Българите имат всички основания да бъдат русофоби – защото няма събитие в по-новата българската история, в което Русия да не е играла зловредна роля. Дори да допуснем, че Освобождението 1878 г. е било безкористен акт – което то безусловно не е! – то последвалото отношение на Русия към България е напълно достатъчно за да елиминира всякаква благодарност от страна на българите.
Изключително злополучно е освен това, че поради една историческа случайност комунизмът побеждава тъкмо в Русия и още една нещастна случайност е, че тъкмо Русия-СССР успява да окупира България през 1944 г. и да наложи комунизъм в страната. Така че българите имат всички основания да бъдат както русофоби заради ролята на Русия преди 1917 г. на Балканите, така и русофоби заради ролята на Русия-СССР след 1917 г. и особено след 1944 г. в България.
След 1944 г. всъщност е по-правилно да се говори за комунистофобия, а не за русофобия, защото ако Бразилия или Индонезия беше голямата комунистическа страна за всички демократи щеше да е правилно да са бразилофоби или индонезиофоби. А комунистите са русофили не защото „обичат” Русия, а защото отъждествяват Русия с комунизма.
Всъщност те са „комунистофили”, а не русофили, още повече че Русия е мултиетническа държава, в която наистина доминира руският етнос, но където живеят още много други народности (вкл. волжски и кавказки българи), голяма част от които нямат нищо общо с руснаците нито етнически, нито езиково, нито културно, нито религиозно.
Русофилията или по-точно комунистофилията е възможна за мозъците на комунистите, защото в комунистическата идеология етносът и нацията играят второстепенна роля, водещ е „пролетарският интернационализъм”. Затова са възможни и изказвания от рода на Калфин, че който обича Русия, обича България.
Противно на това в центъра на консервативната идеология стоят патриотизмът и национализмът. Е, във философски план всички сме граждани на света и космополити, но с такава нагласа реална политика не може да се прави. Нациите и държавите са една реалност, която не може да бъде пренебрегната.
Проблемите на ЕС в момента до голяма степен са обусловени именно от факта, че ЕС се състои от национални държави, които не искат да се откажат от свои суверенни права в името на едни евентуални СЕЩ – Съединени европейски щати.
Написа: Анонимен
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Не съм съгласен с вас г-н Грънчаров. Сега че се опитам да ви изложа моето виждане и няма този път няма да спазвам културен тон:
Русофилството, като явление в българската история е по същество специфично за българия течение на славянофилството, съобразено с българският исторически опит и културни традиции. Докато русофобията може да се сравни с руското западнячество, т.е. преклонението пред могъщата светлина на западният дух и желанието за прогрес на собствените общества. Русофилите са по същество консервативен елемен, който държи на православната и славянска традиция. Който намира своята идентичност в тази традиция, и този изконен стремеж да се запази собствената идентичност е подсилен от упояващото чувство за благодарност към великата славянска империя, която ни е дарила свободата.
Най възходящите и силни периоди в нашата история са тези, в който ние сме отстоявали своята цивилизация и култура. Именно затова връзката ни с Русия е така силна. Защото Русия символизира всичко което България е можела да бъде, но е изгубила Тази всъзка е силна и решаваща и в новата ни история. Русия е флагманът на Православието, с което ние сме дълбоко свързани, но трябва да имаме предвид че нашата съдба е друга, духът ни е различен от руския. Русия е флагманът на православната цивилизация след като Византия й отстъпи мастото си.
Аз съм русофил не защото в Русия всичко е перфектно, не защото там е установен съвършеният политически и икономически механизъм. Че къде има установен такъв? Като русофил за не си затварям очите пред слабостите, грешките и дори престъпленията на Русия. Аз съм русофил, защото държа на традицията си, държа на собствената си уникална идентичност. Защото съм славянин, православен и пиша на кирилица. Русия за мен е пример за величието на една славянска, православна и кирилистична страна. Тя ни е единственият пример за това и аз се гордея с това че мога да нарека русите мой братя, защото те са именно такива. И по кръв и по религия и по култура в по-широкият смисъл на думата. Русия е онова което е можела да бъде България.
Значи всъщност въпросът тук опира до един много по дълбок проблем. Става дума за осъзнаването на нашата идентичност, нашите корени, става дума за реалната ни позиция в цивилизационният сблъсък. Става дума за проява на достойнство, на собствена тежест. Обикновенно тези които отричат Русия, се „дупят” на Запада. И това е жалка гледка. А ние трябва да осъзнаем нашата същност и тя е по блико до Русия, а не до Запада. Това не е плод на дискусии. Това е факт.
Ние не сме западна култура и никога няма да станем. Запада никога няма да ни приеме напълно, аз съм свидетел на всичко това, знам го от собствен опит, защото живея в западна държава Това не значи че не трябва да се развиваме, основавайки се на собствената си същност. А тези който искат да се приобщят към Запада и да се откажат от нашата цивилизационна идентичност, подобно на вашият любимер Иван Костов, май бяха негови думите за „цивилизационният избор“ са предатели на собствената ни същност, с подражание нищо ценно в културата не може да се постигне. Това трябва им се набие в главите на всички дребни душици. Що се отнася до комунизмът, срещу който постоянно говорите, него ще го оставим за друг път. Така че аз не съм русофил, а патриот, ама не от органичените и нискочели патриоти по стадионите.
вярно е , че българия е пълна с национални предатели които се подчиняват на руснаците и вярват , че русия е голяма работа и че имаме нещо общо с тях , съветвам всички русофили вместо да пишат тъпи изказвания да подкрепят русия икономически -, да зарежат и изхвърлят всичко западно което имат – коли , телевизори , телефо и т.н. и да си купят един хубав москвич и руски телевизор и всичко което е произвела руската техническа нация , а що се отнася колко имаме общо със славяните малко да четат и да си развиват пилешките мозъци http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530