Автор: Иво Инджев
… Посткомунистическата пропаганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отношения на България със западните съюзници, а най-вече със САЩ. Било същото тогава и сега…
Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.
Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропейците (защитавани десетилетия от американския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родината си), е фундаментална ценност и в Европа, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори.
Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобождение“ чрез налагането на съветската окупация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освободена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобождение“.
Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода?
Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската поговорка, според няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.