Историческата мисия на ДСБ е да стои до последно на страната на истината, свободата и морала

Ето едно становище на анонимен коментатор, което, въпреки крайността му, съм склонен да приема за принципно вярно – въпреки прекомерната му идеалистичност, или по-скоро тъкмо заради нея; та ето какво пише този човек:

Тук може би е мястото да кажем няколко думи за ДСБ. Какво трябва да бъде нейното поведение в сегашната ситуация? Ще изразя моето субективно мнение, което обаче смятам за добре обосновано логически.

И така, какво правителство би било желателно за България? Несъмнено самостоятелно правителство на ДСБ, основаващо се на парламентарно мнозинство от 121+ депутати от ДСБ. Възможно ли е това? – Отговорът е очевидно не, защото контролираната и направлявана от Москва посткомунистическа олигархия няма да допусне това.

Какво друго правителство би било тогава втората по желателност опция? – Това би било коалиционно дясно правителство с доминиращо участие на ДСБ, която да има поне едно 70-80 депутата в Народното събрание. Възможно ли е това? Също очевидно не.

Тогава какво остава? Максимумът, на който ДСБ може да се надява, е да вкара няколко депутата в рамките на някакъв (Псевдо)реформаторски блок и евентуално да участва с 1-2 министри в някакво псевдодясно управление. В този случай политическото влияние на ДСБ ще клони към нула, тя ще се размие сред създадените от посткомунистическата мафия партии, ще бъде неутрализирана и така нейното съществуване ще се обезсмисли.

Ето защо трябва да се примирим с факта, че в обозримо бъдеще България няма да се управлява от автентично дясна, немафиотска партия.

Какво е тогава правилното поведение за ДСБ? Според мен ДСБ трябва да се върне към корените си и да си спомни за какво беше създадена – а именно да бъде алтернатива на цялата политическо статукво и на всички други партии в България. Разбира се, компромиси в политиката трябва да се правят, но те имат своите граници. ДСБ трябва да остане самостоятелна и независима и да не участва в никакви псевдодесни коалиции, съюзи и блокове.

Няма значение, че с това тя вероятно се обрича на вечна опозиционност. Важно е в България да се запази един остров на нормалността, на съвестта и на морала, който да е извънсистемната алтернатива на цялата политическа система. Няма значение колко души ще гласуват за ДСБ – дали 200 000, 100 000, 80 000, 20 000 или 1000. Важно е да има макар и един избирател или политик, който да стои до последно на страната на истината, свободата и правдата.

Ето това е историческата мисия на ДСБ, която тя трябва да отстоява дори в безнадеждна ситуация.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар