Главният проблем за постигане на най-добро управление: как мнозинството от демоса да подкрепи най-добрите?

Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) – власт на тълпата.

Какокрация – от думата κακος (лош), сиреч, власт на лошите, при такава форма на управление на власт идват тъкмо лошите от гражданите.

Какистокрация – на гръцки κάκιστος е „най-лош“, сиреч, власт на най-лошите.

Плутокрация – на гръцки πλουτος — богатство, κράτος — управление) – власт на богатите; не се уточнява обаче за богати с какво, за надарени с какво става дума; подразбира се: богати с пари; олигархията пък е власт на малцинството. Тя е разновидност на плутокрацията.

Демокрация – от гръцки δημοκρατία или „народовластие“, управление на народа от самия народ; няма друг начин да се осъществи това управление освен чрез налагане на волята на мнозинството от този народ; това става чрез избори, в които побеждават тия, които са най-много, побеждава партията, която спечели най-много гласове.

Да, обаче демокрацията неизбежно се изражда в охлокрация и пр., във власт на лошите и на най-лошите, щото мнозинството от народа няма как да подкрепя най-добрите, то подкрепя или посредствените, или все по-лошите.

Аристокрация (от гръцки ἀριστεύς, най-добрите, κράτος, власт, могъщество) – това според Платон е най-доброто управление, понеже най-добрите според днешните разбирания са хем най-умните, най-кадърните, най-честните, най-разбиращите, най-компетентните, с две думи казано: най-мъдрите, най-разумните; такива ако управляват държавата ще бъде в най-добри ръце и неминуемо ще просперира.

Да, обаче има един основен проблем: как в условията на демокрация мнозинството ще подкрепи най-добрите? И то при положение, че най-добрите, първо, винаги са малцинство (те са елит), второ, хората от това мнозинство няма как, те харесват и изпитват доверие именно към себеподобните си, сиреч, към посредствените и пр.; мнозинството подкрепя такива като самото себе си.

Ако някои измисли начин как мнозинството може да бъде убедено да подкрепи най-добрите, т.е. ако се свържат предимствата на аристократичното управление с тези на демокрацията, тогава именно и ще възникне най-добрата, идеалната форма на държавата.

Знайно е, че Платон е написал ето тия думи: „Докато сегашните царе не започнат задоволително да философстват или докато философи не се възцарят човешкият род да не чака края на злото“ (цитирам по смисъл). Имал е предвид ония, които са т.н. духовен и интелектуален елит на обществото, не просто технократите (в днешното разбиране, или експертите), а в един по-широк смисъл, именно хора с богати душевни и духовни качества (не просто умствени, а и нещо повече от това, мърди, разумни хора, именно богати като личности, в духовния сисъл; дори следва да са надарени с практически качества и способности, воля и пр., т.е. разбира се в случая един елит в най-широкия многоизмерен, най-вече личностен смисъл.

Та да се върна на най-главния въпрос: как обикновените и т.н. „прости“ хора да бъдат убедени да подкрепят в едни избори най-добрите, не „по-добрите от лошите и най-лошите“, а тъкмо най-добрите, сиреч най-добрите от добрите? Това е най-трудното: подобното се привлича от подобно. А най-добрите, най-кадърните, най-умните и пр. винаги са малцинство; мнозинството от човеците са всякакви, най-много сред тях са посредствените, но има и твърде много глупаци, наивници, простаци и т.н., ако вярваме на Шопенхауер, който не е имал високо мнение за мнозинството от човеците; но в мнозинството все пак не са най-добрите или поне що-годе добрите; по тази причина и злините сред човешкия род няма особена надежда да престанат някой ден.

Пътят според мен е един: образование, просвета, личностен растеж, духовно обогатяване на младите; този според мен е верният път – за да израсте едно ново поколение, което ще е в състояние да подкрепи във властта тъкмо най-добрите, най-способните. Аз вярвам в това и за това работя. Работя вече 30 години на нивата на родното образование и училище…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s