Един издател на списание от типа “мегазин” ме помоли да му напиша някоя и друга статия за “раздел общество”. Условието беше да няма “идеологизация”. Озадачен от това изискване, все пак написах две статии. Издателят се видя в чудо: харесали му, но имало… “политизиране”, “груби нападки”, “идеологизиране” и не знам какво си още. Трябвало да се пише “обективно”. Поръча ми да напиша нещо, което да отговаря на критериите му. Ядосах се и му написах ето това писмо:
“Г-не…, това в статиите ми не са “нападки”, а принципни критики; впрочем, ако искаш да се пише за обществото без “идеологизиране” (както го наричаш), то това означава да публикуваш безжизнени, “импотентни” и бих казал даже “скопени” материали – подобни на онези, дето си публикувал вече в първия брой. Казвам това, защото все пак аз съм специалист в тази област. Подобни “неидеологизирани” статии са просто безинтересни за читателите, това е моето мнение. Аз така не че не мога, ала не искам да пиша: все пак философите сме живи хора, а не мумии. Читателите ти, предполагам, също. Казвам ти това най-добронамерено. Иначе съм готов да ти сътруднича, но без такива условия. Ако искаш готов съм да поема раздела за общество и да го направя интересен – със свои и чужди статии, но както аз искам да пиша. Мина времето на цензурата, и ме учудваш защо така си се настроил против най-нормалното писане за обществото, което е неизбежно “идеологизирано”. Та помисли добре – как ще живеем без идеи?! Нали сме човешки същества, надарени със съзнание, а идеите са “храната” на нашето съзнание? Или, ако не са “храната” – понеже в днешно време се храним с какви ли не… буклуци” – идеите са поне… “виното”, така нужно на нашето съзнание. Чао засега…”
Ето това му написах, дали ще ме разбере? Май ще разбере само това, че понеже говоря за идеите като… “вино” и като… “храна на душата”, явно съм алкохолик. А за останалото едва ли ще ме разбере… Ако ще да ме разбере: не ми пука особено дали ще ме разбере…
Но да оставим конкретния случай. Проблемът обаче в него е доста симптоматичен. Това, което днес минава за… “журналистика” у нас, е в окаяно положение. Тия хора, наричащи се “журналисти”, са всичко друго, но не журналисти. Огромната част от тях са просто… “слуги”, играещи ролята на “пера на повикване”, или пък са… “съвест под наем”. Те са способни на всичко, за да вегетират в тази ужасна среда, която съществува в нашите “свободни медии”. Голямата част от тях са подмазвачи, блюдолизци, изтривалки и какво ли не още. Огромната част от тях пък са наплашени и малодушни хора, които треперят пред силните на деня или просто пред… “главните редактори”-деспоти. Изобщо не се цени “творческата индивидуалност” на младите журналисти, а се упражнява върху тях такъв диктат, че лесно ги обезличават. И затова всички пишат еднакво безизразно и безхарактерно. Няма силни характери сред нашите журналисти, или ако има, се броят на пръсти: и такива си стоят на… “свободна професия”; тях никой не иска да ги “наеме”. Какво да говоря повече, всеки разбира за какво става дума – и сам добре си представя незавидното положение, което днес съществува в това, което наричаме “журналистика”. Чували ли са нашите “журналисти” за Ориана Фалачи поне?!
Пиша това с болка, защото журналистът – ни повече, ни по-малко – е… съвест на нацията. Истинските журналисти са силни, свободни и достойни хора, които никой не може да купи или пък да унизи така, че да му слугуват или да му играят по свирката. Представете си докъде сме я докарали щом като журналистиката ни е в такова наистина окаяно положение. Щом като повечето ни журналисти са най-малодушни и унизени мижитурки. Затуй днес и най-долнопробната… простащина минава за “добра журналистика”: погледнете и се възхитете на “изразните средства” на нашите “елитни журналисти” или поне на “най-елитната” – и най-високоплатената, казват – именно… Валерия Велева (да спомена поне едно име).
Но има и нещо друго. Ето такива унизени и слаби хора пишат “материали”, които аз наричам “скопени”. Те пишат “обективно”, уж “безпристрастно”, понякога – винаги по поръчка и срещу заплащане обаче! – и съвсем злобно, преднамерено, дивашки тъпо. Липсват и най-елементарни ценности, които да движат писането на тия хора. Не говоря тук за идеи или принципи, за позиции или пък за твърдо отстояване на личностно разбиране. Не, няма такова нещо, всичко в тяхното писане (и говорене) е крещяща угодническа еклектика, служеща не на друго, а тъкмо на опростачването на нацията. Затова когато човек вземе такъв вестник, на него му иде да повръща: това не са вестници, а са най-мръсни и гнусни парцали. Спомнете си какви предавания правеше “доайенът” Кеворкян напоследък: все най-идиотски хули срещу… Иван Костов, и все, разбира се, по поръчка – платено от… известно от кой (той е щедър “работодател” на мнозина наши журналисти, но не живее вече у нас, надявам се сещате кой е).
Това е положението, може да е жестоко, но трябва да си дадем точна сметка “с какво разполагаме”, когато говорим, понякога дори “гордо”, за “нашата журналистика”, за “нашите журналисти”, за “нашите свободни медии”, за прословутата… “четвърта власт” – която, впрочем, е в такова положение, в каквото са и останалите три.
С една дума, в… отчайващо…
(Впрочем, един приятел ми даде като доста красноречива илюстрация към темата един линк; като го натиснете, ще можете да се насладите до насита на скудоумието на нашите “журналисти” – там са дадени само вестникарски заглавия, но затова пък са невероятни бисери: http://24gafa.unixsol.org/ Впрочем, и доста други вестникарски глупости има там)
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 