Публикацията ми от вчера със заглавие В гербовашкото МВР открито говорят за мечтата си България да бъде върната към „блаженото време“ на комунизма! предизвика, както и можеше да се очаква, дискусия във Фейсбук; в нея, разбира се, се отличи бойкоборисовиста с чисти комунистически убеждения Зюмбюлев; наложи се да се намеся и аз; ето основното от тази дискусия, давам го и тук, та да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Simeon Novakov: Що да гледаме клипчето? Нека най-после проумнеем действителността, ако можем, ако искаме, ако желаем да сме свободни граждани. Щом този тип има наглостта да си бръщолеви носталгично по онова време, за онова време, значи работата не е добре. Идват избори разни – не ходете, хора, за риба или за гъби, а излезте и гласувайте за когото трябва. „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“ е казано. Нито ЕС, нито Америка ще ни помогнат ако не се съферясаме навреме. Времето е в нас и ние сме във времето – е казал Левски. Ама кой ти слуша тия гениални слова?! Ние слушаме Цецко и бат Бойко. Това е положението, Минке.
Инж.Илия Зюмбилев: Г-н Simeon Novakov, до скоро твърдяхте, че Иван Костов не е стъпвал в СССР, а то се оказа, че е завършил школата на Червената армия! Втора молба: преди да пишете за Левски и т.н. като първа стъпка не си пишете името на латиница! Гледах предаването, офицерът от ГДБОП изказва лично мнение, а определено за някой неща е прав: преди 20 години хората не си заключваха къщите и нямаше цигански набези по селата. Какво се промени за тези 20 години, нима хората станаха други!? Не, просто за тези години липсваше държавата! А дали тази държавата е тоталитарна или демократична е друг въпрос, просто държавата вече 20 години е абдикирала от своята отговорност, вина за това имат всички управляващи от началото на прехода, а най-малка вина за това има Бойко Борисов!
И да допълня: въпреки всички проблеми в МВР забелязвам нотка на западно влияние, а именно една личност от криминалният свят месеци наред парадираше из София и определено възмущаваше хората; надявам се подобни акций да продължат из цялата страна… А и тези хора да престанат да парадират с безнаказаността си! За да бъдат вкарани тези хора на топло трябват нови съдилища и нови магистрати, с тези, които съдят в момента, няма как да стане!
Simeon Novakov: Г-н Зюмбилев, как се оказа, че Костов езавършил школата на Червената армия? Публикувай документи за това.
Ангел Грънчаров: Не знае как. Той просто изпълнява поръчки и заповеди на Позитано-20.
Инж.Илия Зюмбилев: Simeon Novakov, той сам си призна! Мисля че сте гледали филма с отговорите на Костов, даже два пъти е бил СССР, самия Костов го каза! Грънчаров, на вас само Позитано-20 ви е в главата, я по-добре се замислете какво правихте преди 10 ноември и коя партия благослявяхте, май беше БКП?
Ангел Грънчаров: Таваришч Зюмбюлев, ти май си мислиш, че всички са комунисти като теб, но да имаш много здраве от мен, не е така. Има и нормални хора на тоя свят.
Ходенето до СССР не е критерий за комунизъм. Щото и Сахаров не само е ходил в СССР, не само има съветско образование, ами е и роден там, и е живял даже там. И пак не е комунист. Същото е и с Новодворская, и с мнозина други.
Така е и с моя милост, по същия начин е положението и с Костов: били сме в СССР, но комунисти нито сме били, нито ще бъдем някога. Напротив, това, че сме били в СССР, ни прави още по-искрени и твърди антикомунисти.
Ще ти обясня, вервам, не си чак толкова прост, предполагам ще ме разбереш. Та ако ти идеш в Америка, непременно ли ще се обуржоазиш и дали завинаги ще станеш привърженик на „американския империализъм“, а? Едва ли. Главата ти е предостатъчно пълна с петолъчки, чукове и сърпове, та едва ли ще може да преживее такава метаморфоза и да се очисти от тях.
Та по същия начин стана и с нас двамата с Костов, ходили сме в СССР, но в главите ни няма нито една петолъчка, да не говорим пък за чукове и сърпове. Такива ми ти работи.
Нещата в тоя живот са доста по-сложни отколкото може да си ги представи една глава, обилно снабдена с петолъчки, чукове и сърпове… 🙂
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 