнание. Ще се поясня.

Разголването произтича от абсолютната неадекватност на това посткомунистическо съзнание спрямо реалността. Всичко, което соцкомунистите кажат или напишат, автоматично се обръща против тях, понеже носи в себе си смисъл, който те не могат да уловят. А не могат да го схванат, защото им липсва сетивото за него. Това “сетиво” се нарича съвест. Поради това мълчанието е единствената разумна тактика за тяхната партия, но тя е това не може да проумее. Да нападат опозицията от позицията на “ни лук яли, ни лук мирисали” – не върви, не хваща място, мирише. Да се оправдават – съвсем, защото оправданието е чисто признание за вина, което без покаяние се превръща в низост. Но да приказват “а ла Поптодорова” и пр. е направо убийствено за тях. Цинизмът не може да се крие зад два реда едри зъби, ухилени и когато не трябва. Даже и “радикалите” им са безпомощно смешни – няма по-красноречив пример от този, който се свързва в общото съзнание на българина с феномена на “добрия вълк Лупи”(Александър Томов). В този смисъл стриптийзът с комичен привкус е единственото, което се получава, независимо от намеренията и целите на партията-фокусница…

РАЗСЪБЛИЧАНЕТО КАТО СПЕКТАКЪЛ

Стриптизьорът е ясен какво може да покаже когато се е разголи напълно и затова приказките му не са интересни. Съществени са “процесът” и ролята на госпожицата, както и методът на разголване, от който тя се ползва. В този смисъл възприемането на спектакъла е чисто естетическо, стига се до едно любуване не на голотата, на политическия ефект на думите, а на взаимодействието на “госпожица с труп”, от което иде тънкият ефект на ставащото. Поразително е това, че и двамата не улавят този ефект. Спектакълът има няколко символични сцени.

ВЕЛИКАТА БЛУДНИЦА

Великата блудница е, разбира се, “Партията”, а стриптизьорите и госпожиците са бледи сенки и копия. Това е основната нишка на спектакъла и тя не може да бъде скрита. Тази блудница, както и всяка друга, има неудовлетворен комплекс по детераждане и това се съдържа в канавата на постоянните разсъждения, че БКП “си отгледала” еди-каква си опозиция. Тя не могла да “зачене” опозицията преди 10 ноември, понеже блудството й тогава било в стихията си, за което госпожицата е крайно възмутена. Оттук иде “дисидентството” й. Стриптизьорът пък, понеже все пак е мъж, страда от това, че не могъл да й направи “дете”, за да се роди опозиция. Садо-мазохистичният комплекс се изразява в това, че “опозицията е… Луканов”, но този комплекс не може да се разбере напълно ако не се прибави безсъзнателното желание за мастурбация. “Радикалните социалисти” са ония елементи, които искат да направят оплождането на блудницата, но не успяват поради инфантилност…

“ЛУМПЕНИТЕ” И ХЕТЕРОСЕКСУАЛИЗМЪТ

Г-ца Дърева подхваща темата “Тренчев като зъл гений”, а “трупът” стига до фалцет в разсъжденията си за него; но на нея това не й стига. Болката й са мъжете и личностите от СДС – Кошлуков, Ст.Ганев и пр., които манипулирали “лумпенизирания електорат” на СДС, за да “бетонират”… БСП! (Гаче тя не си е доста бетонирана!) Това разсъждение се нуждае от детайлно психоаналитическо тълкуване. Мнението на “трупа” е ясно – това, че намесва “мръсния червен червей” и се “засмива”, говори за чиста проба хомосексуалност. Хем “мръсният”, хем “червеният” червей символизира в неговото съзнание… пениса, мъжкия детероден орган. С г-ца Дърева проблемът също не е кой знае колко мъчен: нея я вълнува “червеят” кръгъл ли е или е… плосък, което говори за вопиюща сексуална неудовлетвореност, поради която, естествено, силно мрази всички мъже. Особено Кошлуков и Ст.Ганев. “Плоският червей” говори за оформена и завършена перверзност и склонност към неординарните начини за удовлетворяване. Длъжен бях да го кажа, тъй като тук излизам като специалист-психоаналитик. Разголващите се поемат всички рискове…

ДЖУНГЛИТЕ НА НЕПАЛ И АВТОЕРОТИЗМЪТ

Бягството като синдром, и то не къде да е, а тъкмо в джунглите на Непал, изразява и потвърждава автоеротизъм, доведен до крайност. За същото говори “нежеланието” да бъде боксова круша; “крушата” е символ на мъжките тестиси; това символизиране не се нуждае от особено тълкуване. “Крушата” крайно много вълнува и госпожицата – и това е напълно в реда на нещата.

Това, че българите трябва да “забравят цветовете” и че “вината е обща”, е изтъркан шлагер на комунистическото съзнание и пропаганда. То говори за неизживяна носталгия по “прекрасните времена” и характеризира пълно “радикализма” на днешните комунисти от типа “Дърева, Воденичаров и сие”. Акцентите върху “турския проблем” обозначават ясно намерението им чрез националфашизъм да спасяват комунизма. Т.е. от тях вече всичко може да се очаква; те са неспасяем случай.

Надявам се, че безплатната психоанализа, която направих на г-ца Дърева и на нейния приятел може твърде много да им помогне и че те ще ми бъдат благодарни. Аз бих си позволил един съвет: от заплетените сексуални проблеми най-верният изход е нормалният сексуален живот. В това число и семейният. Тогава и политическата активност ще стане умерена и няма да е израз единствено на комплексираност. А това е предпоставка за преструктуриране на личността и за психично здраве.

(Бележка-пояснение от днешния ден. Интервюираният на 4 огромни страници на в-к “Дума” тогава беше лицето Румен Воденичаров. За това интервю пиша своята статия. Този човек току-що се беше разконспирирал като подставено лице на ДС в първите месеци на съществуването на СДС и беше станал… яростен националист. “Партията” го взе под крилото си, а този Р.Воденичаров тогава играеше същата роля, което днес е отредена на Волен Сидеров. Днешният президент Гоце Първанов тогава беше съмишленик на Р.Воденичаров в едни “патриотични” (по-добре е да се каже: “партиотични”!) организации, което показва, че днешните игрички между Първанов и Сидеров не са нищо друго освен постановка на ДС. Сидеров пък, който сега се представя за “нов феномен”, просто продължава една стара традиция, в началото на която стоят Р.Воденичаров, Гоце Първанов, Жорж Ганчев и много други такива карикатурни образи. В този смисъл онази моя тогавашна статия е доста актуална.)