За другарката Нешка Робева „нашата майка“ била Русия, а не България…

Нешка Робева направи още един чудесен гаф, ето, четете сами: Нешка Робева: Русия е нашата майка, не Америка. Баба Ванга, Бог да я прости, била казала, че Русия била „нашата майка“, а не Америка, също, предполагам, и не България; също така баба Ванга била споменала, че Албания нямало да я има и че от Париж също така нямало да остане камък върху камък. Другарката Робева явно е взела да се унася в някакъв крайно странен, направо безумен комунистически мистицизъм; в тази връзка ми се ще да отбележа, че изцяло споделям реакцията по този случай на Огнян Минчев:

Нова безобразна злоупотреба с името на покойната Ванга. Нашата майка е България. Време е продажниците, които почитат чужди майки и служат на чужди отечества да си го кажат открито. Омерзително е, че тези думи идват от Нешка Робева – бивш национален треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. В продължение на две десетилетия тази жена бе подложена на брутална психологическа репресия от спортните и партийни величия от столицата на нейната „майка“ – Москва, за да бъдат изтласкани българските гимнастички от първите места на международните състезания. Златните медали трябваше да бъдат запазени за представителките на великодържавната арогоантност – малка България нямаше право да претендира за тях. Колко на брой са тези „българи“, които подобно на Нешка Робева смятат Русия за своята майка – своята родина? Може ли един човек, един народ, една нация непрекъснато да живее под заплахата от нож в гърба, под заплахата от предателство в собствените си редици? Докога?

И какво общо има тук Америка? Кой някога е твърдял, че Америка е негова „майка“? Дори българските емигранти, за които Америка е втора родина, никога не са стигали до такова падение – да се откажат от рождената си майка. Позор!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.