Либийските събития са трудни за осмисляне и вникване, особено пък за еднозначно тълкуване. Затова и предизвикват горещи спорове, което е съвсем нормално. В тази връзка току-що попадам на интересна публикация в блога на М.Радев: Либия: Залезът на диктатора – изгревът на исляма с автор Клеър М. Лопез. Прочетох статията, струва си, прочетете я и вие ако ви интересува проблема. Авторката била виден експерт по борбата срещу тероризма и прочие. Ето един откъс от нейния текст:
… „Най-впечатляващият пасаж на новия конституционен проект се намира в част I, чл. 1, който гласи „Ислямът е държавна религия, а основен източник на законодателството е ислямското право (шариат).“
Нека поясним за онези, които все още не са съвсем сигурни какво се случва в Либия, смисъла на този Член I, поставящ ислямското право (шариат) на самия връх на конституцията. Той просто означава, че принципите, които републиканците в духа на Томас Джеферсън смятат фундаментални за една демократична система – равнопоставеността, индивидуалната свобода, плурализмът, толерантността, защитата на малцинствата, общественият договор между управляващи и управлявани, естествените права, основаващи се на разума, независимата (светска) съдебна власт, свободните медии – всички те, дори и да са споменати пò надолу в проекта, няма да имат реална сила. В конституциите реално тежи онова, което е изнесено най-горе и е заявено най-категорично. В случая с Либия това е ислямското право.
Този извод едва ли може да изненада някого, наблюдавал по-внимателно председателя на Либийския TNC Мустафа Абдул Джалил и впечатляващата деформация в средата на челото му, наричана на арабски zubibah. Става дума за трайната цицина, която особено благочестивият мюсюлманин си докарва от постоянното удряне на челото при молитва пет пъти в денонощието…
… Не по-малка причина за безпокойствие представляват силите, които се канят да поемат управлението: както посочи на 23 август Уалид Феърс в своя задълбочен анализ по Fox News, либийският TNC е една пъстра тайфа, съставена от „бивши дипломати, бюрократи и военни от стария режим“, както и от „политици и лидери на движения от левицата, марксисти, социалисти, арабски националисти, либерали и ислямисти“.
И така нататък, статията е интересна и заслужава да се прочете. Интересна е и дискусията по нея, засега само във Фейсбук – виж страницата на М.Радев. В тази именно дискусия, в отговор на някой си Stefan Christoff, който е изкрещял следната реплика
Ще почакам да видя дали някой ще посмее открито да зададе въпроса: „ЗА КАКВО БЕШЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ НАТОВСКА ПОДКРЕПА НА АНТИКАДАФИСТКИТЕ (ИСЛЯМИСТКИТЕ) БУНТОВЕ???!!“
моя милост се реши да напише малък коментар, ето го:
Не е вярно твърдението, че всички борещи се срещу Кадафи и тия, дето го свалиха, са все ислямски фанатици или терористи. Това са глупости. А на въпроса на другаря Christoff, именно защо НАТО било подкрепило „ислямистките“ бунтове, ще отвърна така: защото навсякъде ония народи, които се борят за свободата си и срещу тиранията, следва да бъдат подкрепени от народите, които вече имат свобода.
НАТО, ако не ви е известно, е военна организация на свободни народи. НАТО служи на свободата – и я гарантира, бидейки мощна сила срещу нейните врагове!
Разбира се, че в ислямски страни ислямските политици ще са водещи, вие какво искате, християнски политици да са водещите?! Последният ми коментар е по принцип, не е насочен към някой конкретно…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Коментар на Milen Radev във Фейсбук:
Стефане, защото сред ценностите на Запада е, когато някой е изложен на изтребление да му се помогне. Без значение дали е добър или лош. Когато пълчищата на Кадафи поеха към Бенгази за да устроят там мини-геноцид НАТО не можеше да не се намеси без да загуби в противен случай самия смисъл на своето съществуване. Не кой да е, а сам Бернар Анри Леви бе тогава един от индивидите, които с пълно право обосноваха императивната нужда от интервенция. Няма тук морална дилема. Свалянето на диктатор като Кадафи няма алтернатива. Какво ще става нататък е друг въпрос. Ако, както изглежда, е писано арабските маси да се самозаробят под властта на шариата ще се решава на нова сметка, когато му дойде времето какво да се прави. Макар че не вярвам да има капацитет сред днешните западни лидери от една страна и дух сред гражданството на Запад за адекватни отговори на идващите предизвикателства… Но това е друг въпрос. А отговорът на твоя е: защото иначе се зачертаваше целият опит от европейската история. Разбира се, лично аз бих предпочел такава интервенция да беше се случила още през 2004 за да се спре арабския геноцид над африканците в Дарфур, но все пак трябва да се признаят и чисто логистичните предимства за една кампания в Киренайка и Триполитания пред сложната интервенция в далечен Судан.
Ангел Грънчаров Напълно споделям горния коментар на г-н Радев, самата истина е това, което той казва! И чудесно, съвсем ясно и твърдо го е казал, моите почитания!
Напълно вярно. Кадафи трябваше да бъде изритан. Браво на САЩ, че помогнаха. От ВСЕКИ религиозен закон може да идва само тирания и мракобесие.
Грънчаров, ако не беше в перманентен плен ва идеологемите си, щеше да забележиш няколко неща.
1. Въобще не имало военна операция на НАТО в Либия. Имаше необмислена, вяла, неподготвена, ураджийска операция на няколко /вече не помня – пет или шест/ натовски държави в изпълнение на резолюция на ООН.
2. Както винаги досега, натовските армии далеч надхвърлиха правомощията, дадени им от резолюцията на ООН /1973, ако се не лъжа/. Т.е. освен че беше зле подготвена тази операция беше и в грубо нарушение на нормите на международното право.
3. Въпросната операция недвосмислено показа тоталната небоеспособност на всичики натовски армии /без тази на САЩ, разбира се/
4. Тази операция показа големи разногласия и липса на всякаква координация между страните-участничики в нея.
А пък мисълта на Милен Радев „… защото сред ценностите на Запада е, когато някой е изложен на изтребление да му се помогне. Без значение дали е добър или лош…“ ми прилича на лекция на пропагандатор от „Георги Кирков“ – само да смени „Запада“ с „СССР“… Честно казано , не знаех че в България има толкова заблудени люде.
Коментарът ти показа недвОсмислено, че си зле с правописа и не е зле да се захванеш с ученето му 🙂 А после пиши по сложните политически теми…
Че имам проблеми с правописа си – това го знам много отдавна. Нищо не ме оправдава, въпреки че съм инженер по призвание и образование. Само да ти кажа едно нещо , което ти не го знаеш – имаш тежък проблем с употребата на „кой“, „който“, вместо „кого“, „когото“. Барем десет пъти съм те хващал, но не съм ти го казвал. Ти , така или иначе си изтъкан от комлекси. Защо до ти навирам в мутрата неграмотността ти !?!
Таваришч, ний, писателите, имаме съвсем друго положение; ний правим езика, имаме голяма свобода, ний задаваме нормите. На това му викат „стил“. Другите хората трябва да спазват правилата, ний, писателите, единствени имаме право да ги нарушаваме. За да развиваме езика. И да го обогатяваме. Тъй че нашето не е неграмотност, а стил. Твоето е неграмотност. Понял наконец меня?
1. Че си писател – писател си /в смисъл, че често натискаш елементите на клавиатурата/
2. Че имаш стил – имаш. Стилът ти си има две основни характеристики: многоговорене и нищонеказване.
Ама въпреки това , нищо не ти пречи да отвориш учебника по български за 6-ти клас и да си прочетеш два пъти урока „Относителни местоймения“
Да, наистина, много е подходящо човек, който пише „местоймения“, именно с „Й“, да дава съвети на другите относно подобряването на правописа им 🙂 🙂
http://zaw12929.blog.bg/politika/2011/09/01/kogo-podkrepi-nato.812114