Кой? Кой? Кой не иска свали правителството с референдум и то веднага? Защо? Питайте и вие!

Под публикацията със заглавие Софийският университет отново окупиран!!! Браво, немалодушни млади хора! един коментатор е написал интересен отзив, който решавам да публикувам отделно с оглед да бъде прочетен от повече хора; ето какво пише този човек и гражданин:

В отговор на Иван Бояджиев, написал: „Напълно подкрепям и се гордея с тези младежи!“

Похвална непримиримост на студентите, но това няма да свали тези дебили. Никаква форма на мирен протест няма да ги свали. Децата са наивни и се надяват, че имат насреща хора с европейски ценности. Тези не са такива и биха ги размазали от бой ако не бяхме членове на ЕС. Вече смятам, че единствения сигурен начин това правителство да падне е да му се спретне един бърз референдум с въпрос – „Искате ли заедно с Евроизборите да се проведат и предсрочни парламентарни избори“. Смятам, че нужните 500 000 гласа за задействане на процедурата могат да се съберат само за 1 седмица и то само в София.

Оттук нататък има два добри за варианта – или народа печели референдума категорично, или БСП уплашени, че на референдум ще лъсне трагично ниската им подкрепа в обществото, се съгласяват на избори 2 в 1 „на сляпо“. Не знам, какви висши интереси в опозицията досега са пречили да се организира досега този референдум и то при сигурен положителен изход.

Подкрепата за антиправителствените протести през лятото достигаше до 80% и не вярвам сериозно да е спаднала, въпреки внушенията на червенобузите социолози.

Защо? Кой? Кой? Кой не иска свали правителството с референдум и то веднага? Питайте и вие!

Написа: Стефан

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.