ГРЪНЧАРОВ ДЕН
Днес е Грънчаров ден. Преди 30 години известния блогър и активен участник в социалната мрежа Фейсбук, Ангел Грънчаров от Пловдив е завършил своето марксистко-ленинско образование в СССР – Ленинград. Братушката Грънчаров, млад и енергичен, е громил до основи упадъчните „субективни идеализми“ на „буржоазната философия“, изграждал се е като истински марксист-ленинец. Днес Грънчаров громи такива като моя милост, които искаме да мислим със собствената си глава, а не да повтаряме като папагали заучени мисли на Вожда. Но в знак на уважение към достойните усилия на Грънчаров да овладее съветската наука днес реших да публикувам мои спомени от едно пътуване до Санкт Петербург. И така, чети, читателю, чети.
Ангел Грънчаров каза: Другарю Йорданов, забравил сте да укажете кога сте посетил Петербург, кой месец, коя година, аз не забелязах тия подробности. А иначе искате да кажете, доколкото разбирам, че Ваша милост е орисана от съдбата да е удостоена с правото да е „немарксистки и антикомунистически ориентирана“ един вид по рождение, докато хора като мен, които не са чак такива щастливци, са обречени да бъдат во веки веков „марксисти“ и „комунисти“. Простете, но къде Вие лично получихте тоя атестат за „благонадеждност“ и на какво основание на мен ми го отказвате, нещо повече, изкарвате ме да бъда дамгосан за вечни времена с клеймото на комунизма-марксизма? Дали тия атестати за „благонадеждност“ такива като Вас не са ги получили в службите на ДС и КГБ, а, г-н Йорданов?!
Щото добре знаем, че и Сулю и Пулю, който е имал вземане-даване с ДС и КГБ, направи като Вас бляскава кариера в демократичните времена, а ний, дето не бяхме удостоени с такава чест, си останахме презрени, неизвестни, лишени от добрините на демокрацията, докато Вие изпитахте и блясъка на славата, и благинките на властта, и всичко, дори ето, се самозабравихте дотам, че вече сам, собственоръчно, почнахте да дамгосвате такива като мен, а пък себе си да величаете, че сте бил извечно „благонадежден“, „антикомунист по рождение“, щото в Шуменския институт, вероятно, са Ви подготвили да бъдете завинаги „от наште“, такава ли е логиката Ви?
Кажете де, не се срамувайте? Прочее, от снощи нещо превъртяхте, държите се крайно недостойно и неадекватно, дали пък не успях да докосна някоя най-болезнена струна в душата Ви?!
Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, пак лъжете и клеветите. Освободете се от тези съветски мурафети. Бляскава кариера при социализма аз не съм правил. Няма как – не съм учил в СССР, родители безпартийни, баща легионер. Обикновен научен сътрудник – това успях при социализма. Хабилитирах се след това, при демокрацията. Не бях член на казионния Съюз на писателите. А за ДС ви отговорих вчера. Там са ми спретнали дело за наблюдение или проучване и са ми сложили псевдоним „Лешояд“. Впрочем, докато бях посланик научих, че сред българските студентски общности в чужбина – в СССР и другаде е имало доносници и агенти на ДС. В Полша се сблъсках директно с такъв случай, ако ви е интересно ще ви го пратя да го прочетете. Но да не се окаже, „крадецът вика, дръжте крадеца“. Защото нямам съмнение, че някой от вас, студентите в Ленинград е снасял на ДС. Вие не можете да не знаете кой е той. Ако не му кажете името ще взема да си помисля, че сте били вие!
А, забравих да отбележа: изразът „да укажете“ издава лексиката на партиен комунистически кадър или кадър на ДС. Внимавайте с езика, Грънчаров! А споменът е от 2009 г., когато с група български учени от СУ и БАН бяхме в Санкт Петербург, на научна конференция.
Ангел Грънчаров каза: А дали не бяхте на инструкции от КГБ, знаем ги ний тези „научни конференции“, г-н Йорданов! Сидеров така ходеше в Русия, уж на „научни конференции“, а пък в един момент – хоп, дадоха му парички братушките, основа АТАКА и се натика в Парламента! Значи са го обучавали за да получи роля в българската политика. А пък Вий сте стар кадър, „дялан камък“, ставате за всичко, едва ли ще Ви изпуснат таваришчите! 🙂
Г-н Йорданов, пак правите недостойни намеци и внушения по адрес на моята личност, търсейки отчаяно „компроматче“, за да ме уязвите. Щото такива като Вас явно не могат да понасят такива като мен, дето с нищо не сме се оцапали през годините на комунизма, а също така и след това, в годините на демокрацията. За мен критерият за разграничаване на хората е прост: тия, които направиха бляскава кариера след 1989-та година и при това не бяха оплюти както, да речем, беше оплют Костов, са по някакъв начин довереници на ДС, дори и да не са били пряко нейни доносници и дейци. Такива като мен, дето не се вряха никъде, пък и ДС не ги подпря да им създаде бляскава кариера, си останахме чисти, е, знам, мъчно Ви е че има и неоцапали се в сделки и ламтежи в сътрудничество с комунистите, ала ето, че има и такива като мен.
И ний имаме право да бъдем морални съдници, щото на гърба си изнесохме вашите бели, сделки, кроежи, договорки с комунистите, които ви изстреляха в средите на т.н. „политически елит“. Е, сега вече никой не Ви вярва, г-н Йорданов, колкото и да се напъвате, да сте мислил, когато, примерно, станахте част от висшето държавно ръководство на страната и то в най-унизителния период от развитието на България: мутренско-мафиото-ченгесарското управление на Беров, Виденов, Доган и Желев. Да сте мислил тогава, сега вече е късно.
А да ме заблуждавате с аргументи от „държавно естество“, примерно, че сте стоял там по призива на „партията“, именно на СДС, няма смисъл, няма да Ви се вържа. Впрочем, съвсем не се знае по волята на коя именно партия стояхте на оня пост и се пъчехте на парадите…
Държите се сега, метафорично казано, като настъпена змия: постоянно се извивате да клъвнете тоя, дето Ви е настъпил. Което е признак за злобна и нечиста съвест…
Александър Йорданов каза: Г-н Грънчаров, съветски възпитаник сте, учили сте за комунист, от тук нататък, каквото и да напишете не хваща дикиш. И все още чакам да ми кажете името на ченгето или доносника във вашата студентска група в Ленинград. Не може да не го знаете, вие сте ТАКЪВ ВЕЛИК ИЗСЛЕДОВАТЕЛ! Ако не го кажете, ще смятам, че този доносник сте вие, Грънчаров. Моля ви, ако наистина сте демократ, не прикривайте ченгета и доносници и не отклонявайте с лъжи и клевети въпроса, който ви зададох – името на ченгето и доносника във вашата студентска група в Ленинград. Минали са 30 години, все би трябвало да знаете кой е той. Време е да говорим открито за тези негодници. Хайде Грънчаров, хайде!
Александър Йорданов каза: Името, Грънчаров, името.
Александър Йорданов каза: Грънчаров… името?
Ангел Грънчаров каза: Г-н Йорданов, Вие, забелязвам, имате доста развити способности на милиционер и на следовател дори! Да не би това да Ви е… хобито? Или тайния занаят?! Тази информация за това кои са били доносници можете да получите от първа ръка от Вашите дружки от ДС, на които слугувахте толкова години, а навремето ний, дето бяхме следени от ченгетата, нямахме честта да знаем кои ни наблюдават, кои пишат доноси срещу нас, кои ни правят обичайните ченгесарски мръсотийки.
Но ето, сега разбирам, че имало такива „вътрешни“ за ДС хора като Вас, които са знаели кои са доносниците: как баламски обаче се раздегизирахте! Къде отиде толкова старателно градения Ви образ на „антикомунист“, и то не прост, уж умен, а, драги ми г-н Йорданов?
Александър Йорданов каза: Грънчааров… името на ченгето във вашата група! Чакам. Не може такъв антикомунист като Вас, който всичко знае да не го знае. Дай да го извадим на светло това ченге, моля те! И недей да задълбочаваш съмненията ми, че ти си това ченге.
Ангел Грънчаров каза: Ченгето го знаят ченгетата, г-н Йорданов, това поне трябва да Ви е добре известно. Какво ченге може да е ченгето (шпионинът), което го знаят всички? Как можете да се излагате толкова – и да се издавате така баламски?!
ЗАБЕЛЕЖКА: Александър Йорданов в този момент млъкна като осран (пардон за думата, но тази дума е най-подходяща и изразителна за случая). Трето денонощие мисли какво да ми отвърне…, но явно още не е измислил нищо! 🙂
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 