Г-н Комита, поздравления за превъзходния летен, да го наречем засега така, „интелектуален коктейл“, който сте успели да ни забъркате. Както и подобава, според сезона, в него има и сок от диня, но и сок от моркови, има кашица от ягоди, но има и изстискани домати, има дъх на боровинки, но долавям и ясно долавящ се дъх на… гнили краставици, а пък като капак на всичко в течността плават не само блокчета лед и топки сладолед, но и парчета от… недобре сдъвкани кебапчета. Да не пропусна: коктейлът е освежен и с порядъчни дози евтина ракия. Няма да нарека текста Ви „интелектуална повръщня“, щото съм прекалено изискан, но ми се струва, че Вашият интелектуален коктейл е нещо като превъзходен зеленчуково-плодов-месен миш-маш или буламач.
Да го отдадем всичкото това на сезонни причини, когато съвсем не е рядко явлението човек, заради неумерено ядене на всякакви природни дарове, да го хващат най-неприятни стомашно-чревни разстройства и инфекции. Само дето обикновено човек не поднася на публиката за всеобщо обозрение продуктите на разстроения си стомах, но пък за интернет това сякаш е обичайна практика.
Приемете, моля, горното, написаното по-горе като опит за шега, като нещо, написано само заради стила, поради някакви формални причини, а не за да Ви уязви. Моля да ме извините ако сте се засегнали прекалено, не този ефект съм търсил, а го написал, както казах, по съвсем други, формални стилистично-лингвистични подбуди. А сега вече по-сериозно, а не толкова саркастично-иронично.
Прочее, изразът „интелектуална бойкоборисовщина“ наистина е бисер и постижение, адмирации! А ето сега за какво всъщност вземам думата; ще дам само един малък пример, който показва, че когато човек взема думата по такива сложни въпроси трябва добре да е помислил и премислил, за да не се подлага на риска да избълва някоя недомислица, пък дори и тя да е с интелектуални претенции или с такава също маниерност. Та значи, пишете:
Големият грях на „консерваторите“ (кавичките слагам, защото вероятно никога няма да стигна с никого до съгласие какво точно значи думата, но идеята ми, смятам, е ясна) е идеята за изначално „добри“ и изначално „лоши“ хора, дори по рождение. Има „едно истинско“ учение, всички други учения са грешни, а изповядващите чуждите учения трябва да се поправят или да страдат.
По първото Ви твърдение по-запознатият човек няма начин да не възкликне поне това: „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!“. Затуй ще му отделя повече внимание. А подхвърлянето Ви за „едното-единствено истинско учение“ ще оставя без внимание, понеже то показва крещящо неразбиране – и също липса на всякакво желание за разбиране – на същината на анализирания предмет. Ще се опитам да Ви помогна да схванете за какво всъщност става дума:
Консерватори са хората, които държат на някакви абсолютни, универсални и общочовешки ценности на вековната традиция, но това съвсем не означава, че за тях хората били „изначално“ добри или лоши, „дори и по рождение“. То, прочее, ако бяха изначално някакви си, те щяха да са такива по рождение, но както и да е, това тук не е съществено. Работата е там, че си позволявате да приписвате на консервативната мисъл една прекалено банална и несъстоятелна теза, към която тя просто няма как да се придържа, и то не за друго, а защото при нея става дума за мисъл, а не за немислене. Съвсем другояче си представят нещата осъзнатите консерватори. Вие пък ненадейно изтърсвате, че сте „десен“, но не сте „консерватор“, което е крайно изненадващо твърдение ако човек отчасти все пак е проумял що е „дясно“ и що е „консервативно“.
Та значи онова истински субстанциално (съществено, истинно, общозначимо, абсолютно), на което се покои човешката история, е нещо като екстракт или квинтесенция на изначално заложените в съзнанието ни, според замисъла на нашия Създател, универсални ценности, които човечеството в дългия процес на духовната си история осъзнава и приема вече съзнателно. Такива са ценностите на свободата, на самостойния и самостоятелно правен живот, на истината, доброто, красотата, светостта, на суверенната и автономна личност. От тази гледна точка човешките същества са самоценни и уникални, те са „цел сама по себе си“ (Кант), всеки прави себе си според повелите на моралния закон на дълга и на съдържащата се в него свобода, тъй че да се говори за някакви „изначално добри“ или „изначално лоши“ индивиди е просто губене на скъпоценно време. А нали човек пише, пък и чете, за да си уясни смисъла, а не да потъва все по-безнадеждно в безсмислието – и в заблудите си, в предразсъдъка си, в ограничеността си?!
И още нещо. Ние съществуваме не на празно място, а в някакъв смисъл и благодарение на унаследената традиция. Става дума за значимото в човешките опити за самоопределение, разгръщащи се на почвата на неизчислимото множество от индивидуални раз-личности.
В тези опити за търсене на човешкото и на значимото, субстанциалното за човека, не всичко е останало заради богатия си жизнен смисъл, а е бил произведен и много баласт, много излишна тежест и една подлежаща на отхвърляне обремененост. Утвърдило се е обаче и е останало единствено адекватното на живота за човека, съответстващото на неговата свобода, устойчивото, значимото, онова, без което не може, необходимото за самостойната субективност.
Човекът в традицията е сътворил дълбоко потребните условия на съществуването, достойно за човека, т.е. за това съществуване, което се синхронизира с естеството на живота за човека, с неговото неизразимо докрай тайнство. Не може да се мисли за съвременното съществуване на човека – в условията на създадените от него жизнени реалности, зачитащи индивидуалността общности, свободен пазарен строй, непрекъснато разгръщащ се ред, културни и духовни детерминанти на съществуването и пр. – извън традицията, която го прави възможно и така ефективно.
Затова може да се каже, че светът за индивида не е друго освен светът на традицията, явяваща се по естеството си законосъобразност на неговата свобода или пък жизнеустойчивост на сътвореното и сътворяваното от човека.
Ето това е възловият момент, ядрото на консервативната философия в нейната истина, а не в бедните представи на тоя или оня. Прочее, тази консервативна философия лежи в основата на десния мироглед, той израства благодарение на нея, тъй че да каже някой, че е с „десни разбирания“, но „в никакъв случай не консервативни“, е горе-долу същото все едно някой „истински комунист“ да вземе да се кълне, че в никакъв случай не подкрепя диктатурата на пролетариата. Прочее, комунистите са способни на всякакви умствени и морални салтоморталета, но десните хора не трябва да приличат в това отношение на тях, щото тогава работите наистина ще станат безнадеждни – у нас най-вече, щото в света хората са доста по-различни и все пак не така обременени. И в тази връзка ето още един възлов момент, който, надявам се, може да Ви помогне да проумеете за какво всъщност става дума:
В наше време изпъкват предимствата на велики и непоклатими традиции, трасиращи, подобно на указателните камъни, пътя на човечеството към автентично преживяваната и действителната свобода. Става дума за ценности, придаващи смисъл на съществуването, опитващи се да го доближат до неговата автентичност и посилна за човека пълнота: доверие в способностите на човека да се справя сам, да проявява на свой риск и отговорност насочени към индивидуалния успех инициативи и предизвикателства, да бъде пълновластен господар и собственик на своите постижения, да зачита свободата и достойнството на себеподобните. Иначе казано, човешките същества да не бъдат подлагани на груб външен контрол и лишавани от самостоятелност, което означава с право да се съпротивляват на опитите да бъдат правени еднакви и послушни, апатични и лишени от воля и т.н.
Разпознахте ли, г-н Комита, своята „дясност“ от горните думи?! Прочее, подетият, така или иначе, разговор за самоидентифицирането на нашенските десни е твърде интересен, и аз съм готов да го продължа, разбира се, при желание на останалите.
Няма да се спирам на „големия грях на „либералите““, щото там нещата са още по-превъзходно объркани от Ваша милост. По тази причина ми се струва, че една дискусия по тия въпроси би била твърде полезна за всички. Само дето, в нашенски условия, едва ли има съзнание за такава една полезност, поради което масовият интернетен труженик, явно, предпочита да си остане в плен на собствените си, толкова непълноценни и ограничени, представи.
И щом тук, в интернет, в „царството на интелектуалците“, нещата, както се убедихме, са така плачевни, какво ли пък е положението в главите на обитаващите другия, „големия“, свят?!
(ЗАБЕЛЕЖКА: Който се интересува повече и желае по-пълно да вникне в загатнатите по-горе проблеми, би могъл да посегне към моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството), чието второ издание може да се намери и онлайн – освен в книжарниците.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 