Поразителна близост с възприятията на другарката Велислава Дърева!

Попадам тая сутрин на някаква статия и без да видя името на автора й я прочетох. Добра статия, верни мисли, добре написана. Поинтересувах се кой ли пък е авторът. Гледам и не вярвам на очите си: Велислава Дърева я е написала!!! Удивен от тази съвместимост на мислите и на оценките, която за мен е голяма загадка, бързо написах във фейсбук следните думи, които могат да бъдат унизителни за мен, но предпочитам честно да си призная за тоя крайно любопитен феномен:

Чудна работа: за първи път от много години съм съгласен изцяло със статия на другарката Велислава Дърева, ето с тая статия: Елегия за бистришкия тигър.

Какво ли е станало? Да не сме се върнали в годините преди 1989-та?! Има нещо, което да обясни тая „перверзна близост“ между комунист и антикомунист като мен, какво ли е то? От 1989-та насам не е имало случай с другарката Велислава да мислим по един и същ начин за нещо, а ето, сега се оказа възможно! Не мисля като Сугарев или като Методи Андреев, а мисля като Дърева – как е възможно това, какво се случи, та да произлезе от него тоя невероятен за мен самия факт?!

А ето сега един откъс от тази така поразила ме статия, написана наистина от правоверна комунистка, но – внимание! – мислеща; дали това, прочее, не ни сродява с другарката Дърева (?):

„Аз моята история съм я написал, та написал. Не могат да ме уязвят с нищо. От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен…” Тъй промишляваше Той, надвесен от парламентарния балкон, който в оня блажен, исторически момент наподобяваше златна колесница, понесла Него – Триумфаторът. Тази невидима триумфална колесница се носеше над кипналите овации на преторианците, предвождани от магистрати и сенатори, подир тях – каруци, натежали от електорални трофеи, най-накрая – три синджира знатни партийни военнопленници, които вече чуваха властния глас „Понеже сте истински престъпници – на колене!”.

Такава божественост струеше откъм парламентарния балкон, стенещ под тежестта на Демиурга, на Създателя, на Твореца, който сам-самичък, ей тъй, бръкна в нищото и от всемирния хаос сътвори една желязна, непобедима гвардия, която помете всичко по пътя си. А наоколо пърхаха възбудено една орда ласкатели, лакеи и медийни мажоретки, които обожествиха неговия десен глезен, сакрализираха неговия ляв менискус, и в пристъп на обилно дитирамбене викаха като едни весталки „Грабвай секирата!”. Беше славното лято на 2009-а. Обаче дойде горчивата пролет на 2013-а. „Те (Станишев и Местан) дори не се обадиха да ни поздравят като първа политическа сила. Ако те го бяха направили, аз щях да им гласувам един глас да направят правителство, само да не се излагаме пред Европа.

Така почва статията на Дърева. Останалото си прочете сами. Доживях и до тоя срам: да цитирам в блога си статия на комунистка! Какво да се прави: болни времена живеем, всичко се е объркало…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Едно мнение за “Поразителна близост с възприятията на другарката Велислава Дърева!

  1. Другарко Дърева, много хубаво говориш но времето ти е минало както на столетницата която представляваш. Младите слушат с уважение старите докато не прекалят с поучения,примери ,сравнения и пр. Съжалявам но сега е 2013,дори Борисов не се харесва вече защото остаря и той..да си чула скоро някой да му вика бат,е бойко – не, нали..време е и ти да схванеш че ти е минало времето и партийните проповеди отдавна не впечатляват така, както ви се иска…айде всички да ви нема!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s