Продължение на дискусията около съдебното решение, отменило директорска заповед за мое дисциплинарно наказание

Дискусията в блога и във Фейсбук по повод на моето съобщение, че съм спечелил в съда делото, което заведох срещу работодателката си (съдът отмени издадена неправомерно от нея заповед за дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“) продължава. Публикувах първата част от тази дискусия ето тук Мисля, че вече има надежда в Родината: бях загубил вяра, че в България има справедливост…, а ето сега продължението на същата дискусия; ще ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та затова я публикувам и тук, в блога си:

Nena Borisova: Г-н Грънчаров, аз не знам защо ви е наказала Вашата директорка. От коментарите по-горе може да се прочете, че не сте се явил на работа два дена и тя ви е наказала. Аз не знам дали това е истина. Не познавам нито Вас, нито Вашата директорка. Възможно е Вие да сте в правото си – в такъв случай се извинявам за недоверието, което проявих към вас. Но съгласете се, че от няколкото изказвания в групата човек не би могъл да се ориентира правилно.

Има и нещо друго, което ми направи впечатление – Вие обвинявате основно вашата директорка, че не приема мнението Ви, което е различно от нейното. Нали така? А всъщност когато аз изказах мнение, незаемащо ничия страна (нито Вашата, нито на вашата директорка) прочетете след това какви нахъсани, злобни и дори обидни коментари получих от немалко учители.

Та се замислих: дали не е по-добре преди да обвиним някого да се опитаме да застанем на неговото място? Не защитавам директорите, но учителите не знаят техните задължения и отговорности, виждат само и единствени техните права. Дали ако сме на мястото на директора си, не бихме постъпили като него?

Желая Ви да сте здрав и непримирим, г-н Грънчаров!

Ангел Грънчаров: Напълно Ви разбирам, преживявал съм го всичко това и то не един път. Познато ми е. В случая обаче, по моя казус, има решение на съда; той е признал, че наказанието на директорката е незаконосъобразно и е отменил заповедта й. Елементарното уважение към съда изисква да се приеме неговото решение, т.е. позицията на осъдената работодателка да не бъде схващана като меродавна. Разбирате ли за какво става дума? Ние винаги на никой за нищо не вярваме, но иначе даже и безсъзнателно вярваме, за застраховка може би, на позицията на началството; „Началството никога не греши“, нали така се мисли у Нашенско?

Е, аз пък доказах, че греши, Съдът прие моето доказателство и съм доволен, че това се случи. Сега г-жа Анастасова, директорката, обжалва решението на Съда с една-единствена цел: да докаже на човечеството, че е непогрешима (това са нейни думи, тя в разговор с нея ми заяви в прав текст: „Сега убеди ли се, че аз съм непогрешима?!“; каза го така чистосърдечно, че аз се възпрях тогава да оспорвам, а само се усмихнах; просто това й избликна от душата, от дълбините на сърцето. Тя явно си вярва, че е непогрешима и в името на тая страст ще обжалва, ако трябва, решението на съда чак в Съда на Обединените нации (де да имаше такъв), ще ме съди вечно!

Дори по нейно внушение помощник-директорка от нашето училище заведе наказателно дело (!) срещу мен за „обида“, да, представете си, тази помощник-директорка, освен че е нейна приятелка, е също така и лидер на синдикалната организация – !!!! – (към ПОДКРЕПА), в която аз членувам, и ме съди, представете си, за „неправилни мисли“, които тя е открила в моя философска книга (!!!). Такива работи стават в нашето училище, направо феноменални, не са за вярване, ето затова аз давам пълна гласност на случващото се, щото ми се ще и г-жа Министърката да се заинтересува от тях и да вземе някакви мерки, щото от известно време ръководството на ПГЕЕ-Пловдив съсипва едно от най-добрите навремето училища в Пловдив…

Nena Borisova: Да, разбирам ви! Вие сте се отдал на професията и не жалите нищо, дори и здравето си. Малко са такива хора, но се пазете, по-ценно от здравето няма!

Разбира се, че ще дадете гласност на случващото се, аз не съм против това, споделих само че случаят се разкрива в групата едностранчиво, а и ние не сме съд – за да решим кой е прав. А Вие си споделяйте така, както правят всички тук.

Извинявайте, но ме гризе отвътре да Ви попитам, Вие ако искате ми отговаряйте, не сте длъжен в никакъв случай: директорката Ви спомена по-горе за някакви два дена, в които не сте се явил на работа и затова Ви е наказала, вярно ли е това?

Ангел Грънчаров: Аз писах по тия въпроси в блога, историята е голяма, казусът е прелюбопитен. Аз май ще трябва да публикувам решението на съда, там всичко е обяснено, дадени са позициите на двете страни, само ми се ще да попитам, ако някой знае, да ми каже: незаконно ли е да се публикуват решенията на съда, някой ми беше казал, че е наказуемо даже, не мога да разбера защо, какво толкова тайно и секретно има, нали делата са открити?! Но ако някой разбира от тия неща и ми каже, ще публикувам решението, там всичко е казано.

Вкратце казано, да, два дни ме нямаше, но по договорка с г-жа директорката, щото тя ми прекъсна отпуската (за квесторски дежурства), тия два дни се разбрахме да са за компенсация, аз поначало в молбата си за отпуск поисках да бъда отпуск до 14 септември, тя обаче задраскала числото 14 и писала 12, аз не знаех това и си стоях до 14 в отпуск; при това тогава имах тежки семейни проблеми, разчитайки на договорката ни, идвам на работа и като гръм от ясно небе тя ми сервира на първия учебен ден: ти защо два дни си в самоотлъчка? Каква самоотлъчка, какво е станало, нищо не разбирам? Нима някой ще си позволи да не се яви на работа ей-така, за нищо, та да го накажат ли? Пък и като съм им трябвал тия два дена защо не ми звъннаха, да ме попитат, как си, защо те няма, нужен си ни и пр.?

Оказва се, че директорката, която трескаво търсеше повод да ме накаже, се възползва от тоя случай и ме наказа; аз още тогава й казах, че не бива така, че е грозно, опитах по човешки да се разберем; понеже отношенията ни бяха наистина обтегнати (тя два месеца преди края на срока ми отне цели 4 класа и ги даде на лектор, и то след като аз бях в отпуск по болест, абе тя е виртуоз в правенето на каквото й скимне!), й казах, че ето, Бог й дава шанс да промени отношението си, да покаже човечност; не, тя предпочете да ме накаже, да покаже властта си, да ме унижи; сега съдът отмени заповедта й, но още явно не е разбрала, че не този е пътят на добрия ръководител, именно да гази, да мачка, да унижава подчинените си, особено пък ако те са учители…

Dobrinka Spasova: Ние не сме оторизиран съд, но можем да сме коректив! Информирано ли е Министерството за това? Редно е да знаят и те. Май има неправилно оформени документи във връзка с отпуските.

Nena Borisova: Аха, сега ми стана ясно! Благодаря ви, г-н Грънчаров! Дерзайте тогава! Можем да сме коректив, а аз винаги съм се стремяла да бъда, но сме полезни само ако проявим справедливост. А това няма как да стане, ако разглеждаме проблема едностранчиво. От личен опит знам – на хора, които лесно заемат страна в спор, не може да се разчита, защото със същата лекота, с която са придобили мнение по определен въпрос, могат да бъдат убедени в противоположното…

Dobrinka Spasova: Има ли наказан директор за неправилно издадени документи? Ако се стигне и до изплащане на обезщетение си е направо разхищаване на парите на данъкоплатеца, на училището.

Пламен МЛАДЕНОВ: Не мисля, че публикуването на съдебни решения е наказуемо. В сайта на самия съд ги има вероятно, поне така е с решенията по моите дела с моята директорка!

Dobrinka Spasova: Добре дошъл в тази група!

Пламен МЛАДЕНОВ: Ако се отнася за мен, аз отдавна съм в групата!

Dobrinka Spasova: В тази с документи от съда!

Пламен МЛАДЕНОВ: Охооо, и в такава съм от година и половина! И да се „похваля“ – моята съдебна сага е къде къде по-богата от тази на колегата!

Dobrinka Spasova: Аз средно на 10 г. веднъж съм с дисциплинарно уволнение. Продължавам да бъда учител. А директорките не получават нужното им внимание вече от никой. Вече не са директорки. Дайте да пишем сценарии! Аз не съм литератор, но ще споделя преживелици, достойни за сатиричен театър.

Пламен МЛАДЕНОВ: Аз за 35 години учителски стаж за първи път (засега) съм уволнен дисциплинарно, но за това пък съден за обида и уронване на достойнството! За щастие съдът ме оправда по делото за обида напълно и окончателно!

Dobrinka Spasova: Преценете правилно тези, които ви обграждат! Има и такива, на които дадоха дипломи за да им изядат овците. Позовете се на Фройд.

Nena Borisova: „… средно на 10 г веднъж с дисциплинарно уволнение“ и сте има директоркИ, не една, няколко! Бре, къде попаднах! Богат опит имате! Аз съм като „юноша бледен“…

Dobrinka Spasova: От шамарите се придобива руж. А сянката на директора е много дебела.

Nena Borisova: Спомням си моето дете като беше в първи клас, попаднахме на учителка, която меко казано не беше професионалист – допускаше правописни и фактологически грешки, обиждаше децата, наказваше ги без основание и т.н. Ние, родителите, споделихме това с директора, а той каза – „Да не мислите, че е лесно да се освободи учител на постоянен договор. Аз го уволнявам, съдът го връща на работа“. Преместих детето си в друг клас и там беше добре, но оная учителка още работи и проваля поколения ученици. Та… не знам вече на кого да вярвам…

Dobrinka Spasova: Направете си себеанализ! Пожелавам ви обективност!

Nena Borisova: Предполагам, че говорите на себе си. Хубаво е човек да се замисля малко в оценките на другите. От всеки може да се научи нещо. Ето от вас научих днес, че не бива човек да си губи времето с хора, които не познава!

Петя Викторова: Петрова, леле, какви са тия хора. С толкова много наказания, а иначе акъл дават. Добринке, първо се виж себе си, тогава раздавай съвети! Каква наглост!

Dobrinka Spasova: Вече не искам да се гледам! Но винаги много добре оглеждам всички около себе си! Фройд ми помага да оцелея! Много е важно за мен да бъда в конфликт с определени хора! Смятам го за престижно!

Nena Borisova: Добринка, нека спрем с враждата. Тя не помага на никого. Бъдете жива и здрава и живейте живота си, както искате!

Dobrinka Spasova: Защо виждате вражда във всичко, което не отговаря на вашите представи?!

Nena Borisova: :))))))))))))))))))))))))))))))

Петя Викторова: Петрова и на моите представи не отговаря.

Енеза Ангелова: Ехоооооо!!!! Пак ли!!! Малко за съда. Решението на Районен съд е едно. Решението на Окръжен съд може да бъде друго. Решението на Върховен – съвсем различно. Не бързайте. Щом има обжалване, трябва да се изчака с „поливане“ на победата. И… спорете разумно!

Jivko Rusev: Колеги, с риск да провокирам нечия неприязън ще попитам: „Във форума на Zamunda ли сме?“ Примерно…

Ангел Грънчаров: Драга г-жо Ангелова, за момента говорим за ТОВА решение на съда (районен съд); то е единствено налично в правния и в действителния свят. Какви ще бъдат решения на други съдилища в едно бъдеще ние сега-засега не знаем и няма как да ясновидстваме какви ще бъдат, те може да бъдат различни от решението на районния съд, но могат и да го потвърдят, нали така?!

Енеза Ангелова: Така е. Но от опита ми, свързан със съдебната система знам, че много често решенията им се разминават. Това не означава, че няма и такива, които се препокриват. Въпрос на съдебна практика и на съдебен състав.

Ангел Грънчаров: Съждението Ви е несигурно!:-) Не може да се гадае на това основание какво ще бъде решението на по-високата инстанция по моето дело. Пък за мен това и вече няма никакво значение. Скоро ще дойде края на първата година от налагането на наказанието, по причина на това действието на въпросната заповед за наказание ще бъде обезсилено; аз преследвах с това дело морален ефект, то беше нещо като вопъл за вразумяване на администрацията, е, постигнах го! Като няма ефект върху въпросната администрация, проблемът вече не е мой, а неин, каквото можах, направих, опитах се да й помогна. Е, не се разбира това, явно други страсти и капризи са на власт и почит там, не мога с нищо повече да й помогна…

Енеза Ангелова: Грънчаров,не става въпрос за делото, което водите. Написах как отсъждат съдилищата в България. Какво ще се случи с Вашето дело е въпрос на време да се разбере. Удовлетворен сте от резултата и това е важното. Проблемът е в това, че едно такова дело не може да принуди институцията да уволни директора ти. А и него едва ли го вълнува нечий морал щом работи по този начин. Така че: битката продължава!

Zlatina Cakinska: Грънчаров, с такива хубави колежки спориш, че трябва да си щастлив от удоволствието. Преглътни различията и направи комплимент. Разбира се, че се шегувам за кавалерството, но и защо пък да не се проявява и тук. Впечатли ни дамите с галантност – пак е шега, да не се засегнеш.

Dobrinka Spasova: Нас не не интересува кой ще бъде уволнен, а това като отидеш на училище да не те занимава никой с лични взаимоотношения!

Петя Перпериева: Ами ако колегата има нужда от помощ, от някой, който да го изслуша поне? Все пак, когато години наред работиш с един човек, не може да му кажеш: „Не ме занимавай с личните си проблеми!“

Dobrinka Spasova: Пояснявам – не преследвам идеята за уволнение на директорката. Просто когато някой от директорите не ви харесва по лични причини да не го влага при служебни контакти. Не сме длъжни да се харесваме на някой за да си гледаме работата! Субективния фактор трябва да отпадне при служебни взаимоотношения. Но при директорите – се е сраснал с тези взаимоотношения. Както и те със столовете си.

Nena Borisova: Когато се работи с хора винаги има субективен фактор (съзнателно или несъзнателно). Единствено машините (компютрите) работят обективно.

Nena Borisova: Да си призная, аз колегата Грънчаров не го разбирам. Ако аз изпадна в неговото положение на нетърпимост с директора или бих търсила начини за намаляване на конфронтизма, или бих търсила друга работа. Неговото е жив мазохизъм.

Zlatina Cakinska: Да стане гъба, защото няма власт. Не, човек трябва да се бори и да търси решение. Лошото е че сме в ръцете на други и те си играят с психиката ни и винаги имат възможност да ни смачкат. Но когато работиш и си спазваш изискванията е трудно да се борят и те дори. Не се предавай, бори се, колега! Не греши този, който не работи.

Ангел Грънчаров: Г-жо Борисова, аз смятам, че училището не е бащиния на директора, за да се разпорежда в него именно като в своя бащиния. Няма никакъв мазохизъм в моите отношения с г-жа директорката, напротив, на мен ми е много забавно да провеждам своите изследвания; сега не мога да Ви обясня всичко, но аз съм автор на три книги за образованието у нас, много експерименти съм провел, в това число и с администраторите, натрупал съм ценна информация; тъй че изказването Ви показва, че съвсем не сте наясно с цялата ситуация; доста по-сложна е отколкото си я представяте. 30 години работя в образователната система, преподавал съм и в университет, и в училища, тъй че просто е крайно наивно да се смята, че заради някаква си директорка ще си сменявам тепърва професията, нали така?!

Nena Borisova: Какво ще правите с живота си е Ваша работа. И да, не съм наясно със ситуацията и не Ви познавам. Това го казах няколко пъти. Но забелязах, че и доста колеги не са, но имат мнение, което ме изненада и впечатли.

Щом сте се докарали до болница значи не ви е толкова забавно, но Вие си знаете най-добре. И… нямах предвид смяна на професията, а на училището. Желая ви здраве и успех!

Ангел Грънчаров: Има хора, които са чели блога ми и са наясно с историите, за които Вие явно не знаете, такива хора вече могат да имат преценка и да заемат позиция. Аз съм привърженик на пълната гласност и откритост, тия, дето предпочитат да действат задкулисно (сред тях има и много директори) нека да се сърдят на своята погрешна стратегия – за да е неясна позицията им причината е тази, че те самите не са имали достойнството и смелостта да я изложат пред обществото и да се опитат да я защитят.

Г-жо Борисова, хем сама признавате, че не сте наясно, хем правите изводи и преценки: „… Щом сте се докарали до болница, значи…“, не бива така. Не аз се докарах до болница, а бях докаран до болница в резултат на системен тормоз, терор, репресии от страна на директорката. Чудно ми е как все могат да се изопачават нещата, дори понякога ей-така, заради самия спор(т) явно… 🙂

Nena Borisova: Г-н Грънчаров, за мен е важно когато изказвам мнение да съм запозната с позициите на ДВЕТЕ СТРАНИ – това разбирам аз по „познаване на ситуацията“. На Вашия блог едва ли е публикувана позицията на „другата страна“, т.е. на директорката Ви. Не се правете, че не разбирате!

А дали вие сте се докарали до болница или директорката Ви е виновна, това няма как да знаем само от вашите мнения независимо къде – тук или в блога Ви.

Аз пак ще кажа – за да сме полезни, трябва да сме справедливи, а това няма как да стане, ако не „чуем“ и другата страна. Всичко друго е просто… преливане от пусто в празно…

Ангел Грънчаров: В моето ведомство не е позицията на другата страна. 🙂 Аз изразявам единствено своята позиция. По-горе в дискусията ни тук любезната г-жа директорка се изказа и изчезна, не мога да нося отговорност за нейната недиалогичност. Пък Вие, ако толкова сте загрижена за нейната позиция, можете лично да я попитате и да я утешите. 🙂 Не разбирам само защо мен вините за това, че не сте познавала нейната позиция!

Както и да е. Всичко добро Ви желая! Имате ясно изразени адвокатски способности, мисля, че ако не сте станала адвокат българското правосъдие много е загубило… 🙂

Nena Borisova: Да, не сте отговорен за това, какво прави или не прави директорката. За адвокатска професия никога не съм се замисляла, но е късно вече.

Благодаря, всичко добро и на Вас! Ще се запозная с блога Ви.

Ангел Грънчаров: Е, радвам се, че с нещичко Ви заинтригувах, та решихте да прелистите и блога ми! Приятно четене Ви желая! Пиша по всякакви теми, но предимно по психология, философия, история – неща, които ме вълнуват. Пиша каквото мисля. Никому не се подмазвам. Държа на свободата си.

Тия са простите начала, които следвам в живота си. Желая Ви успехи!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s