Пак за принципната несъстоятелност на демонизирането в политиката, за неговата вреда

Ето откъс от коментар, публикуван във в-к КАПИТАЛ – виж Един демон броди из дясното… – а по-долу можете да прочетете моя коментар на този коментар, който аз схващам като твърде глупав, да не кажа смехотворно-тъпичък:

Бившият лидер на ДСБ и бивш премиер Иван Костов вкара себе си, партията си и Реформаторския блок като цяло в неловка и дори опасна ситуация в първото си публично изявление след като напусна председателския пост на формацията и се зае с академична дейност. Накратко, Костов заяви в предаването „Нека говорят“ по bTV в неделя, че Делян Пеевски е „демонизиран“. На въпроса кой го демонизира Костов отговори многозначително: „… който има интерес или на когото пречи, или той самият е дал основания“. Заедно с това посъветва политическите партии да се занимават с политики, с добруването на хората, а не с „този или онзи“, включително и с Пеевски. Веднага след това обаче Костов обяви избора на Пеевски за риск за националната сигурност. „Риск е, защото неговото номиниране срина доверието в правителството, подкопа доверието в мнозинството, което управлява Народното събрание. И от тази гледна точка си е истински риск“, заяви още бившият премиер.

И така нататък. Авторката на въпросния коментар, видите ли, се е загрижила да не би изказването на Костов да било навредяло на новия председател на ДСБ, това нея я вълнува. В тази връзка ми се наложи във Фейсбук да напиша следното:

И във в-к КАПИТАЛ не пожелаха да вникнат и да схванат точния смисъл на изказването на Иван Костов за принципната несъстоятелност на демонизирането в политиката, за неговата вреда. В тази връзка ми се ще да кажа още нещичко, да добавя нещо към онова, което вече писах вчера по този въпрос (виж Демонизирането, насърчаването на борбата с призраци, с бесове и пр. в политиката означава, че някой иска да ни върне в детския стадий на развитието ни, т.е. иска да ни направи малоумни).

Демонизирането – вярата в бесове и призраци, пък макар и политически – е симптом на незрялост, на детинщина на съзнанието, това демонизиране е израз на една детска болест, в която то е затънало. Костов каза нещо, което се разбира от само себе си: нека политиците особено – пък и гражданите, добавям аз – да имат добрината да не се занимават с гоненето на призраци, на бесове и на демони, нека да престанат също така да се занимават с гоненето на вещици, а да се постараят да дефинират същинските и реални проблеми пред страната и нацията – и да се заемат с решаването им. Демонизирането всъщност е подмяна на реалните проблеми с псевдопроблеми, то е израз на мистификация на тия реални проблеми.

Пеевски бива обявен за нещо като демон или за вещица – хайде да гоним сега едрата „вещица“, да се опитаме да я хванем и дори да я изгорим на клада – това ли е обаче същинската ни задача? Не е ли по-добре първом да се опитаме да осмислим онази реална ситуация, в която е станало така, че същият този Пеевски е станал символ на една крайно порочна социална система, именно системата на олигархичния пропутинистки и мафиотско-ченгесарски държавен строй, в примката на който се задушава България? Проблемът не ни е Пеевски като демон, вещица или призрак, а проблемът е съвсем другаде. Тия, които ни натрапват мита за Пеевски като „зъл демон“, с това искат да ни отклонят вниманието от същинските ни проблеми и болежки.

Преди години същите тия сили, които сега тържествуват и си сложиха на власт правителството на Олигарски-Пеевски, борейки се тогава за властта, демонизираха по същия абсурден начин самия Иван Костов, превърнаха го в плашило, в „страшилище“, в „зъл демон“, в „чудовище“, в „злодей“ и успяха, в крайна сметка, да го елиминират от политиката: понеже той комай единствен от значимите политици не играеше по свирката им. Е, демонизирайки Костов, същите тия сили ни натрапиха такива чучела като Царо, Боко, Сидерович, Янета разни 100 броя и пр. и превърнаха българската политика, в резултат на всичко това, в нещо като терариум, дето съскат и се хапят какви ли не змии, влечуги и чудовища, превърнаха българската политика в цирк, във водевил, в оперета, в чалготека.

Ето докъде води демонизирането, сфащате ли сега, драги ми неповратливи вътрешно и умствено български глави, за какво говори оня, който е преживял на дело едно такова демонизиране, изстрадал го е и затова добре знае каква разрушителна, деструктивна сила има демонизирането – та да успява да подменя същинските горещи проблеми с псевдопроблеми, с фикции, с пръскане на прах в очите на малоумното наивно природонаселение, на което му дай чалга-кючеци, на което друго не му требе освен да щрака с пръсти и да лапа кебапчета, примесени с упоителна шльокавица. В това е същината на проблема с прословутото демонизиране и призива на Костов да престанем с него, щото се излагаме прекалено – като общество и като нация се излагаме най-вече, щото явно съвсем сме се вдетинили.

А Радан Кънев, съвсем не разбирайки изглежда за какво точно говори Костов, почна да се прави на умен, да се прави на водач-теоретик, казвайки ето какво:

„Имаме проблеми, които демонизираме. Реформаторският блок се изправя принципно срещу мафията, нарушенията при обществените поръчки, злоупотребите с кредитополучатели.“

Двете части на тези две изречения са съвсем несъвместими. И логически, и смислово, и всякак. Това показва, че той, горкият, просто не знае какво говори. Почни да каниш един човек да дава всеки ден интервюта в медиите и в един момент този човечец, заради сполетялата го ненадейно чест, скоро ще забрави какво изобщо говори; пътят към орезиляването на всеки човек преминава през даването на всекидневни телевизионни интервюта…

Толкоз засега. Пак може да пиша по темата. А може и да не пиша повече.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s