Мисля, че вече има надежда в Родината: бях загубил вяра, че в България има справедливост…

Моето вчерашно съобщение – виж това: Днес е един хубав ден за българското правосъдие, и с това – за българската демокрация!, а също и това: Твърде трудно е да ми бъде запушена устата, някои поне това трябваше вече отдавна да са го разбрали… – че съм спечелил делото срещу работодателката си, която преди време ме наказа несправедливо с дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, предизвика най-разнородни, ала общо взето положителни реакции сред приятелите ми във Фейсбук и в блога; в един момент се получи нещо най-сюблимно и невиждано: самата височайша особа, самата директорка се намеси по своеобразен, по своя си начин в дискусията! Ето какво ми казаха най-различни хора; събрал съм тук отзивите им от няколко места във Фейсбук, където е станало дума за тази тема:

Петя Перпериева: Поздравления, колега! Вие възвръщате вярата ни в справедливостта на съдебната система.

Daniela Stefanova: Поздравления и от мен! Радвам се за Вас!

Tanya Anastasova: Решението не е окончателно, защото е обжалвано, така че справедливостта ще възтържествува малко по-късно!

Dobrinka Spasova: Тази практика и на съдиите вече е омръзнала! Поздравления, колега! Надявам се третия път и аз да се справя без адвокат!

Петя Перпериева: Май се намесваме между шамарите…

Dobrinka Spasova: Да си подадем и другата буза!

Ангел Грънчаров: Г-жа Tanya Anastasova е моята директорка, виждате какво пише по-горе! Г-жо Tanya Anastasova, напразни са всички усилия, срещу истината и справедливостта нищичко не можете да постигнете, всуе, дето се казва, се морите; само дето още повече ще затънете в противоположното на нея… Но изборът си е Ваш, продължавайте все в този дух…

Петя Перпериева: Имам бърза аналитична мисъл и веднага разбрах взаимоотношенията ви. Затова написах за шамарите.

Ангел Грънчаров: Г-жо Спасова, не отстъпвайте, бъдете твърда, ще спечелите, срамота е жертвите на произвола на директорите да губят, а пък тия, дето се гаврят с нас, да печелят, ето, съдът тия неща не може да ги допусне, все пак минаха ония времена, в които гаврите срещу личностите бяха всекидневна практика, сега времето е друго, съзнанието ни е вече на свободни хора, тъй че тия, дето живеят с остаряло съзнание, нека да се напъват, ала нищо няма да могат да променят, обречени са вече!

Dobrinka Spasova: В момента нямам такива проблеми, но никой не знае… Аз вече знам, че истината винаги идва навреме! Да не я насилваме!

Ангел Грънчаров: Г-жо Перпериева, няма „шамари“, просто спорим, нашата директорка е модерна, диалогична, както виждате, при нас е нещо естествено постоянно да спорим!

Петя Перпериева: И аз споря с моя директор. Стигали сме до викове. Но не и до предупреждения, слава богу!

Албена Панталеева-Кондева: Здраве ти желая, Ангеле! И издържливост!

Dobrinka Spasova: Спечелила си директор от новото време! Не се страхувай от предупреждения! Важното е, че те забелязват! Едва ли си толкова зле, че да мислиш, че са прави!

Петя Перпериева: Ако говориш за моя директор – не, пред пенсия е. Но е много човечен и държи първо на колектива, каквото и да му коства това.

Ангел Грънчаров: Е, г-жа Анастасова обича да показва властта си като постоянно уволнява и наказва тия, дето не мислят като нея. Тя е нова директорка и още си мисли, че властта е нещо като детска играчка, с която можеш да правиш каквото ти хрумне; да, ама не, ето, има съд, и директорските своеволия имат предел, граница, съдът ще й покаже какво може и какво не може. Да си на власт не значи, че можеш да правиш каквото ти се прииска ии каквото ти скимне, някои все още ето това не са го разбрали…

Dobrinka Spasova: Не ЕГН определя новото време, а мисълта!

Tanya Anastasova: Колеги, не искам да влизам в празни спорове, но за 2 дни неявяване на работа се уволнява дисциплинарно, а аз по човешки наложих на г-н Грънчаров „Предупреждение“, така че решението на съда е без значение за мене – изпълнила съм задължението си като работодател.

Dobrinka Spasova: Башибозука е част от нашата история. Няма как от веднъж да изтрием от съзнанието си 500 г.

Ангел Грънчаров: Благодаря за „човечността“, която проявявате към мен вече цели две години, в резултат на която здравето ми беше разклатено така, че бях инвалидизиран, при това се наложи да преживея дори тежка животоспасяваща операция; както и да е, имаме различни представи за човечност. Но ето, естеството на Вашата представа за човечност си личи сега от реакцията Ви: съдът Ви дава знак и сигнал, че нещо не е наред във Вашата представа за администриране, че така не се правят нещата, че така с хора и особено пък с учители властникът не бива да се отнася, че сте минали някои граници, и ето, вместо да се опитате да осъзнаете смисъла на този знак, който българският съд Ви дава, Вие продължавате, ползвайки се от властническото си положение, да настоявате на своето, не признавате решението на Съда, обжалвате го, само и само да покажете своята „правота“, своята претенция за „непогрешимост“. Така обаче не бива да се прави. Разумните хора постъпват иначе. И в резултат избягват грешките и провалите. Пък и трябва да се знае от всеки властник, че всяка власт в условията на демокрация е временна, а всяко действие на властника, особено на самозабравилия се, се гледа под лупа от общността, от управляваните. И своеволия от позицията на директорско всевластие вече са недопустими, са анахронизъм, който просто няма как да бъде оправдан…

Dobrinka Spasova: Да, г-жо! Сигурно и в заповедта ви за назначение не се вписва критерий за човечност!

Ангел Грънчаров: А заявлението Ви, г-жо Анастасова, именно „… решението на съда е без значение за мене…“ е твърде фриволно и недопустимо особено за човек във Вашата позиция на администратор; решенията на съда следва да се уважават, те не са без значение, напротив, имат огромно значение; който си позволи да каже, че не признава решения на съда, такъв се издава, че е привърженик на произвола, на безредието, на беззаконието, на авторитаризма, на волунтаризма, на тоталитаризма, на антидемократизма и пр.

Nena Borisova: Защо решавате проблемите си тук? Не разбирам, защо?! Преди време, когато колегата сподели някаква случка с явяване на работа по време на болничен, аз активно го защитих. Но всъщност ние не познаваме неговата професионална работа, знаем само това, което той ни напишем тук. Мисля, че е неправилно да бъдем въвлечени в подобни спорове. Изяснете си ги помежду си, а ако не можете потърсете компетентни органи. Не е тук мястото!

Dobrinka Spasova: Не мисля, че проблема е само техен.

Ангел Грънчаров: Аз просто информирах за решението на съда, а проблемите, които обсъждаме, не са лични, а касаят ситуацията в гилдията… става дума за типични проблеми и отношения между управляващи и управлявани, става дума за принципи на отношенията вътре в колегията, за морал и прочие. Има смисъл да се обсъжда това според мен. Частният случай показва общото, принципното…

Nena Borisova: Така ли? А вие (Dobrinka Spasova) познавате ли лично и професионално колегата? Откъде знаете, че казва истината и всичко написано от него не е тенденциозно?! Вие може и да знаете, но аз не знам! Г-н Грънчаров, какво очаквате от нас като споделите всичко това? Да застанем на ваша страна? Аз например, бих искала да чуя и другата страна.

Dobrinka Spasova: Има известна практика в училищата, която познавам. Това ми дава право да мисля, че не пресилил. И смятам, че понякога е по-престижно да си в конфликт, отколкото в съгласие.

Borjana Tomova: Щом един директор не признава решението на съд, което е 100% законосъобразно значи тази директорка не признава законите. Щом един директор не зачита законите, значи, че няма да ги спазва. Когато това е директор на учебно заведение с примера си показва на младото поколение, че и те не трябва да зачитат и спазват законите. Тогава на какво се учат тези млади хора? Нали точно сега в ученическата среда се изгражда техния светоглед, ценностна система и морал. Когато им показваш от висотата на директорския си пост, че си над законите, то младите хора как да приемат спазването на законите? Поведението на тази директорка не само нанася вреда на един учител, но и на поне 500 млади хора. Тя направо си е за съд. Ако съм майка на такова дете ще я съдя, че учи детето ми да не спазва законите. Това си е престъпление.

Nena Borisova: Borjana Tomova, вие лично познавате ли случая или просто се упражнявате в писане на есе?
Dobrinka Spasova, „по-престижно“ да си в конфликт?! Звучите като ученик, който се оправдава пред родителите си за лошото си поведение в училище… Не знам случая и мисля да не се намесвам. Хубава вечер на всички!

Dobrinka Spasova: Съдът ще има последната дума. Надявам се да я науча!

Ангел Грънчаров: Г-жо Borisova, аз съм български учител, и да бъда подозиран в недобросъвестност, е, меко казано, унизително. Нека да се уважаваме. При това има презумпция за невинност: всеки е невинен до доказване на противното със законно влязло в сила решение на съда, на законен съд. А сега моите аргументи са вече преценени от съда и са приети за основателни, тъй че да ме подозирате в недобросъвестно е вече съвсем несериозно…

Borjana Tomova: Г-жо Борисова, тук е мястото, където може да се споделят мнения по дадени проблеми. Явно не знаете да пишете есета , затова моето скромно мнение ви се е сторило като упражнение в писане на есе. Правилно смятате да не се намесвате в този проблем. Явно Ви е много далечен. Не е необходимо щом нямате мнение да си го оповестявате публично. Аз работя с директор, който спазва много точно всички закони и наредби и знам колко усилия полага да е толерантен към всички. Никога не си е позволил да каже пред някого (да не говорим пред такава публика като тук), че не го интересуват законите. На всички е по-лесно ако наистина се спазват законите. Всеки опит да се заобиколят прави много проблеми.

Sonya Ratcheva: Поздравления г-н Грънчаров! Желая Ви само хубави неща! Бъдете жив и здрав!

Сийка Николова: Успех колега!

Лина Бояджиева: Тц, тц… колеги, споделяйте, коментирайте, ама не забравяйте, че сте сред колеги и добрият тон е задължителен. Не е нужна ирония или сарказъм за мнение. Всеки път има нападки и е направо неприятно да се следи дискусията.

Ангел Грънчаров: Благодаря, колеги! А какво да разбираме под „нападка“? философ съм, а тази дума някак си не мога да я разбера Когато каже човек истината или какво мисли, това „нападка“ ли е? И което му е неприятното в това да кажеш какво мислиш или как стоят нещата според теб?

Dobrinka Spasova: Не е задължително всеки да следи дискусиите! Само който иска!

Ваня Ангелова: Поздравления!

Пенка Кованджиева: Много се зарадвах, че истината е възтържествувала! Поздравление!

Krasimir Mavrov: Наздраве за успеха!

Dobri Bozhilov: Виждаш ли, Ангеле, че съм бил прав. Съдебната ни система не е чак толкова зле, всъщност е доста добре, като я сравним с тази на загниващия запад.

Linda Nikolova: Поздравления! Има справедливост все пак!

Linda Nikolova: Добри, не прави сравнения за съдебната система на така наречения от теб „загниващ запад“. Това са изтъркани фрази.

Dobri Bozhilov: В сравнение с нас гният и миришат ужасно…

Linda Nikolova: Откъде си толкова убеден?

Ibrahim Karahasan-Chynar: Да му мисли сега секретарката…

Ангел Грънчаров: За мен това решение, не крия, дойде като „гръм от ясно небо“! Признавам си, съвсем нямах доверие на българския съд, особено пък след като делото се откри и на първото и единствено заседание на мен съдийката кажи-речи почти не ми даде думата, понеже все нещо не се изказвах „юридически издържано“, все бях прекъсван, при това от страна на ответницата бяха довели свидетелка, която да свидетелства срещу мен, получи се крайно конфузно положение; аз съм чувствителен човек и преживях всичко това много тежко, още повече, че бяха минали едва месец и нещо от тежка операция, която бях преживял; както и да е, аз писах за всичко това в блога си още тогава. Но ето, оказа се, че писмените обяснения, които след това дадох, са били уважени, и съдът – хвала, хвала, три пъти хвала! – е заел честна и безпристрастна позиция срещу произвола от страна на директорката, на който бях подложен!

Тъй че с това дело си възвръщам доверието в българския съд, в този казус той доказа, че е над принципа „гарван гарвану око не вади“, че е безпристрастен, че е успял да вникне в същината на сложния казус, който има и нравствени измерения, и че, в крайна сметка, е защитил истината и справедливостта!

Ангел Грънчаров: Добри, изхвърляш се, на Запад, и особено в Америка съдът е солидна институция, а народът богоговее пред правосъдието, издигнал го е, както и подобава, в култ. Тъй че в случая приказките ти за „загниващия Запад“, които при това са взети от речника на най-бетонните комунистически глави, не ти подхождат, особено че имаш претенцията на дясномислещ човек…

Никола Кирилов: Честито! Познаването на законите е нашата свобода!

Simeon Ivanov: Само така, Ангеле! Радвам се, че тази … е загубила делото.

Maxim Echkenazi: „Днес е един хубав ден за българското правосъдие и с това за българската демокрация“. Що не добави и за СВЕТОВНИЯ ПРОЛЕТАРИАТ ?

Ангел Грънчаров: Ти го добави, аз ти имам доверие, знам, че има в твое лице твърди, железо-бетонни комунистически глави, които ще го добавят, и ето, ти го добави!

Tony Aleksieva: Поздравявам Ви!

Ivanka Koleva: Браво на уважавания съд! Радвам се за Вас, Бъдете щастлив!

Marieta Gerova: Повод за наздравица! Паздравления!

Ivo Iliev: Освен да отворим темата: „Кога, Съда в България е справедлив“? отг: Чат-пат за разнообразие, когато не му е платено.

Димитър Богоев: В тая сбъркана държава, Геле, ние печелим а наглите олигарси пируват… Честито!

Ivan Palabuykov: Отлично! Мисля, че има надежда в Родината! Бях загубил вяра, че в България има справедливост…

Stela Bankova: Поздравления!

Yori Georgieva: ЧЕСТИТО!

Luba Hoffmann: Браво! Кога ще има повече такива смелчаци?!

Томи Томев: Ангеле, поздравявам те за този успех!

Петя Перпериева: Е, не съм съгласна. На страницата се публикуват мнения за дискусия. Разговорите се водят в чата.

Ангел Грънчаров: Г-жо, Вие нима сте противница на свободата на изразяването? Щото „регламента“, който предлагате, навежда на такива тъжни мисли…

Петя Перпериева: За мен ли се отнася? Мисля, че винаги съм държала на свободата на изразяването. И първа Ви поздравих за победата. Като колега заемам Вашата позиция, но не мога да я отстоявам, защото не съм запозната с взаимоотношенията в училището Ви. Мисля, че нямам право да съдя, а само да изразя впечатления. Не подкрепям язвителния тон и заяжданията в групата.

Dobrinka Spasova: Г-жо Таня Анастасова! Г-да Директори на държавни институции! Край вас винаги има хора, които точат и сгъстяват лиги! Те са толкова гъста и лепкава маса, че могат да превърнат всеки в мумия! Ако се спасите от тях, ще имате време да се съсредоточите върху проблемите си и да вземете най-доброто решение! Не се страхувайте, че ще сгрешите! Никой не е застрахован от грешки! Но имате право на диалог! Край вас има образовани хора, които биха били от полза при решаването на сложни казуси! Отсейте зърното от плявата! В интерес е за цялото общество!

Ангел Грънчаров: Така прозвуча изказването Ви. Извинявам се, ако не съм разбрал правилно какво твърдите! Ние, обсъждащите, сме човеци, човешки същества, това, че понякога се палим, ядосваме се, негодуваме от нещо, е съвсем естествена човешка реакция; не бива да искаме разговорите ни тук да бъдат стерилни, „сресани“, добре изгладени и пр. Нека да бъдат естествени и човечни. Аз съм за това. Не обичам фалша; винаги предпочитам естествеността, свободата, по ей-такива неща си падам…

Петя Перпериева: Когато хората водят дискусия, понякога връзката се губи. И аз се извинявам за неправилно формулираното мнение. Имах предвид, че нападките и разговорите се водят в чата, а тук е място за обсъждане и дискусия, като всеки може да изказва мнение. Не трябва да оценяваме нечие мнение като правилно или неправилно – Вие като философ го знаете най-добре. Но… да не навлизам във вашата професионална сфера.

Zlatina Cakinska: Спорете, не се карайте. А и дамата все пак не заслужава назидателен тон. Честита спечелена битка, колега!

Nena Borisova: Г-н Грънчаров, Вашата директорка също е български учител, а отношението Ви към нея е меко казано унизително. Поздравявам Ви за спечелената битка, но имайки предвид, че не е прецедент в българското правосъдие да се вземат неправилни решения… простете ми, но се усъмних във вашето, не заради нещо друго, а защото не ви познавам!

Ангел Грънчаров: Благодаря, г-жо Cakinska. Само едно нещо искам да забележа: когато разговаряме или обсъждаме нещо това кой е мъж и кой е дама няма никакво значение според мен, нали така? Просто сме в ролята на разговарящи, а полът в случая няма никакво отношение… би трябвало да няма. 🙂

Ангел Грънчаров: Г-жо Борисова, имате пълно право да се съмнявате във всичко. И да мислите каквото намирате за добре. Според мен обаче няма нищо унизително в това да дадеш работодателката си под съд когато смяташ, че тя е сгрешила. Просто й даваш шанс да поправи грешката си. Да се ходи в съда е най-цивилизован начин за уреждане на отношенията. В отношението си към своята директорка аз й правя добрината да й посочвам грешките, и то не от вчера, един вид най-човешки й помагам, а тя обаче това не може да го оцени и си позволява лукса да ме мрази, да ме наказва и прочие; което все показва, говори нещо. Нищо унизително или унижаващо няма в това да разговаряш с някой човек, пък бил той и властник, прямо, открито и честно, аз така виждам нещата. Като са директори, това не значи че са свещени крави, нали така?! Директорът просто има повече отговорности, но властта не му дава индулгенция за непогрешимост, нито пък с нещо ни задължава да лицемерим с тях – и да им се подмазваме. Прямотата и честността, откритостта винаги са за предпочитане. Добрите администратори прекрасно разбират това, а лошите, те… се обиждат!

Dobrinka Spasova: „Назидателния тон“ е необходим колкото адреналина! Според мен.