Нищо по-добро от автентичния капитализъм не може да бъде създадено

Добри Божилов във Фейсбук е написал кратък коментар, по който се е провела общо взето вяла дискусия. По-долу най-напред публикувам неговия текст, а след това и най-интересното от дискусията; после следва също и моя коментар, който написах там с надеждата да я оживя, да сипя малко масълце в нейния огън; ето първо какво пише Д.Божилов:

Ако не е вярна тезата на Айн Ранд, че икономиката и благосъстоянието се създават от супер продуктивно малцинство от предприемачи, които осигуряват работа на останалите, та ако не е вярна, в настоящия момент кризата следва да се реши от само себе си. Пролетариатът (движещата сила на обществото като теза противоположна на тази на Ранд) е равномерно разпространен по света, и ако той е движещата сила, би трябвало да оправи нещата.

Но ако е вярна тезата на Ранд, тогава какво можем да очакваме? Можем да очакваме пълен крах на световната икономика. Защото водещите държави провеждат анти-предприемаческа и про-пролетарска политика. Следователно малцинството няма да може да направи в тях нищо, а повечето предприемачи ще се изнесат в зони с повече свобода (каквито има). Така благосъстоянието ще се съсредоточи там, а в останалите ще има прогресивно обедняване. Т.е. ако е вярна тезата на Ранд, то ни предстои засилване на социалната диференциация. Ограничени да работят за бедните във водещите страни, предприемачите ще работят само за себе си, и за пролетариата в свободните страни. Конкурентно парите ще идат при по-малък кръг хора.

Т.е. да се надяваме Айн Ранд да не е права, защото иначе излиза, че политиците, избирайки настоящото си поведение, ни водят направо в бездната без дъно…

Valery Naidenov: Как не можете да разберете едно просто нещо – ако се въведе пълен лесефер, парите неизбежно отиват само в предприемачите, стига се до свърхпредлагане, но потреблението се занулява и цялата икономика катастрофира за дълго. Затова държавата е длъжна да регулира потока от пари и инвестиции, за да може предлагането и потреблението да вървят в хармония. Това го признава дори Милтън Фридман. Доказано е многократно от живота. Всички държавници го прилагат от 30-те години до ден днешен, включително и Рейгън, Тачър и така нататък. Целият спор е как точно да се прилага и в каква степен.

Що се отнася до Айн Ранд, тя е неизчерпаем извор на пълни идиотщини в областта на икономиката. Добре известно е, че тя не е чела нито един труд по макроикономика, нито по политикономия, хеле пък икономика на развитието. Само напълно девствен ум може да измисли утопичната долина на Джов Голт, в която всичко се плаща със златни монети, които никога не се променят. Много по-лесно е да се колонизира Марс, отколкото да се създаде подобна икономика.

Dobri Bozhilov: Не е вярно, че парите отиват само у предприемачите. Това е марксистка постановка за концентрацията на капитала, която просто не е вярна. На микро ниво предприемачите вдигат заплатите, под натиска на конкуренцията. Някои ги вдигат и поради визионерско мислене. Например Хенри Форд е вдигнал заплатите, защото е смятал, че работниците му трябва да са клиентите на колите му. Именно такива като Форд създават средната класа. А не държавната намеса.

Заплатите са високи в САЩ дълго преди да има сериозни регулации. САЩ стават световна сила, именно в ситуация на почти див капитализъм (времето до Първата световна война). По времето на Теодор Рузвелт (в началото на мандата му) САЩ вече имат 25% по-голям БВП от втората сила – Англия. По това време още дори няма Федерален резерв, мисля че няма дори подоходен данъц. Федералното правителство нищожно малко.

Безумията в САЩ започват с Голямата депресия, когато някой решава, че работа на правителството е да се бори с нея. Следват чудовищни разходи първо на Хувър, а после и на др.Рузвелт, който освен това ограбва и златото на хората. Резултатът от това безумие е Втората световна война. Германия изпада в безкрайна криза, защото е силно зависима от американския пазар. Идва фюрера, другото е ясно.

След първата световна има друга подобна криза, за която никой не знае – защото президентът предприема необходимите либерални мерки и до криза изобщо не се стига. А 1929 г. – от един борсов срив (каквито винаги ще има) американските комунисти във властта направиха глобална война.

Ангел Грънчаров: От 200 години политико-икономическите весталки гадаят и предричат краха на капитализма, а той все се развива, цъфти, дава все по-сладки плодове. При всяка криза антикапиталистистите, т.е. ония, на които капитализмът им не е изгоден поради тяхната личностна несъстоятелност, почват радосто да вият, чакайки блажения миг, когато капитализмът ще рухне, та в суматохата и те да могат да намажат нещо.

А всъщност кризите още повече засилват и оздравяват капитализма; както болестта е начин за преодоляване на слабостта и за укрепване на организма, така и кризата поставя всяко нещо на неговото място и създава предпоставките за нов растеж на капитализма, който е саморегулиращо се и затова така здраво общество.

Та така и сега. Капитализмът щял не знам си що, ний сме се били минали, че се отказахме от комунизма, и не знам си какви още глупости може да прочете човек. Капитализмът има една проста формула, говоря за автентичния капитализъм: повече свобода (и неотменно съпровождащата я законност, т.е. спазване на гаранциите за свобода) и по-малко държава, щото държавата, особено в регулирането на икономиката, е винаги вредна. Колкото повече се меси държавата в икономическия живот, толкова икономиката става по-болна и нежизнеспособна, и обратното.

Комунизмо-социализмът пък изпитва органично недоверие към свободата и вижда в държавата нещо като панацея, поради което и винаги внася кризи и провали в икономическия живот. Това са алтернативите. Нищо по-добро от автентичния капитализъм не може да бъде създадено, ерго, капитализмът е вечна форма. Както и свободата е субстанция на човешката история, неин смисъл и цел.

А привържениците на несвободата, разбира се, не са се примирили, те са готови да се реваншират заради кончината на комунизма, ала едва ли ще постигнат нещо особено. Тъй че радостта им заради жадувания „край на капитализма“ е твърде, твърде преждевременна.

Прочее, да се изкарват Рейгън и Тачър привърженици на държавните регулации на икономиката е анекдотично предположение, дължащо се на крещящо невежество. То е същото, да речем, Сталин да бъде представян за радетел на свободния пазар. 🙂 Нека изказалият това предположение почете поне малко от „Мемоарите“ на Тачър или да прочете някоя от най-известните речи на Рейгън. И тогава ще престане да подхвърля смехотворни предположения…

И още нещо, за ония, които мислят най-вече за ставащото у нас. Ето един пример, който, убеден съм, ще влезе в учебниците по икономика. Става дума за министъра на земеделието, търговията и яденето М.Найденов. Тоя човек, да би беше мълчал, инфлацията у нас сега щеше да е неколкократно по-малка; при всяко негово обаждане, при всяка негова заплаха, че държавата ще „въведе ред“, цените скачаха, и тоя тип май все още не е разбрал що прави, стига да не е истина другата възможност: че го прави не от глупост, а по поръчка на приятелите му, които, няма как, са мутри от хранително-всусовия бранш.

А пък дърдоренето на Боко по икономически въпроси нанася на икономиката ни такива поражения, каквито в Япония не можа да нанесе земетресението, наедно с последвалото го цунами. И става дума предимно за говорене, дайте си сметка пък какви поражения нанасят на икономиката ни всичко останало, което те все пак правят, т.е. за което не само говорят (законодателни промени и пр.). Ако министрите на Боко и най-вече самият той бяха неми по рождение или поне бяха онемели когато взеха властта, а също и нищо, абсолютно нищичко не правеха, икономиката ни, гарантирам, в тия две години сама щеше да излезе от кризата, а и дори щеше да стигне до разцвет.

Тъй че България се оправя само за една година „лесеферианство“; „невидимата ръка“ на пазара ще постави всичко на мястото, ще внесе ред и разум в случващото се, докато, оказва се, политиците, привърженици на държавния контрол, всичко развалят. Нима някой все още не е разбрал, че когато комунисто-социалисти са на власт не само у нас, а и навсякъде по света, всичко запада и нищетата почва да обхваща все по-широки слоеве. Боко, за жалост, се оказа, е социализмо-комунистически мутант, който и хал-хабер си няма за целебната роля на пазара във възникването на един проспериращ капитализъм.

Простете за това, че взех думата, но проблемите са важни и е грехота човек да мълчи. Пък и не мога да търпя когато дадени хора всичко изопачават, претендирайки, че от всичко разбират.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.