Тема за дискусия: може ли една страна да е богата и напреднала, а пък гражданите ѝ да са зле в умствено, образователно и културно отношение?

Една моя реплика към един яростен критик на американците:

Ако това, което пишете, е истина:

„Америка е най-великата демокрация, но е добре известно, че средното интелектуално, образователно и културно ниво на американците е много под това дори на по-„изостаналите” европейци, вкл. българите.“

то как тогава да си обясним факта, че Америка не само е най-велика демокрация, но и най-богата, напреднала и просперираща страна? Вам не е ли известно, че постиженията на една страна зависят от качеството на „човешкия матр`ьял“, който именно твори всичко в нея?

Интересно ми е, че изказвате една вътрешно противоречива, сиреч, невъзможна, крайно объркана мисъл и не съзнавате изобщо какво казвате, не съзнавате противоречието. Това говори, че имате сериозен проблем във Вашата съдна способност, нещо като аномалия…

Помислете също и върху това: как в такъв случай да си обясним факта, че ний, българите, уж хем сме много напреднали в умствено, образователно, културно отношение, сиреч, като човешки „матр`ьял“ сме уж в бляскаво положение, хем в същото отношение сме не само изостанали в развитието си, не само сме най-бедни, но също така сме и най-нещастни? Как в такъв случай да си обясним един такъв фокус?

Взе ли да се размърдва поне малко Вашето „сиво мозъчно вещество“, дето изпълва кратуната Ви?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…