Лошото е, че като Павел Ганчев (дето написа – виж На идващите избори битката трябва да е: народът срещу мафията, другояче казано, Костов срещу Бойко – в коментара си „Айде, стига “гениални” командири, като Сталин! “Бащицата” Костов! Овчарят поне се грижи за стадото, докато Костов само се стреми към власт! Никакъв морал, никакво чувство за мисия!“) разсъждават едно 90% от българите и няма никаква надежда, че това скоро ще се промени. Причината е доста простичка – 50 години комунизъм.
Ако се върнем назад и си спомним, че по време на управлението на партията-“покровителка” българите бяха отвикнали да се грижат за себе си. Чакаха партията да им осигури заплатката, панелката, Ладата, телевизора “Рубин” и други скромни благинки, с които той си живуркаше мизерно, но безгрижно. Имитираше, че работи и стриктно спазваше максимата ”Те ме лъжат, че ми плащат – аз ги лъжа, че работя!” И така цели 50 години докато някак внезапно пукна зората на демокрацията.
Тогава масовият българин си въобрази, че някак така, без да се напъне и без да поработи, ще стане капиталист. Само че тъжната истина е, че той е неспособен да се грижи за себе си. Неспособен е да работи и да се справя самостоятелно. Някак си иска му се да продължи да нехае както преди, но да получава капиталистически благинки.
Костов постави първата тухла в изграждането на нормална европейска държава, но ясно заяви, че трябва да се напънем да свършим ние останалата работа – защото просто няма друг кой. И това не се хареса на мързеливия народ. Той не беше свикнал да се напъва, да се жертва, да работи здраво…
Точно този тънък момент, характерен за народо-психологията на българина, бе умело използван от кукловодите на ДС. Бе задействан най-черният PR, който българинът е срещал – така че всички да бъдат убедени, че причината да не се случват нещата както им се иска (с магическа пръчка) е злодеят Иван Костов. На българина някак си му бе много удобно да запее тази песен като посочи с пръст злосторника, виновен за всичките му неудачи. С възторг и фанатичен ентусиазъм подеха лозунга, подхвърлен им от ченгетата: “Костов уби дете!”…
После с детински наивитет посрещна Царя с хляб и сол с единствената надежда, че ще ни “оправи” за 800 дни. И той го стори – “оправи ни”. (Колко умело кукловодите използваха тънката струна на българина – мързел, безхаберие, простотия!!!!!) Така след поредното разочарование народът продължи да търси своя покровител, водач, вожд, масия и т.н, който, макар и необразован или дори мафиот, ще го накара да се почувства на топло, под силните пожарникарски криле.
Българинът така е свикнал! Само така може да оцелее. Казвам, че ще оцелее, но винаги ще живурка. Тъжната истина е, че този тип българин не го чака достойно бъдеще на картата на Европа…
И единствената причина е мързелът, завистта и глупостта. Надеждата е да постепенно да се родят свободни и дейни българи с нов манталитет, презрели гибелната психология, останала ни от времето на комунизма.
Написа: Elena Spasova
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Напълно съм съгласен !
Искам това да не си остане само една надежда.