Подкрепям тази теза, че у нас „турско робство“ не е имало, имало е нещо „турско…“, но то не е било „робство“, думите трябва да се употребяват точно. Това, че не сме имали държавна независимост и самостоятелност и сме били част от Отоманската империя съвсем не значи, че сме били нечии роби; ничии роби не сме били, ерго, робство у нас не е имало. У нас е имало османски вид феодализъм, с разните му там особености, но същинско робовладение не е имало.
Това за „проклетото робство“ е една поетична метафора на дядо ви Вазов, която е влязла по най-тъпи патриотарски подбуди след това в учебниците по история. Защо са тъпи тия подбуди ли? Ето защо: защото ако сме били 500 години същински роби, роби и по дух и по манталитет, то тогава сега не само българите нямаше да ги има, а и България нямаше да я има; а щом ги има, а щом ни има, значи не е било така.
Робите, завършените роби, за нищо не стават, камо ли пък да бъдат народ. Цял народ ако пък е робски, майната му на такъв народ! Правете си сметка колко са извратени ония, които си мислят, че като казват, че било имало „турско робство“, с това били, видите ли, давали основания за някаква „национална гордост“!!! Кой може да се гордее от съзнанието, че дедите му са били 500 години роби? Как кой, робът може да се гордее с това.
Ето че тия, които наричат турското владичество у нас „робство“, явно искат и нас в наше време да ни виждат пак роби, ето тази е същината. Свободния, обичащият свободата човек няма да се гордее с такава перверзна гордост от съзнанието, че дедите му били роби – това е изключено.
Схванахте ли сега за какво всъщност става дума? Да се надяваме. А иначе ме плюйте колкото си искате. То си е ваш проблем…