Писмо до ръководителя на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ в Пловдив

Днес, предвид сложилата се нелека ситуация около моето положение в ПГЕЕ-Пловдив, се наложи да напиша едно писмо до Председателя на Градското ръководство на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, което публикувам и тук, в блога – понеже тая плахата надежда, че благодарение на такава една гласност, току-виж, на писмото ми евентуално ще обърнат някакво или поне известно внимание; ето какво написах в това писмо:

Здравейте, драги г-н Нейчев,

Първо да Ви честитя Новата 2013 година; дано да е наистина честита, плодоносна, благодатна настъпилата нова година; желая Ви живот, здраве, щастие, успехи и в живота, и в работата, както лично Вам, така и на най-близките Ви хора!

На второ място искам да Ви информирам за това, че се наложи да заведа дело в Районния съд срещу г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, понеже тя продължава с административния си терор и с гаврите си спрямо мен – и не мирясва изобщо; аз такова отношение за 30-годишната ми преподавателска кариера не съм срещал и дори не съм очаквал, че мога някога да срещна – щото все пак живеем в ХХI-ви, а не в 50-те години на ХХ-я век. Заведох дело, но както и да го погледна, май се налага адвокатска помощ, тъй като сам едва ли ще се справя. Та искам да Ви запитам: може ли да ползвам някаква адвокатска помощ от Синдиката?

От съда ми заявиха, че ако искам адвокатска помощ следва да подам молба, та затова първо искам да запитам Синдиката как стои въпроса в такъв случай: когато член на Синдиката се съди с работодател, Синдикатът помага ли с нещо или как по начало е решен този въпрос? Излишно е да казвам, че от страна на нашата синдикална лидерка в училището г-жа Камелия Стоянова, помощник-директорката, е съвсем глупаво да очаквам някаква помощ, тъй като тя стои на гледната точка, че г-жа Директорката е непогрешима, подобно на римския папа (или на аятолаха, на Главния ходжа на Иран), тъй че в никакъв случай няма смисъл да очаквам да ми помогне с нещичко.

Ето, оказа се, че наистина е крайно порочно и алогично това помощник-директор, приближен и пряко подчинен на директора, да бъде в същото време и синдикален лидер (!), т.е. да се очаква такъв да бъде в същото време и ефективен опонент на работодателя, е едно съвсем напразно и дори глупаво очакване – предвид нашите български реалности и разпространения манталитет у нас. Та във връзка с въпроса ми за адвокатска помощ от страна на Градското синдикално ръководство на учителската организация на синдиката изпращам за всеки случай своята Искова молба до съда, с която заведох делото, а също и едно Допълнение към нея, което по искане на съда ми се наложи да напиша тия дни.

Що се отнася пък до Националното ръководство на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ искам да Ви кажа, че г-жа директорката преди време ми показа някакво писмо, подписано от Шефа на националното ръководство на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, именно от г-н Юлиян Петров, в което той й оказва пълната си и безрезервна подкрепа както за всички минали, така и за всички нейни бъдещи действия, т.е. сам собственоръчно й издава нещо като папска була за пълна непогрешимост, което, както и да го погледнем, е съвсем смешно и жалко.

На мен лично в тази връзка ми се ще да предложа да се проведе все пак едно синдикално събрание в ПГЕЕ-Пловдив по инициатива на градското ръководство на учителската организация на Синдиката към КТ „Подкрепа“, но това си е вече Ваш проблем; Вие си решавайте, Вие си носете и отговорността за случващото в ПГЕЕ-Пловдив…

Ще съм Ви благодарен ако ми отговорите на поставения въпрос.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Едно мнение за “Писмо до ръководителя на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ в Пловдив

  1. Какво мога да кажа отгоре чудесно и справедливо изказаните ти думи ЛЪЧО, когато, гледах снощи пред американското посолство как гнусната тълпа на „големите патриоти, на България“, а всъщност банда политически разбойници , как тези скрити, но очевидни и нагли клакьори на руското присъствие в родината ни, как тези гадни, жалки и отвратни политически насекоми, паразити и мижитурки, как се опитват отново да смучат, да глозгат и най-безсъвестно да експлоатират невежеството, простотията и чувствата на народа ни, като вдигат див вой срещу паметника на загиналите във войната американци, на тяхна правна територия, които загинали е много уместно, разбираемо и човечно да се почитат и да се помнят от техните сънародници, пък и от всеки,българин считащ, че победата над хитлеризма и сателитите му е било и е свято и справедливо дело., пък не вдигат ни вопъл, ни стон, същи комунисти,
    срещу абсурдните паметници на незагинал у нас, в обявената ни през 1944г. от СССР война , на нито един руски войник, с изключение на мародери, изнасилвачи и мърши, каквито се намират във всеки народ що остава за руския, но изглежда точно за чиято „светла“ памет са построени, забележи ОТ БЪЛГАРИ, а не от руснаци!!! и са останали паметници, като този „На Альоша“ в Пловдив и „На Съветската армия“ – поробителка в София….
    Гледах това жалко, смехотворно и обиждащо интелигентния ми разум театро и се
    чудех да се смея ли, да недоумявам ли, или да изпсувам с омерзение, злост и троен хъс тези смехотворни кресльовци, тази поредна тъпигьонщина на патриотарите, на нелепо маскираните , като патриоти уж политици, действащи олигофрени и напразно опитващи да ме опростачват простаци…
    И понеже не мога да псувам реших да ги нашибам с тънка пръчка на гол задник.
    Да ги шибам по голите задници с тънката, но здрава шибалка до, като ми поотмине.
    На ум.
    Поотмина ми, ама не съвсем и досега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s