Ох. Стоях прав само два часа и половина, а ми се струва че е било цял ден. Официалните ми обувки не са пригодени за висене. Бях на приема на Президента за 24-ти май в НИМ, видях много познати. По-приятно беше, отколкото очаквах.
Тази интересна новина даде на моя милост, известна със скверния си характер, благодатната възможност да задам на г-н Комитата следните любопитни въпроси:
Интересно ми е г-н Павлов да сподели впечатлението си: а на този прием приблизително, на око, какъв процент бяха представителите на тодорживковата „народна ентелегенция“, имам предвид представители на т.н. „духовен елит“ от преди 1989 г.? Това много ме интересува, щото имам чувството, че тодорживковия елит и елита на постодорживковия („демократичен“) период, първо, са все едни и същи хора и, второ, ако първото не е точно така, то двата елита по един чудодеен начин най-органично се сляха и се допълниха, все едно са нещо като еднояйчни братя-близнаци или поне двойници, което пък на мен лично ми говори, че някаква същностна промяна в т.н. културно-духовна сфера у нас изобщо не е настъпила; дали съм прав поне отчасти не зная, просто си споделям впечатлението.
А такива като самия г-н Павлов изглежда ги канят, за да може един вид да посипят тодорживковата интелектуална манджа с един вид „демократична сол“, щото иначе може да се окаже, че манджата е безсолна и безвкусна, не знам дали и това правилно го констатирам, но така ми изглежда оттук, където се намирам. Искам също така да попитам: а Недялко Йорданов, вечен посетител на такива приеми, беше ли и този път сред поканените? Ами Любомир Левчев беше ли? Божидар Димитров нема начин да не е бил, он е навсекъде. И за Георги Лозанов е излишно да питам, той също е украшението на всеки прием и преди, и след 1989 г., просто приемите без човека с папионката нема начин да започнат.
Сигур на приема е бъкало от агенти на ДС, нали така? Те са все културни хора, нищо чудно и Кеворкян да е бил там, и Гарелов, и останалите, те са си вездесъщи и безсмъртни изглежда, като мумиите. Амче беше ли там Любен Дилов-син, ако не е бил, явно светът е заплашен от изчезване, щото ще настъпи вселенска катастрофа. Кой друг да попитам дали е бил? Дърева не вервам да е била, но тя е свободомислеща и минава за културна, нищо чудно и тя да е украсила приема с присъствието си.
А Слави Трифонов беше ли? Не може такъв стълб на народната ни култура да не е бил, не вервам да не е бил? А за Азис да попитам дали е бил струва ли си? Митю Пищова не вервам да е бил, но Нешка Робева нема начин да не е била. А за Светлин Русев не си струва да питам, он е метреса на всички правителства, президенти и прочие. За кой ли друг да питам, абе, хора, помагайте, че не се сещам?! Властелинът на народната култура и законодател на музикалните вкусове у нас Митю Пайнера беше ли? Кой, кой друг да попитам? Абе Вучков беше ли там, как е възможно приемът да мине без тоз наш велик титан на духа?!
И последно, което ми се ще да попитам: а как г-н Павлов Вие се чувствахте в тази разнолика културно-духовна-ентелегентна компания, приличаща на шарена и кърпена циганска черга? Поласкахте ли се че сте попаднал в нея? Питам се аз как ли бих се чувствал, ако некогаш ме поканят, ама то е хубаво, че мен никога нема и да ме поканят, щото и да ме поканят, аз едва ли и ще отида де. Внимавахте ли да видите дали некой от гостите не си напълни на излизане джобовете с пасти?
Тия детайли са интересни. Мен ми се ще да разбера имаме ли някакъв напредък в културно отношение за тия стотина години от Алеко насам, ама не вервам да сме постигнале особен напредък. Трудно се мени духа на квинтесенцията, на умствения каймак на нашия несретен народ, който и на ентелегенция не случи, както и на друго не случи, той изобщо на какво ли случи де?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 