В един блог открих кратък оригинален коментар на присъдата на масовия убиец от Норвегия – не помня как се казваше тоя урод и не ща и да зная името му. За да провокирам дискусия на страницата си във Фейсбук препубликувах този текст (там вече има доста интересни дискусии, можете да ги видите), а сега правя същото и тук, в блога. А пък по-долу ще дам и своя по-разгърнат коментар на наистина будещата много въпроси присъда; та ето какво пише „Блогоугоден блогохулник SOTYRICON„, авторът на цитирания блог; написал го е под формата на обява за:
Работа в Скандинавия
Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гарантиран за 21 години напред? Само за един работен ден ще получите безплатен апартамент, южно изложение – кабинет, стая и фитнес, безплатен кетъринг, безплатно медицинско и стоматологично обслужване, безплатна поддръжка и консумативи, климатик, охрана, тихи забавни игри, безплатна библиотека и др., всичко на обща стойност 700 000 евро годишно.
Мислите, че е майтап? Не, не е майтап. Станете масов убиец в Норвегия!
МОЯТ КОМЕНТАР: Аз във Фейсбук препубликувах горното с следната злобна провокираща бележка: Абсурдът на прекалената, на извратената демокрация!. Аз считам себе си за демократ, но от по-консервативната традиция, зачитаща много ценности, в това число и религиозните. Смятам се и за хуманист. Принципен, убеден противник съм на смъртното наказание. И ето че, не крия, че за мен казусът с тази толкова либерална присъда на масовия убиец от Норвегия е твърде труден. Объркан съм, не зная какво да мисля. Рядко ме сполита такова едно състояние. Долавям невероятно труден за разнищване абсурд – или, другояче казано, противоречие, антиномическо дори по характера си. Трудно може да се проумее случилото се, а присъдата поставя много, наистина прекалено много въпроси.
Той уби 77 човека. За което му дават 21 години затвор в наистина чудесни условия за живот. Можеше поне да го пуснат в един обикновен затвор, та да се помъчи поне малко, та да го малтретират самите затворници, та да има известно възмездие за колосалното му злодеяние. Не, той ще живее в специални, твърде комфортни условия; не крия, може и да съм ненормален, но първата мисъл, която ми хрумна в акъла като чух в какви условия ще изкара присъдата си, беше: „Ами и аз искам да ида в норвежки затвор! И аз искам да живея в такива условия!“. Добре де, ако така (и толкова хуманно) наказват за такова злодеяние, няма ли опасност да се насърчи престъпността, понеже наистина е близо до акъла: затворът изобщо не е страшен, колкото по-зловещо злодеяние си извършил, толкова по-добре там ще се чувстваш – и ще си живееш като принц!
Питам от тази гледна точка: а какво чак толкова голямо престъпление сме извършили ние, българите, за какво сме наказани, че живеем в такива скотски условия – нищо че не сме в затвора?! И също така се питам: на какво основание норвежката държава ще отделя по цели 700 000 евро на година в тия 21 години, в които тоя урод ще бъде в затвора, а той явно ще бъде и повече години в затвора, ако в един момент не бъде обявен за герой – и не бъде пуснат с почести! Та да стане, примерно, фюрер на Норвегия!!! Демокрацията сама води до своето пълно отрицание, колкото е по-либерална една демокрация, толкова повече тя е застрашена. Норвежкият пример в това отношение е потресаващ.
Е, имат норвежците бол пари, ще се грижат за тоя масов убиец сякаш е писано яйце – и ще хвърлят луди пари по него. Да го бяха пратили поне да си „излежи“ наказанието в български затвор, където циганите да се порадват донасита, простете, на „задните му части“ – та да усети все пак някакво унижение и страдание! За страданията, които е причинил, нима никакво страдание в замяна няма да получи?! Нима норвежкият затвор в този случай изобщо е някакво наказание – или е нещо като луксозен курорт?! Щял, представете си, да пише книги в затвора, той там и луди пари ще изкара, щото западното общество, естествено, ще чете книга на „звезда“ като него, а безспорно, вече е звезда, и то от световна величина. Уби толкова хора, за „наказание“ го туриха в прекрасни условия, ще си пише книгите там, ще трупа пари от издаването им, а един ден и герой може да стане, знае ли се накъде ще подуха вятъра след 20-тина години? Наистина, дали тук не сме изправени пред именно такова едно израждане на демокрацията, което води до неизбежността тя да загине понеже е станала съвсем абсурдна – сама себе си отричаща, сама себе си правеща ненужна?!
Ще каже някой: да де, ама не отчиташ, че въпреки условията, в които ще бъде, той все пак няма да има свобода, все пак ще е в затвор, това му е наказанието! Да, ама за каква свобода става дума? В затвора, прочее, и особено в такива условия, само една-единствена свобода му е отнета: физическата свобода на преместване; той само няма да може да ходи и пътува където си иска по света, а ще стои в тия три луксозни стаи в затвора – и в двора на затвора, евентуално. Знам ли, след време, по същия начин, по който ЕС забранява кучетата да живеят вързани, по хуманни причини да забрани и затворниците да бъдат държани насила в ограничени пространства, т.е. да възникне един по-хуманен затвор, примерно, да възникне някакъв „мобилен затвор“, който, собствено, не е затвор, ами на затворниците, да речем, да им се разрешава да си живеят сред другите хора, само дето ще имат някакъв чип, та да бъдат контролирани евентуално къде ходят и какво правят, знам ли, нещо такова може да стане, всичко е възможно?! Та нали и затворникът е човешко същество, как тогава да му бъде забранявано да ходи където си иска? Чудя се само защо правозатниците не са се сетили да се борят за правото на свободно предвижване по света на затворниците, така нехуманно и варварски отнето от правосъдието и от затворите!
Америка също е модерна страна, но в много щати там има смъртно наказание. Има и доживотна присъда, там издават присъди от, да речем, 200 години затвор, щото се сумират годините за отделни престъпления. Не ща да повдигам тук отново въпроса за смъртното наказание, той е голяма тема. Ще кажа само това: в някои случаи смъртта е избавление, не наказание. Нека престъпникът, нека убиецът живее със съзнанието за това, което е извършил, това наказание му стига: Бог си знае работата, съвестта и нейните терзания наказват най-сурово – а съвест има у всеки, у всяко човешко същество, само дето гласът и е приглушен при уроди като тоя норвежки убиец! Да се даде шанс на престъпника да осъзнае какво собствено е извършил, да се даде шанс на съзнанието му да надмогне с вътрешни сили страшната заблуда, довела до някакъв страшен грях – ето затова правосъдието не бива да убива в никакъв случай.
Тъй че, както сами забелязвате, не мога да разнищя въпроса както би ми се искало, но поне становихме, че си заслужава да се помисли повече. Ето този коментар нека да е нещо като покана за дискусия – и за размисъл най-вече. Само се боя заради тази така съблазнителна присъда, която получи убиецът на 77 човека в Норвегия дали на някои наши сънародници няма да им прищрака някое зъбно колело в мозъка и в резултат да се вдигнат да идат да стават масови убийци в тази благоденстваща северна страна: та и те да си поживеят в прекрасни условия до края на живота?!
Интересно ми е какво примерно ще стане, ако тази присъда наистина насърчи други хора да извършат същото или подобно престъпление – и как ще реагира правосъдната система и законодателството в Норвегия! Щото прецедентът вече е налице: убиваш, а пък после си живееш като… бей, дори много по-добре от бей! Та мисълта ми е: абсурдната присъда над този норвежки масов убиец не е ли симптом за изчерпването на демокрацията, което пък да е начало и предзнаменование на нейното „преодоляване“ и „надмогване“? „Преодоляване“ и „надмогване“ на демокрацията, така мечтано от нейните най-люти врагове…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Има един виц който съм го модифизирал малко за случаят:
Първа вариант на вица:
Когато един германец види за първи път Айфеловата кула, първото нещо което му минава през ум е как е направена.
Когато един англичанин я види за първи път, първото нещо което му минава през ум, може ли да направи една по голяма кула.
Когато един американец я види, първото нещо което му минава през ум, за колко пари може да я купи.
Когато един евреин види за първи път Айфеловата кула, първото нещо което му минава през ум за колко пари може да я продаде на американеца.
Когато един българин види за първи път Айфеловата кула, първото нещо което му минава през ум е дали ще може с две кила динамит да я катурне на земята.
Втори вариант на вица:
Когато норвежката правна система осъди масовият убиец Брейвик на 21 години затвор, първото нещо което минава през ума на норвежците е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде превъзпитан човека. Дали за този период от време, той ще може да разбере грешката си и да покаже съжаление и угризение на съвестта.
Когато един германец или един англичанин чуе за присъдата от 21 години затвор, първото нещо което им минава през ум е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде предотвратен друг подобен инцидент, и дали е достатъчно за да се сплашат другите хора да не правят така.
Когато един евреин или един арабин чуе за подобна присъда, първото нещо което му минава през ум е защо не са го убили и защо не изтрепят и целият му род до девето коляно.
Когато един българин чуе за 21 годишната присъда, първото нещо което му минава през ум е това, цитирам:
„Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гарантиран за 21 години напред.
Само за един работен ден ще получите безплатен апартамент, южно изложение – кабинет, стая и фитнес, безплатен кетъринг, безплатно медицинско и стоматологично обслужване, безплатна поддръжка и консумативи, климатик, охрана, тихи забавни игри, безплатна библиотека и др., всичко на обща стойност 700 000 евро годишно.
Мислите, че е майтап? Не, не е майтап.
Станете масов убиец в Норвегия.”
Край на цитата.
След това българина се отдава на „философски” размисли от рода на следната:
– „Бог си знае работата, съвестта и нейните терзания наказват най-сурово – а съвест има у всеки, у всяко човешко същество, само дето гласът и е приглушен при уроди като тоя норвежки убиец! Да се даде шанс на престъпника да осъзнае какво собствено е извършил, да се даде шанс на съзнанието му да надмогне с вътрешни сили страшната заблуда, довела до някакъв страшен грях – ето затова правосъдието не бива да убива в никакъв случай.”
Да, да! Бог си знаел работата. Ами да го пуснем тогава на свобода, и да оставим бог да си свърши работата сам до край. Защо се месим изобщо да го тикаме в затвор? Или може би е по добре да отидем към другата християнска идиотщина. Въпросният звяр е със сатанинска душа, няма оправяне, такъв се е родил, дяволът го е обсебил. Най добре е да го изгорим жив на кладата и така всичките му бесове ще излязат от него.
Работата е там, че това човешко същество е биологична машина, биологичен компютър, който е бил програмиран лошо, от обществото, от близки, от познати, от медиите, от себе си. Какво е станало точно в ума на този човек за да прибегне до такава крайност? Има ли опасност друг човек да тръгне по същият път и да извърши същото деяние. Каква грешка е направило обществото за да го подтикне към извършване на подобно престъпление? Има ли нещо което куца в обществото и което е подтикнало въпросният човек към подобна лудост? Може ли този човек да се поправи?
Във всяко престъпление, жертвите са винаги две, жертвата и самият престъпник. Човекът който извършва престъпление се движи от едни и същи мотиви, каквито има и най големият светец. И светеца и престъпника имат желание да направят нещо което да им донесе удовлетворение. Светеца вържи добро, защото това му носи удоволствие, това го удовлетворява, това го изпълва. Престъпникът също се старае да направи нещо за да постигне лично удовлетворение. Но той просто не знае как, не знае кое е правилното и кое не. Не е научен. Светеца помага на другите хора и това му дава вътрешното успокоение, вътрешният мир. Престъпника върши погрешни неща за да постигне вътрешен мир. Но и при двамата има един и същ мотив, един и същ първичен стимул.
Престъпника е винаги другата жертва, защото не е имал късмета, не е имал щастието, да бъде научен правилно, да бъде възпитан правилно. Нещо погрешно е станало в програмирането на неговият мозък, в програмирането на неговият морално етичен кодекс.
Престъпника не е човек със зла душа обхваната от бесове, дяволи и сатани! Престъпника е погрешно програмиран биокомпютър.
Ако в някой компютър влезе лоша програма със някакви вируси и т.н. правилно ли е да счупим този компютър защото „душата” му е лоша? Има ли компютъра душа? Трябва ли да го наказваме? Трябва ли да му изгорим няколко чипа за наказание че има вирус в програмата? Трябва ли да му счупим екрана или да му строшим клавишите затова, че програмата му не работи? Или е по добре да го препрограмираме? Да му вложим нова програма, нов софтуер?
В Норвегия хората от стотици години прилагат този принцип, те се отнасят към престъпниците като към лошо програмирани компютри. Това е бавен и мъчителен процес, доста тежки последствия понякога. Но благодарение на това хуманно отношение към престъпниците, във ума на норвежеца се е изгладила една далеч по съвършена морално етична система, при която хората са честни един към друг, при която хората се отнасят човешки един към друг. Традиционният норвежец, който е възпитан и израснал в подобна система, с подобно мислене се придържа към тази система от ценности, и за него е чудно, че въобще може да има някаква друга по добра форма на демокрация. За този норвежец, демокрацията на другите страни е само една подигравка, няма нито хуманност нито човещина. Когато в Норвегия отидат хора от други страни, особено от мюсюлманските страни, в които подсиленият еврейски морал, „две очи за едно око, цялото чене заради един зъб” е в пълна сила се получава сблъсък. Хората в Норвегия се чувстват застрашени. Този морал който те са изграждали в продължение на векове, и който те ценят толкова много е застрашен. Брейвик е един от тези нещастници които не знаят как да се спасят от първобитният морал на българите които са готови да: „Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гарантиран за 21 години напред…. Станете масов убиец в Норвегия.”
Правилно ли е постъпил Брейвик? Разбира се че не. Не го защитавам. Но присъдата на Норвежката правна система е добра, присъдата е добра. Дали ще свърши работа? Еее това е въпроса? Дали ще бъде спасена една от най човешките, най хуманните демокрации в света, или ще загине от нахлуването на „българщината” там?
Друг въпрос е дали ние може изобщо да разберем висшата степен на хуманност на това правосъдие. Дали може да разберем изобщо висшата морално етична система от ценности в това общество? Мисля че не!!!
Още един виц който е подходящ за случаят. Един булгаристанец отишъл в Англия на гурбетлък и след година се върнал милионер. Попитали го как е станало това, какво е работил. Нашият бай Ганьо казал:
– Попаднах в един клуб за джентълмени в Лондон. Там играеха на покер и реших да пробвам и аз. Раздадоха картите, всеки каза кой какво има и дори не си показаха картите един на друг, този който каза че има най висока ръка, сложи парите си в джоба. Аз ги попитах каква е гаранцията, че онзи казва истината. Те ми отговориха, че това е джентълменски клуб и всичко се приема на честна дума. Нямало нужда са се показват картите на другите. Просто човек трябва да бъде джентълмен и да държи на думата си, да казва истината. И после на мен като ми тръгна една ръка, като ми тръгнаха един хубави карти да им се падат, късмет нечуван в клуба… и станах милионер.
Знам от първа ръка как е било във Швеция и Норвегия само до преди 50-60 години!! Не е много отдавна! Човек е можело да си остави чантата с портфейла вътре в магазина и след седмица да отиде и да си ги вземе. Никой няма да му ги пипне дори. Ако ги остави за по дълго време, може някой дори да му ги донесе в къщи! Хората не са си заключвали колите, не са си заключвали дори къщите. В по старо време е имало обичай, къщата да се остави отворена и приготвена за гости. Времето е било студено, мраз. Някой пътник може да се случи в нужда. Дори домакинът да го няма в къщата, човекът влиза вътре, сгрява се, хапва каквото му е приготвил домакинът, прекарва нощта и на другият ден по живо по здраво си тръгва по пътя. Забележете, домакинът може да го няма в къщата!!! Но той оставя вратата отворена за нуждаещи се непознати пътници. Това е било доста отдавна, но е било истина. На нас ни звучи като фантастика нали?
Затвори по това време не е имало. Кой ти мисли за затвор? Ако някой направи нещо неправилно, другите го порицават. Казват му какво е сгрешил човека. В най лошият случай може да спрат да му говорят, да спрат да контактуват с него. Това е било наказанието. Няма затвор, няма бесилки, няма разстрели. Така е било във доброто старо време в малките селца и градове. Хората са живеели като в едно голямо семейство, уважавали са се един друг. Не е имало затвори в повечето случаи. Да се убие човек се е смятало за абсурд. Как така ще се убие човек? Това е било неприемливо за съзнанието на тези хора. Да спрат другите да говорят с тебе, се е смятало за достатъчно сурово наказание. Пък и кой знае, може пък обвинения да се окаже, че е прав? Тогава другите трябва да му се извинят.
Трябват редица поколения подред за да се създаде подобно общество, с подобни морални ценности, с подобни разбирания, с подобно отношение към другите хора. Не е лесно. Създаването на едно такова общество е много дълъг процес.
Но в ново време, от последните 50-60 години нещата започват да се променят. Започват да пристигат булгаристанците, на които им върви на карти, стават милионери. Пристига някой Хасан, пристига някой Мохамед, с 3-4 забрадени жени, с челядта си, 15-20 деца, десетина майки и бащи, 100-тина роднини още и направо отиват да вземат социални помощи. Това е едно хуманно общество, което се старае да помага на хората. За тях всяко човешко същество е ценно. Но на Хасан и Мохамед тези неща не са известни. Хасан и Мохамед си карат по техният „цивилизован” начин на живот. Те са готови да убият човек без да им мигне окото. Дори собствените си деца могат да пречукат ако се наложи. Не е чуждо на мюсюлманската вяра да убият ей така, просто за „честта на фамилията”. Тези хора идват от общество където някой кадия те посочва с пръст и другите хвърлят камъни върху теб докато спреш да дишаш.
Пристига някой Моше (българската дума мошеник идва от там!!) и му тръгва на карти, става милионер. И той също не си поплюва, кара по старозаветният маниер „Око за око, Зъб за зъб!” Евреи и Мюсюлмани се трепат един друг с такова усърдие в близкият изток, няма нужда от много доказателства затова. Забележителното е че преди години успех за частично сдобряване между евреи и араби по времето на Ясер Арафат, постигна един скандинавец. След него никой не е успял да направи това!!!
Когато един норвежец ОТ СТАРАТА ГЕНЕРАЦИЯ, КОЙТО Е ВЪЗПИТАН В ДУХА НА СТАРИТЕ МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ, вижда тези „цивилизовани” и „демократични” способи и начини за живот, той е шокиран. И на него му е мъчно, че пред очите му загива собственото му общество. Повечето от старите норвежци приемат този „нов живот” като неизбежно зло. Трябвало е да дойде, и те се надяват, че постепенно тези хора ще се цивилизоват, ще започнат да разбират като тях. Но някой от новото поколение не могат да приемат факта че света се мени, и че тяхното общество е обречено да загине, поне за сега. Те искат да направят норвежкото общество, подобно на еврейското. Човек не може да стане евреин, човек трябва да се роди евреин. Много е трудно да се пробие, да се влезе вътре в еврейското общество. Там не те допускат лесно, трябва да мине човек през невероятна цедка докато му дадат правата които има един евреин, трябва да минат дори поколения за да го приемат напълно. Иначе нямат доверие на новодошлите.
По същият начин Брейвик иска да се запази норвежкото общество, да се спре тази свобода с която всеки циганин от България или Румъния или Афганистан може да отиде и да се установи като равноправен член на това общество. Вдигната ръка на Брейвик не е нацистки поздрав, това е призив за запазване на едно високо хуманно общество.
Когато на Брейвик му казват присъдата, той се усмихва. Но той не се усмихва затова че са му дали лека присъда. Едва ли тази присъда е лека за него. За някой тъп булгаристанец, това е лека присъда, за някой афганистанец или циганин това е дори награда, това е едно уреждане на живота. Но за Брейвик това едва ли е било нещо хубаво. Не вярвам той да се е усмихнал поради това. Ако беше циганин някой, сигурно щеше и тост да вдигне от радост.
Но не и Брейвик. Брейвик се усмихва затова, защото вижда, че все още е жив духа на старото норвежко общество, където наистина има хуманни отношения към хората. Брейвик се усмихва защото знае че са го разбрали, знаят какви са мотивите му. Той си въобразява че може би един ден някой ще оцени правилно неговото действие. Точно тази усмивка на Брейвик е неговата трагедия, защото той живее в една илюзия, в един въображаем свят. Едва ли Брейвик разбира в момента какво е направил. Той за себе си е все още герой. Но ще има време да размисли, доста време да размисли.
Моето мнение е че светът се меси в момента. Една култура, един етнос се срещат с друга култура и друг етнос. Едните са по хуманни, другите са по изостанали. Ще трябва отново да изчакаме доста време, докато се образува едно ново световно общество, от нови морални ценности. Мисля че всички тези отделни етноси са обречени, всички те ще изчезнат. Еврейското общество ще си замине, мюсюлманското общество ще си замине, булгаристанското общество ще си замине. Норвежкото общество ще се възроди отново. Но няма да е Брейвик който ще направи това. Това ще го направят съдиите които дадоха на Брейвик „само” 21 години затвор! Колко време ще трябва не знам, но със сигурност ще трябват поне стотици години и много поколения. Това е трудна работа.
Това е краят на моят коментар.
В отговор на:
„
Г-н Гранчаров, аз съм пълен атеист. Не вярвам в бог и смятам че религиите макар, че в миналото са играели важна Г-н Железаров, бихте ли бил така добър да посочите в какво се състоя разликата между „българските“ философски разсъждения по случая, именно от рода на…”
роля на морална, етична и правна спойка в обществото, днес те са само пречка защото се базират на догми които не се променят дори когато са в пълно противоречие с научните факти.
не вярвам, че цитирам вас:
„…съвест има у всеки, у
Поради тази причина аз всяко човешко същество…”
Не вярвам, че има съвест във всяко едно човешко същество. Съвестта е нещо което трябва да се възпита, да се научи, да се изгради. Човек не се ражда със съвест. Човек се научава да има съвест. За това са отговорни семейството, учителите, обществото като цяло. Те са тези които трябва да изградят съвест в един човек.
Също така не вярвам, че някой хора са родени със „зла душа”. Не вярвам в никакви дяволи изкусители и прочие. Човек ако е здрав, се ражда като една възможност, една потенциалност. Може да стане добър, може и лош. Но той според мен носи най малка отговорност за това. Отговорност за моралното израстване на хората трябва да носи най вече държавата. Но никоя държава в днешно време не иска да поеме подобна отговорност. Всички държави прехвърлят отговорността на религиите. А религиите на дявола. Дявола се бил вселил в такъв човек, той бил роден със зла душа, и т.н. Политиците си измиват ръцете по този начин, и могат да приберат в джобовете си парите които би трябвало да отидат за морално етично обучение на младите хора.
Кажете ми кой възпитава младите хора на морал днес? Едно време преди 100 години това са били поповете в църквите. Днешно време попове няма. Децата се учат на морал от улицата, от телевизията, от киното, от интернет. Оставени са на самотек.
Не казвам, че Норвежката система е перфектна. Тя си има своите недостатъци. Но в същото време тя е една от най добрите и най хуманни системи в момента. Те ще се опитат да разберат какви са били причините за извършването на това ужасно престъпление. Те ще се опитат дори да поправят.
Въпросът беше: В какво се състои разликата между българските философски разсъждения (те не са само български, те са разсъжденията на английско американската система за управление която е наложена и у нас в момента) и тези на норвежците. Разликата е, че норвежците се опитват да разберат какви са причините за престъплението и да ги премахнат, държавата да предотврати ново подобно престъпление. В същото време те не се опитват да унищожат престъпника, нито да му простят. Те се отнасят към него по човешки, разбират че е сгрешил, и ще се опитат да му помогнат да осъзнае грешката си. Норвежките съдии отидоха и си подадоха ръцете на подсъдимият преди да му дадат присъдата. Това нещо го няма в английско американската гнила система на правосъдие. В същност те дори не могат да разберат този жест. Тук в Англия дори изразиха възмущението си от подобен жест който беше направен от съдиите на Брейвик. Това е същността на голямата разлика между двете системи. Съдиите отидоха и се здрависаха, един по един с Брейвик. Това не беше знак, че го поздравяват за престъплението, нали?