Във връзка с финансови трудности на една авторитетна и уважавана от пловдивчани медия – Пловдивската обществена телевизия – за които научих тази сутрин от публикация в нейния сайт се налага да реагирам и аз някак, да помогна с каквото мога; ето моето писмо до ръководителя на медията, до г-н Евгений Тодоров, с когото, по благоволение на съдбата, имам честта да се познавам от много години:
Здравей, г-н Тодоров,
Научих за това, което се е случило когато ПО-ТВ е съобщила пред зрителите си факти за своето финансово положение. Позволих си веднага да запозная и читателите на моя блог с публикацията от сайта на телевизията, както и да призова който с каквото може да помогне. Винаги съм смятал, че създадената от теб телевизия е явление, така да се каже, на „медийния фронт“ в България – и че е голяма чест за нас, пловдивчани, че тази телевизия възникна, съществува и оцелява вече толкова години в нашия хилядолетен, в нашия вечен град.
Разбира се, запитах се най-напред аз с какво мога да помогна. За жалост, понеже аз самият съм затънал в крайно непечеливши във финансово отношение предприятия – продължавам да издавам вече четвърта година философското списание ИДЕИ, още и вестник ГРАЖДАНИНЪ, а също така издавам, предимно за своя сметка, чрез заеми, и книгите си – не мога да отделя за момента някакви пари, за да помогна на обичаната и от мен телевизия. А ми се иска да помогна с каквото поне мога. С труд или с някакво съдействие ако мога да помогна нещо, моля, готов съм, ще го сторя. Много мислих тази сутрин с какво мога да помогна и ето, накрая, чини ми се, измислих нещо. Само дано не се оцени това, което измислих, като „подъл рекламен ход“, но хора всякакви, нека кой както иска да възприеме това, което смятам ето сега да ти предложа.
Аз съм човек четящ и пишещ и у мен, в моя дом друго комай няма освен книги – и списания. Да продава човек у нас и в наше време книги и списания е крайно откачено занимание, с което моя милост обаче, както подобава за такива като мен, се занимава от години. Ако поне малко от малко се продаваха книгите и списанието ми, тогава бих могъл да отделя нещичко и да помогна на твоята медия. За жалост това съвсем не е така. И понеже, както се оказва, и в наши дни делото за спасяването на давещите се е дело предимно на самите давещи се, ето какво ми хрумна да ти предложа; дано само, моля се, то да не прозвучи прекалено грозно:
Хрумна ми да подаря на Пловдивската обществена телевизия от всеки досега излязъл брой на списанието – а досега излязоха вече 8 броя, тия дни ще излезе 9-тата книжка! – по 50 екземпляра от всеки брой, т.е. по няколко пакета от всеки брой. Като ви ги докарам тия пакети, общо 500 екземпляра от списанието – а това може да стане още утре – вие да обявите от екрана на телевизията, че имате такъв странен подарък и да призовете зрителите си, който иска да си купи от списанията, да заповяда да го стори, като всяко списание ще се продава с 50% отстъпка, т.е. на половин цена (и зрителите, и читателите ни са в тежко положение, та затова нека и тях да пощадим с каквото можем). Струва ми се, че може да се явят хора, които да пожелаят хем да се снабдят на изгодна цена със списанието, хем да помогнат на любимата си медия, именно на ПО-ТВ. Тази ми е идеята. Дано не звучи неприлично.
Да пресметнем, ако се получи замисленото, крайния финансов резултат: нашите списания струваха първите броеве по 3 лева (евтиния!), а сега са по 5 лева; на половин цена, смятай по 1.50 и по 2.50 лв., някъде към 500 екземпляра мога да ви подаря, ето, кажи речи едно 500-700-800 лева могат да се получат в крайна сметка. Това ще бъде, така да се каже, моята лепта за любимата на пловдивчани телевизия. В която много пъти съм участвал в предавания през годините, на която много съм задължен, щото ми е помагала в трудни моменти (ти си ми помагал де, не толкова самата телевизия!), поради което чувствам като свой дълг с нещичко да помогна ето в тоя момент. Убеден съм, че твоята медия ще издържи и сега, щото има най-важната опора: любовта на своите зрители, доверието на хората, а това са безценни неща, те цена нямат и с пари не могат да се измерят, камо ли пък да се купят.
Това исках да ти кажа. Дано предложението ми наистина не прозвучи грозно. Има ли къде да докарам списанията, само това ми кажи: къде да ги докарам, къде ще е удобно? Ако имаш познати книжари, поговори с тях, аз на тях да докарам тия 500 книжки от списанието, в техните магазинчета да се осъществи необичайната акция, пък те после да преведат парите на телевизията. Само това ми кажи. А иначе подаръкът от мен ПО-ТВ го има. Само кажи къде да го доставя. Таман да си освободя известно пространство в апартамента като ти подаря тия списания! 🙂
С уважение: Ангел Грънчаров
ЗАБЕЛЕЖКА: Ето едно мое по-раншно писание, от което можете да разберете какво за мен е ПО-ТВ: Пловдивската обществена телевизия е значим, уникален феномен на българския медиен „фронт“
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 