Свободата и достойнството не се дават никому даром, те трябва да бъдат заслужени – и извоювани!

Навремето, към края на 1996 г. (ноември-декември), общо взето хилавите протести у нас срещу правителството на Жан Виденов, довело страна до всеобщ, до тотален колапс, получиха мощен тласък от протестите на братята-сърби срещу диктаторското правителство на гоцевия приятел Свободан Милошевич. Тогава демократите-сърби протестираха всеки ден, в дъжд и в сняг и нашенският търпелив масов Ганю, знам ли, сякаш се впечатли от това – и в един момент също започна да излиза на протести; и то не само в София, но и в цялата страна. Когато в късната вечер на 10 януари 1997 г. комунистите се нахвърлиха да бият протестиращите, с това те подписаха смъртната присъда на своята власт – от другия ден протестите станаха вече съвсем масови, всекидневни, а след 20-тина дена комунистите сдадоха властта и се обявиха предсрочни избори.

Защо казвам това ли? Ами защото ми се ще сегашните масови протести в Украйна да станат детонатор и на наши, тукашни, родни български, но по-масови протести, които да пометат и нашето антиевропейско, ченгесарско, мафиотско, проруско правителство на Орешарски-Дмитрич-Доган-Сидеров! Смятам, че ако това не се случи, ако под влияние на така бляскавия украински пример масовият търпелив нашенец не се пробуди и не излезе на улиците и на площадите из цялата страна, то с това ние ще си пропилеем шансовете за по-добро бъдеще. И сами ще сме си виновни за унизителната съдба и като народ, и като индивиди – щото ще ни се наложи да живеем вечно в една бедна, подчинена на Путин губерния на тираничната империя, що се намира на североизток от нас. Срамота ще е украинците да се освободят от руската доминация, а ние да си останем под ярема на „братушките“. Ще се изложим като никога досега. Искате ли го това?!

Изборът е изцяло ваш. Ако не можете да се засрамите поне малко, продължавайте да се протягате на диваните си – и да се чешете между краката. Ако обаче почувствате срам, станете от диваните и се размърдайте! Свободата и достойнството не се дават никому като дар, те трябва да бъдат заслужени. И извоювани. Не бъдете повече баби! И то тъкмо в момент, в който се решава съдбата на България – и вашето собствено бъдеще!

Задавам тия въпроси, пиша това, понеже ми се ще да разбера до какво ниво е дорасло българското малодушие – и българското недостойнство! Нима ще се окаже, че сме нация, съставена предимно от безволеви мрънкала, от презрени гьонтапигьозовци – и от жалки, нещастни псувачи?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.