Българинът мисли като роб, сиреч, проблемът му е че съвсем не мисли

Попадам на текст със заглавие Хайдути в собствената си държава, с автор ДОНА ДЕЛОВА; решавам, че е добре повече хора да го прочетат, за да ги подтикна към това публикувам тук един откъс от него, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; заглавието по-горе натаманих аз, използвайки мотив от самия текст:

… Да си учител в днешно време е изключително мръсна и неблагодарна работа. И за това сме виновни ние. Защото не учим децата си на уважение към учителите, към училището, към знанието въобще. За днешния първокласник училището е нещо като продължение на детската площадка, където основната му работа е да се тъпче със “Зрънчо”, да си носи играчките, да търчи и да вдига шум, най-добре облечен с анцуг. Децата ни растат с

чувство за безнаказаност

Агресивността е повод за майчина гордост, защото “Моето дете е лидер!” Впрочем не, това с лидера беше модерно преди няколко години. Сега са актуални децата-индиго. В моето детство на “индигото” им викаха диванета и им дърпаха ушите, но видно е, че времената се менят. Днес ги учим от малки, че за тях правилата не важат, може да си правят каквото си искат, важното е да не се накърнява лидерският им дух. Ако някоя лоша учителка случайно се опита да възрази – мама е насреща, тя ще я прегази като разярен носорог. И така днешният първокласник утре ще стане седмокласник. Вместо играчки ще си носи нож, вместо да търчи, ще псува и бие учителката. А ние ще го гледаме по новините, ще цъкаме и ще се чудим откъде ни е дошло. Да ни е честито новото поколение!

Не обичам обобщения от типа “българинът е такъв, българинът е онакъв”, но в случая няма как да избягам от тях. Българинът има проблем с правилата. Огромен проблем. Не защото е свободомислещ, а напротив – защото

мисли като роб

В историята ни периодите, в които не сме били под ничие робство или влияние, са прекално оскъдни, за да успеем да си изградим ценностите и мисленето на свободни хора. Свободният човек носи отговорност – за изборите си, за действията си, за живота си. На роба винаги някой друг му е виновен – някакви неведоми зли сили извън него, които му прецакват всичко. За роба властта е нещо, което му е насилствено наложено отвън. Затова трябва да я саботира във всичките форми и по всякакви начини. Нашите герои са Хитър Петър, който надхитрява Настрадин Ходжа и Андрешко, който зарязва съдията в блатото. Нашето мото е: “Я па, он че ми каже на мене!”, като “он” е съвкупност от всички по-висшестоящи, по-авторитетни, по-образовани и по-умни от нас. Нашият бунт се изразява в това да не дупчим билет, да си изакаме детето в градинката, да си изхвърлим боклука през прозореца. Ние сме хайдути в собствената си страна.

Идеята за демокрация ни е изначално чужда, защото демокрацията изисква отговорност и ангажираност. А ние сме ангажирани най-вече, когато сме на маса. Тогава се превръщаме във воини на

ракиената революция

сучем мустак, блъскаме с юмрук и разкатаваме мамицата на всички душмани. На другия ден с натежала глава и мътен поглед продължаваме светлото си дело – да нарушаваме, да саботираме, да си правим каквото си искаме, щото ей тъй пък, на! И не разбираме, че тая работа е като да плюеш нагоре, легнал по гръб – рано или късно плюнката се връща при тебе.

Затова, скъпи родители, българи, дами и господа – стига вече с туй пусто хайдутство! Ако сте излезли от пубертета, би трябвало да сте проумели, че самоцелните бунтове на дребно не водят до нищо читаво и че еволюцията е по-резултатна от революцията. А ако престанем непрекъснато да внимаваме някой да не ни прецака и да не ни мине, току-виж сме открили, че светът се превръща в едно по-приятно място. Наистина.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Лили Иванова през призмата на изстраданата българска съдба и философия

Вчера гледах по телевизията едно интервю на Лили Иванова. Останах втрещен: тя говореше все за същото, все за тази изстрадана българска съдба и философия! За „лошите хора“, както тя ги наричаше, за завистниците, които през целия й жизнен и творчески път са я ръфали, за това как човек, въпреки ужасните обстоятелства, трябва все пак, стиснал зъби, да върви към успеха си, как не бива да се разпилява и да води напразни битки с посредствеността, с ония, които не мирясват, докато гледат възхода на един друг, много по-талантлив от тях човек.

Разбрах едно, защото тази все пак велика жена дава с живота си един чудесен пример, който е добре да го премислят по-младите: човек трябва да се отдаде изцяло на работата си, да я върши с вдъхновение и цялостно самоотдаване, да не обръща по възможност капчица внимание на завистливците („Ако някой ден се роди български гений, то това ще е геният на завистта!“, думи на Елин Пелин), да се спука от работа, да е постоянно активен и неуморен, и тогава дори и в ужасните български условия все пак може да се успее. Ала ще успеят малцина, ще успеят само най-силните; да, сила е онова, което се иска, за да се победят ужасните нашенски обстоятелства.

Е, най-накрая със скърцащи от злоба зъби общността ще признае успеха ти, но пак ще има мрънкала, които ще процеждат през стиснатите зъби:

„Е, какво толкоз пък, баба Лили, тя нещичко е постигнала, но пък за сметка на това е толкова злобна, себична, егоистична, нахална, ще ми пее тя докато е жива! Епа не разбра ли, че е крайно време да се оттегли, да даде път на младите?! Не, не отстъпва, егати нахалството, тя все да е най-отпред, не се ли умори от тази слава, от тия пусти пари, не пресекна ли на старческите й години тая пуста лакомия по парите?!“

Нали това ще каже някой нашенски кумир, някой загрижен за „общото благо“ Слави Трифонов, а пък народът ще въздъхне и ще рече:

„Да, прав е нашият Слави, евалла, как хубаво го каза! Точно такава е истината за баба Лили!“

Ето, такива сме: все да окаляме всичко добро и свястно, що изобщо имаме. И ето, това става за Лили Иванова, за „примата на българската музика и естрада“ и прочие; а какво в такъв случай да кажем за такива като някакъв си там Ангел Грънчаров?! Юруш, тоа поне можем да го унищожим, и дори никой няма да разбере за това как хубавичко сме го смазали и смачкали, как хубаво сме му отмъстили! Ще ми се мисли той за личност, ще ми има претенции, хайде де, откъде-накъде?! Ще съжалява обаче, че се е възприел за личност, ще си плати за всичко: юруш връз него, таваришчи, да го съсипем!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

БСП и ГЕРБ еднакво обслужват интересите на руско-българската ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия

Във Фуйсбук постнах следната информация от медиите, придружена с кратък мой коментар; считам, че публикацията на становища по този въпрос е нещо крайно важно, затова решавам да препубликувам всичко това и в блога си; речено-сторено, ето:

От медиите: „Разяснителната кампания по допитването (референдума) започна вчера и ще продължи до 25 януари. В нея ще се борят по два комитета на различни позиции – тези на БСП и ГЕРБ би трябвало да са за отговор „да“. Комитетите на „Синята коалиция“ и на ЕНП на Мария Капон са твърдо за отговор „не“.“

Това, че двете основни политически сили, намиращи се уж в двата полюса на политическия спектър, левия и десния, имат една и съща позиция по въпроса на референдума, е показателно за това, че и двете политически сили са под контрола на Москва и обслужват нейните интереси. Това, за което аз говоря и пиша от години, а именно, че ГЕРБ е творение на ченгесаро-кагебистката политическа лаборатория, която дърпа конците на политическия процес у нас в последните 10-12 години, се потвърди бляскаво и на дело! Никакви усуквания и еквилибристики повече не могат да затъмнят този несъмнен факт: БСП и ГЕРБ еднакво обслужват интересите на руско-българската ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия…

Цитат от медиите: „Поне 4 345 450 българи трябва да дадат мнението си на 27 януари, за да е валиден референдумът. Толкова са хората, гласували на последните парламентарни избори. Другото условие да се зачита допитването е поне половината от гласоподавателите да отговорят с „да“ или „не“ на въпроса.“

Коя е вярната стратегия за радетелите на българския, не на руския интерес – защото се разбира, че двете основни политически сили, които по проект трябва оттук-нататък да се сменят във властта, та да е осигурено господството на руско-българската ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия, именно БСП и ГЕРБ, са защитници тъкмо на руския имперски интерес, не на българския интерес! – та се питам каква стратегия по отношение на този референдум трябва да имаме ние, българите, които милеем за българския национален интерес: дали да бойкотираме референдума, понеже е с предизвестен край, или пък да гласуваме против, т.е. с НЕ! на въпроса на самия референдум? Трябва хубаво да се помисли за да се даде верен отговор на този немаловажен въпрос.

Сега-засега на мен лично ми се струва, че по-чистият вариант е да се бойкотира това мероприятие на руската ченгесарска агентура у нас; така мисля за момента, но не съм достатъчно убеден, че това е по-добрият избор на реакция. Ще мисля още и ще ви информирам в подходящия момент за окончателното си решение.

Ако то изобщо може да има някакво значение за други хора де, щото кой ли ти слуша гласа на блогъри като мен?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Цялата платена поръчкова социология отиде по дяволите заради скандална анкета, показваща, че Костов е 4-ри пъти по-успешен политик от Боко!

Вчера в един солиден сайт попаднах на анкета с въпрос: кой е най-успешният политик за 2012 г.? Участвах в нея, дадох своя глас и видях, че анкетата дава крайно неочаквани от никой резултати; по-долу публикувам моментната „снимка“ на тия резултати, според които класацията на най-успешен политик води Иван Костов, който събра четири пъти повече (!) гласове от народния кумир Боко Борисов! И три пъти повече от самия Дмитрич, вожда на нашата родна комунистическа партия! И от новата любимка на родната ни комуно-олигархия Кунева Костов даде три пъти по-голям резултат! И 13-пъти по-силен резултат даде от Президента Плевнелиев! Убийствено. Цялата платена поръчкова социология отиде по дяволите заради тази скандална анкета!

Тази сутрин откривам, че сайтът, разбира се, вече е махнал същата тази анкета, съдържаща толкова неприятен резултат; да, анкетата вече наистина я няма. И помен от нея няма даже! Не вярвам анкетите в този сайт да стоят само по един ден, днес има обаче съвсем нова анкета, утре с интерес ще проследя дали и нея ще я махнат, т.е. интересува ме да установя дали сайтът държи анкетите си само по един ден. А ето сега ония резултати, които запазих, понеже тогава реших да ги публикувам във Фейсбук; ето какво написах там тогава:

Вижте анкетата отдясно и отдолу, също можете да участвате в нея, резултатите сега-засега са следните:

Кой е най-успешният политик за 2012 г.?

• Няма такъв (31%, 261 гласа)
• Иван Костов (27%, 222 гласа)
• Сергей Станишев (10%, 82 гласа)
• Меглена Кунева (9%, 71 гласа)
• Бойко Борисов (7%, 61 гласа)
• Уволненият Трайчо Трайков (4%, 36 гласа)
• Друг (3%, 24 гласа)
• Росен Плевнелиев (2%, 19 гласа)
• Йорданка Фандъкова (2%, 18 гласа)
• Лиляна Павлова (2%, 17 гласа)
• Мая Манолова (2%, 15 гласа)
• Цветан Цветанов (0%, 3 гласа)
• Десислава Атанасова (0%, 3 гласа)
• Яне Янев (1%, 2 гласа)

Ето и интересни коментари към тази анкета.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Честваме Бог, който е нежност, а не груба сила, обич, а не сурова и безмилостна справедливост, състрадание, а не сляп за сълзите ни блясък

В изминалите празнични дни получих много честитки от най-различни хора, познати, приятели, дори от хора, чиито имена са ми до вчера непознати. Ето, например, с какви думи ми честити празника уважаваната госпожа Паула Лайт, известна писателка, с която от години поддържаме близки и приятелски отношения; по-долу също така публикувам и моя кратък отговор на така вълнуващото й послание:

Скъпи мой приятелю г-н Грънчаров,

В навечерието на най-прекрасните празници сме. Дни, когато в най-мразовития и непрогледен мрак на зимата се покланяме пред раждането на светлината. Когато наш символ, герой и средоточие на любовта и поклонението ни е не могъщо и страховито божество, а невинния младенец, роден преди повече от две хилядолетия във Ветлеем.

Честваме Бог, който е нежност, а не груба сила, обич, а не сурова и безмилостна справедливост, състрадание, а не сляп за сълзите ни блясък. В тези дни отново ставаме невинни и весели деца и си спомняме, че Създателят е любов.

През този период животът победи ужаса от гибел и край на света. Новата 2013 г. е тържествуващата усмивка на човечеството, което преминава към нов космически цикъл с надежда за мир, благоденствие, щастие и хармония.

Желая ви мракът, който тегне понякога в душите ни, изплашен да побегне, а доброто, прошката, разбирането и нежността да бъдат победители в живота ви.

Бъдете благословени!

С искрена обич и уважение: Паула

Уважаема госпожо Лайт, скъпа приятелко,

Много Ви благодаря за чудесните мъдри думи, с които ми честите празника Рождество Христово! Твърде много съм развълнуван от честитката и съм Ви признателен, че съм удостоен с тази чест.

Позволете ми също от своя страна да Ви пожелая да бъдете все с толкова силен, жизнен и здрав дух; с все такава възхитителна борбеност и непримиримост да посрещате несправедливостите в нашето емпирическо битие, както досега винаги сте го правила; желая Ви добро здраве, а също така Ви желая винаги да постигате целите си, т.е. желая Ви всякакви успехи в живота, особено в творчеството; желая Ви най-разностранни постижения по пътя на мъдростта и добродетелта.

Весело посрещане на Новата година!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.