Хора сме, човеци сме: трябва да бдим за човещината си, не бива да я губим!

Украинският сайт ПОЛИТИКАНТРОП (името му иде от гръцки, в превод „политически човек“; нашата дума „политикант“, макар да е с отрицателни нюанси, дали пък също не иде от този корен?!) е публикувал обръщението на проф. Константин Райда в моя защита, което е озаглавено Руководителям системы государственного образования г.Пловдив, Болгария; тази публикация е от 27 дек. 2013 г. Вчера получих известие, че г-н Райчо Радев е внесъл в хартиен вид своето обръщение по същия проблем, внесъл го бил дори в Президентството (освен до другите адресати). Разбира се, трогнат съм от тази прояви на човешка съпричастност, искам тук най-искрено да благодаря и на проф. Райда, и на колегата Радев, и на г-жа Василева, която също реагира в тази посока – благодаря ви, приятели!

Ето, колегата Радев се е вдигнал вчера да бие път до София и да разнася своя документ – виж ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ – това за какво ви говори? Има човечност у нас, има и хора, които са способни на такива алтруистични прояви, това е много радващо! А има също така и най-висша справедливост, ето, тъкмо на най-светлия празник Рождество Христово аз получих решението на Окръжния съд в Пловдив, той също се произнесе, че наказанието, което администраторката ми беше наложила, е несправедливо – и постанови отмяната му. Това за мен е един най-вълнуващ знак, че не е напразно човек да се бори за справедливостта и за истината – ако го прави, ще бъде подкрепен, тъй да се рече, и онтологически, от страна на най-висшия строй на битието, от самата Божия справедливост! Което е нещо знаменателно и велико, не знам на вас как това ви звучи, но на мен ми звучи точно така!

Че в Украйна дори, както виждаме, реагират – проблемът, шеговито казано, заплашва да стане международен! – но нашите висшестоящи администрации и началства упорито мълчат, сякаш са оракули, а ако все пак реагират някак, ний не знаем това, техните реакции се пазят в тайна. Ще видим де, аз държа да получа и то в надлежния писмен вид техните отговори, щото такъв е законът, такива са законовите разпоредби. Не може в една европейска страна така да се постъпва с един човек, а пък административните началства с бездействието си да толерират едно такова отношение. Това, че в случая става дума за мен е несъществена подробност: важен е принципът. Ако за съвсем друг човек ставаше дума, аз пак така щях да реагирам, и това не е само декларация, а съм го показал на дело. Много пъти. Така съм устроен, че силно се възмущавам когато някой някъде си търси правата, а пък дадени властнически органи се гаврят с него, аз в такива случаи не мога да стоя безучастно и да мълча, викайки си: „Мен пък какво ме засяга това?! Нали то не се случва на мен?!“. Така не бива. Не е човешко. Грозно е даже. Хора сме. Човеци сме! Трябва да бдим за човещината си. Не бива да допускаме да я губим.

Аз така мисля. На това аз държа. За това работя. В това и вярвам. Нека да съм „опак човек“. От тия свои „особености“ няма да се откажа. Пък и имам пълното право да бъде себе си. Независимо дали някому това се харесва или не се харесва. Това последното съвсем и изобщо не ме вълнува. То е незначителна подробност, нямаща никакво отношение към същината на работата. Съвсем друго е истински важното и значимото, на което аз обръщам внимание. Тия дни заповядайте на моя семинар за нравственото израждане на индивидите и на цели нации, ще продължим разговора там. Чао засега!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)