По повод „вандализма“, свързван с боядисването на паметника на създателя на БКП Димитър Благоев

Стига лицемерие!!! Димитър Благоев – обявил се официално в българското Народно Събрание през 1917 година за НЕбългарин, а за „македонски славянин“, обявил българите за завоеватели на Балканския полуостров и работещ срещу обединението на българската нация. За него милеят така наречените сега социалисти. Милеят още за Георги Димитров и за Вела Пеева, за съветската армия и за руския ботуш.

Докато не се обединим около един обективен прочит на близката ни история няма как да вървим напред. Нека да четем историческите документи и оставим всякакви интерпретации на историята от след 1944 година. Те са просто идеологически натоварени – най-меко казано.

В България има стотици паметници на идолите на комунистите, десетки наименования, които ако не беше черната дата 9 септември, никога нямаше да ги има като имена на улици, градове и площади. Имаме Димитровград, Благоевград, Велинград??? И поради фалшификацията на историята от БКП, а сега и поддържането на тази фалшификация и от БСП и незаинтересованост на много хора се оказва, че на никой не му прави впечатление това. Свикнали сме били. Много са си хубави имената им. На повечето жители на тези места даже и нищо не им говорят. Просто някакви имена. Ако някой нещо каже или направи го обругават като вандал и хулиган, не зачитащ историята и твореца, който е създал паметника???

Аз призовавам за дебат и по тази тема. Колкото и да изглежда не актуална, ако се замислите е много важна. От тук идва идеологическата закалка на комунистите и цялата им пропаганда. Един пример: по-долу е позива на комунистите от 1941 година, подписан от Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Чочооглу!!! По време на т.н. „народен съд“ през 1945 година същите съдят и осъждат на смърт голяма част от елита на Царството за присъединяването на България към Тристранния Пакт, присъединяване, за което те са работили и апелирали активно, по заповед от Москва, само няколко години по-рано.

С какви очи искаме обективен прочит на историята от Македония, (нека си спомним днес на Коледа за Кървавия Божик от 1945 с десетки хиляди българи погубени в Титова Югославия, за тях никой не говори…) с какви очи искаме от Сърбия да върне името на Цариброд от Димитровград, когато този дебат не можем или не искаме да водим тук в България?! Това даже не е дебат, а настояване за ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА, базирана САМО на автентични документи и на НИЩО друго. Никакви идеологически интерпретации от ляво или от дясно.

Историята не е лява или дясна, тя е академична наука, базирана на обективните факти. Стига манипулации и лицемерие!

Написа: Andrey Kovatchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.