За християнина истината трябва да има най-голямо значение

Svetoslav Alexandrov е споделил във Фейсбук впечатленията си от вчерашната лекция на тема „Християнство и тоталитаризъм“ с гост лектор д-р Момчил Методиев и организатор – проф. Калин Янакиев. Мен лично ме впечатли следният пасаж, по повод на който си позволих да напиша свой коментар, ето какво бил казал проф. Янакиев, а по-долу можете да прочетете и моята задочна реплика:

Няма данни патриарх Максим да е бил агент. Даже е имало период, когато всички са донасяли много за него. Коментарът беше – „Макар и да не мога да се закълна 100%, че Максим никога не е бил агент, сигурен съм, че вероятността да е чист е много голяма“.

Моят коментар:

Това, че Максим не е бил агент на ДС съвсем не променя обстоятелството, че може да е бил агент директно на КГБ. Той е бил доста време на служба в Москва – нима мислите, първо, че КГБ ще пропусне този сгоден случай да го направи свой човек и, второ, нима можете да обясните по-сетнешния му възход чак до патриаршеския трон без мощното покровителство на една задкулисна сила като КГБ? Трето: нима българските комунисти ще допуснат начело на БПЦ да застане нетехен човек?

Да ме прощава проф. Янакиев, но все пак за християнина истината трябва да има най-голямо значение. А иначе аз разбирам добре защо той е така снизходителен за Максим. Прочее, излъчването на този човек, именно Максим, не ми внушаваше доверие, не знам, това е твърде субективно, но за мен такива неща имат значение. Излъчването му не беше християнско. По същия начин и излъчването на сегашния пловдивски мутрополит не просто че не е християнско, то е съвсем нехристинско, бих казал дори бесовско или сатанинско…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.