Всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за своето правителство

Някои, видите ли, били силно впечатлени от това, че позьорското недоразумение Бареков умеело „добре да говори“, сиреч, умеело най-прочувствено да лъже; ето какво ми се наложи да отвърна на една такава дама, впечатлена от чудния, но нерядък за нашите условия „дар лъжливост“ на Бареков:

Г-жо Mel Izet, твърдите, че въпросното недоразумение Бареков било умело да говори така, че да трогва някакви струни в простодушната народна душа; аз лично смятам, че той всъщност умее изключително хубаво да лъже, което пък показва, че в нашата страна явно има доста хора като Вас, които обичат да бъдат не просто залъгвани, но и най-откровено лъгани.

Аз лично като психолог разглеждам тази особеност на народната ни душа като крещящо доказателство за ширещото се в народните среди малоумие, щото само откровено немислещ човек ще предпочете да бъде лъган. Ако тия хора що-годе мислеха, те нямаше как да понасят такова едно прекалено баламско и дебелооко лъгане, което е специалитет на въпросното недоразумение Бареков.

В резюме в крайна сметка мога да кажа и това, че наместването на Бареков сред нашенските политици е поредно доказателство за пълната деморализация не само на политическата ни класа, но и на самия народ, щото нали знаете мисълта на философа Хегел, така уместна в нашия случай, ако не я знаете, ще Ви я кажа:

„Всеки народ си заслужава управниците…“ или, другояче казано, „Всеки народ е достоен за своето правителство.“…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.