… Затова и стилистиката на разказа за срещата със сегашния премиер е като спомен от първа среща:
„Орешарски бе избрал тъмносин костюм, летни елегантни черни обувки, черни чорапи. Още щом седна, извади от джоба на сакото си кутия син „Давидов“ и запали страстно цигара.“
Премиерът Орешарски се срещна и с „всички видове протестиращи“.
Бисер Петното на среща в Министерски съвет; Снимка Георги Кожухаров, Дневник
… Ако назначението на Пеевски е цунамито на трагедията на българската държавност, то репликите на Бисер Петното, че от него би излязъл един чудесен шеф на МВР, който с помощта на „ударни отряди“ да види сметката на „интелигентните“, е почти несмешен фарс, кафяви вторични вълни, чиито корени като трагедия можем да отправяме където си искаме, в който си искаме исторически момент, когато тиранията е била на власт. Предишната кафява вълна бяха идеите на Волен Сидеров и Атака за гражданските арести на протестиращи срещу правителството. Нищо ново и оригинално. Първата идея на всеки тиранин е била да се оправи с многознайковците, на които много им знае гагата и в случая оръжието е готово да играе по главите, на тия които работят с тях. Миланов обясни, че не е прочел нито една книга през живота си, защото по думите му – който върви по следите на другите, не оставя път след себе си.
Премиерът отказа разговор в национален ефир, пред очите на всички, с протестиращите, искащи оставката му, а вместо това си поговори на затворени врати с „всички видове протестиращи“, разбира се освен с истинските. (А останалите за какво протестират?).
Да изброим – неформална среща с журналисти, неформално МВР под формата на „ударни отряди“ под ръководството на криминално проявени (абе нямахме ли нещо такова през 90–те?), и официална среща на затворени врати с неформални протестиращи, които не искат оставката на правителството, среща на която се шикалкави около всичко друго, дори около въображаеми проблеми, но не се обсъжда най–нажежения въпрос – овладяването на държавата от мафията и олигархията и отговорността за това.
Какво е всичко това? Това е подмяна. Все по–дребен, все по–жалък фарс и все по–дребни кафяви вълни. Срещу това протестираме.
Как мислите, кой европейски премиер ще се срещне и ще се снима с Пламен Орешарски след срещите му с Михаил Михайлов (Шамара) и Бисер Миланов (Петното)? Кой ще го вземе насериозно? Може би някой премиер с прякор от бившите съветски републики?
Голям срам. И ОСТАВКА!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 