Интересно ми е да разбера: колко ли пъти масовият гласоподавател у нас е в състояние да настъпва все една и съща мотика?

Интересно ми е да разбера, да си отговоря на ето този въпрос, който поставих за размисъл и на приятелите си във Фейсбук: колко ли пъти масовият наивен гласоподавател у нас е в състояние да настъпи все една и съща мотика? Ето, уверете се сами:

2001 г. – избра за Премиер Царо, именно Симеон Сакскобурготски (верен човек на началниците на ДС, т.е. човек на КГБ, които го активираха, поставиха му задача да предотврати, да осуети гибелния за комунистическата ченгесарска мафия втори мандат на Иван Костов);

2001 г. – избра си за Президент комуниста Георги Първанов, агент от ДС с кличка „Гоце“;

2005 г. – даде властта на Дмитрич (съветски комунист от виден род, т.е. кръвно и генетично свързан с ДС), на Доган (агент Сава от ДС) и на Царя (агент на КГБ);

2006 г. – преизбра си за Президент агента от ДС Гоце Първанов;

2009 г. – избра си за Премиер довереното лице на ДС Боко Борисов, агент „Буда“, бодигард на Тодор Живков и на Симеон Сакскобурготски;

2013 година: Ало, българино, не се ли умори да настъпваш толкова много пъти все една и съща мотика бе?! Абе целите сме в синини по челото от настъпването на тази пуста мотика, и пак не осъзнаваме, че трябва да престанем да я настъпваме, че е крайно глупаво да не знаем какво ще последва при още едно настъпване на проклетата мотика!!!

ДОБАВКА: Във Фейсбук написах и това:

Верни думи, заслужават да се знаят и помнят:

„В момента имаме две комунистически партии – БСП и ГЕРБ.“ (Евгени Чачев)

Emil Petkov: А… ДС?

Ангел Грънчаров: ДС е еманация, продължение на комунистическите ни партии, излишно е да се пита за ДС, та те са едно и също нещо?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.