Красотата на светещите и издигащи се към небето фенери, постепенно превръщащи се в звезди

147 звезди

Написа: Jenia Georgieva

Вече в къщи, сипвам си чаша червено вино, отливам. Запалвам си цигара със същата, още студенееща на ръката ми малка черна запалка, която вече е специална за мен. След като се справи със запалването на два от светещите фенери. Не очаквах, че ще си тръгна щастлива от параклиса, от мемориала на жертвите на комунизма.

Нито че ще пускам фенер. Мислех, че ще гледам. Че ще съм там. Когато го взех в ръцете си, се почувствах така, както, когато на протеста на сирийската опозиция неочаквано, ми дадоха да държа снимката на убит млад мъж, с невероятно жив, леко усмихнат поглед. Бялата тънка материя на фенера ме накара да погледна към десетките хиляди имена, изписани плътно едно до друго върху стената на мемориала – чия ли душа изразяваше, чия ли душа държах.

Колко ли души помагаха на и без това не особено сръчните ми, а сега и измръзнали ръце, та се справиха безпроблемно със запалването на „моя“ фенер и даже помогнаха на този на един млад човек. На когото не знаех какво да му кажа като ми благодари. И така и нищо не казах.

Но знам, че днес на всички ни, ни благодариха не само „олицетворените“ 147, а десетките хиляди души. Зачетени с венци и почест. И с хармониката на Кръпката. „Шуми Марица“ е изсвирил Васко сутринта. Донякъде. Вероятно дотам, докъдето е успял и един от убитите през тази нощ, който я е запял. Незастрелян. Убит с удар от револвер – моментално – точно заради песента.

А сега, вечерта – зачетени и със Светлина. Усетих тяхното щастие и мир, когато гледах тази красота на фенерите, които постепенно се превръщаха в звезди.

Отдавна не се бях чувствала щастлива. Преди няколко месеца една вечер се разплаках от мисълта, че аз всъщност не знам как да живея, защото – кога ли съм щастлива. Но гледайки нагоре, тази вечер изпитах за миг не друго – точно щастие.

Преди време, с невероятна горчивина написах един текст, в който перефразирах песента на кръпката на „Нека бъде тъмнина“.

Сега вече като че ли мога да кажа: Нека бъде светлина!

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките са взаимствани от албума 147 огнени фенера, автор Martin Piskuliyski Maystora

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s