Моя реплика от няколко думи във Фейсбук – Напълно подкрепям! Аман от гръцки социализмо-комунизъм! – предизвика много коментари и спорове, в които се намеси и грък, живеещ в България, и българи, живеещи в Европа. Дискусията е интересна, аз днес, когато имам време, може да я публикувам в блога, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. В резултат на спора там нещата съвсем се заплетоха; наложи се да реагирам пак, щото осъзнах, че едва ли съм бил разбран правилно; някои изтълкуваха реакцията ми в смисъл, че съм помогнал да се разгаря антигръцка истерия, т.е. да се подклажда враждата между двата комшийски народа. За да поясня какво всъщност мисля се наложи да напиша ето този коментар:
Казусът с гърците и Гърция е твърде интересен. Това, че протестират за да си защищават така и така разбраните интереси е хубаво; това от една страна. От друга страна дълго време са подкрепяли политици, които са довели страната до фалит. Значи и те самите, като граждани, носят отговорност за случилото се – и трябва да имат добрината да си я поемат. Значи един вид сега следва да протестират и срещу самите себе си, най-вече срещу самите себе си. Което, както и да го погледнеш, при положение, че съвсем не съзнават, че сами са си виновни, да ме прощават, е крайно тъпо.
Да, нацията, държавата като цяло е сторила и допуснала грешки, излапали са обяда, сега трябва да имат добрината да си го платят. Не може един да пие и яде, друг да плаща. И особено възмутително е това, че на протестиращите гърци все някой друг им бил виновен, и най-виновни им били ЕС, европейците, най-вече германците, които хем с парите си плащат голямото гръцко плюскане, хем в гръцката представа им били виновни за всичко, което им се случва; ето това е възмутителното! Европейците спасяват гърците, гърците протестират срещу европейците за това, което, както и да го погледнем, е наглост, е връх на наглостта! За това става въпрос.
Гърците трябва да имат добрината да поемат цялата отговорност и с чест да изпият горчивата чаша. И тук не поставям всички гърци под общ знаменател. Аз съм убеден, че има гърци, които съзнават, че не Европа, не европейците (и не американците) са им виновни за хала, а че те самите са си виновни и нямат моралното право да обвиняват никой друг. Просто в Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други плащат. Това е социализъм.
И никой не може да ме убеди, че има нещо морално в поведението, което защищава извратената социалистическа представа, че едни трябва да ядат и пият, а пък други не само че са длъжни да им плащат масрафа, не само ги спасяват, ами и дори, представете си, биват обвинявани, че са им виновни; така не стават тия работи. Самите гърци ще имат голяма полза да осъзнаят този дефект на психологията си – и тогава нещата ще бъдат поставени на здрава основа. Така мисля аз за гръцката криза, г-н Каламарис. Така аз виждам нещата. И казвам каквото мисля.
Да резюмирам: проблемът на гърците не е някакъв техен порочен и осъдителен „гръцки“ манталитет, срещу който са готови да се възмущаваме даже ний, българите, дето сме носители един още по-опорочен и негоден манталитет; проблемът на гърците, именно на протестиращите днес гърци е, че са се подали на една осъдителна по принцип и социалистическа по характер психология, която се свежда до това, че някои си мислят, че имат пълното право да лапат, а пък друг да плаща масрафа, и не само да плаща, ами и да бъде обвиняван, че е виновен за положението на горките лапачи.
Разбира се, че се налага гърците да свикнат с много икономии, та да въведат ред в своя дом; трябва да привикнат да се оправят сами, а не да си мислят, че може до безкрайност да лежат на гърба на „лошата Европа“. Докато не се откажат от тоя порочен соцалистически манталитет, добро гърците няма да видят.
Както и ние, българите, не сме видели добро от същия този манталитет; ний заради него сме станали най-бедни; платихме цялата цена, изпихме много горчиви чаши, и още не сме си стъпили на краката. Затуй гърците не трябва да вървят по българския път. Ако се откажат от социалистическата извратеност овреме, ще страдат по-малко. От позицията на изстрадали ний, българите, имаме право да дадем тоя съвет на комшиите си. И те вместо да ни се обиждат, трябва да са ни благодарни…
Гледам сега снимки на гръцките протести и чета по лозунгите, че капитализмът, представете си, им бил виновен. Е, ето това е възмутителното: не капитализмът, а социализмът им е проблемът на гърците. А пък социалисти, знайно е, са най-големите лъжци: да викат на черното бяло, да прехвърлят вината от болната на здравата грава, да говорят тъкмо противното на истината е същност на социализма наред с лапането и паразитирането на чужда сметка и на чужд гръб. Значи проблемът на Гърция е социализмът, а ще се оправят когато се разделят с твърде разпространените в гръцкото общество социалистически илюзии. Не говоря абстрактно; жена ми е от род на „славянофонетични елини“, т.е. на „елиноговорещи славяни“, другояче казано, българи от гръцката част на Македония. Добре ми е познат тоя манталитет при споровете ми с гръцката рода; сред тях, за жалост, има не само поклонници на социализма, ами и на комунизма има поклонници; има поклонници дори на Сталин!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Грънчаров, вие сте непоправим тъпанар!
Няма значение за какво е темата, няма значение за какво се говори – вие едно си знаете и едно си баете – социализъм, комунизъм, Костов, кашкавалец, комуноиди. Ако сте пропуснали нещо в един пост, си го наваксвате в другия.
Известно ли ви е, Грънчаров, че Гърция попадна в англо-американската зона на влияние след войната? И че при тях комунизъм нямаше – напротив, точно вашият ангел небесен Костов вземаше уроци от Нова демокрация преди 15 години как се строи капитализъм.
Не ви харесва, че капитализмът се е провалил в Гърция ли – ми това си е ваше мнение, имайте си го; за съжаление обаче единственото, за което става е да си избършете гъза с него.
Представям си що за дискусия се е породила в онази велика глупост Фейсбук – казал сте поредната си простотия, какво друго е било. И как пък все след вашите коментари стават дискусиите?
Както и да е – няма значение в коя страна по света е зле положението, виновни са задължително комунистите!
Г-н Грънчаров, написал сте чудесен коментар! Изцяло го подкрепям!
Аксиома на Грънчаров: Всяка капиталистическа държава, която изпадне в жестока икономическа криза е социалистическа.
Г-н Грънчаров, някак си темата за лапащите и не плащащи масрафа гърци се изтърка. Я направете една справка от кога (като година) гърците тръгнаха „надолу“, увеличиха дефицита и станаха въпросните проблеми. Случайно бихте забелязали, че противопоказна за икономиката им се оказва „европейската свободна търговия“, която унищожи някои печеливши пера заради квоти и тем подобни аналози на онази-социалистическата разпределена търговия от т.нар. СИВ. Откакто французите прецениха, че ЕС става прекалено англосаксонски, в ЕС започна упорито и неприкрито да навлиза социализма, този, който Вие, види се, много мразите, но не съвсем разбирате. Припомнете си идеите за „съюз в съюза“ и причините да бъдат прокарани. Нехаресвайки социализма, се подразбира, че сте фен на капитализма, кой? финансовия ли? Пази Боже, и децата видяха, че той унищожи производството на блага, останаха куфарите на юпитата, китайския бум и тамагочита.
Гърците отстояват това, което бяха достигнали, а ЕС им взе. Сега е на ред да „лапа“ Международният валутен фонд. Той постигна целта си, Гърция никога няма да излезе от Еврозоната, защото трябва да плаща в евро. На МВФ драхми не му трябват.
У нас едно очилато момченце се опита да ни вкара в тази зона без време поради подобна причина, дори беше „сбъркал“ някои цифри „случайно“. Добре, че не му стана работата.
Господине, социализмът, независимо дали е гръцки, български, общоевропейски или съветски, е все лош. Доказано лош, историята го доказа, тъй че тук съвсем не става дума за „харесване“ или „нехаресване“. Капитализмът – и това пак историята го е доказала – независимо от кусурите си, винаги е за предпочитане пред социализма, да не говорим за комунизма (макар за мен социализъм и комунизъм имат все една и съща същина, а разликата е само в степента).
Сам казвате, че гърците, преди да ги прихване „центрофугата“ на европейския социализъм, са били, да речем, добре, имали са разните му там „придобивки“. Социални придобивки, не вярвам обаче да се наемете да твърдите, че тия придобивки на гърците са плод на гръцкия социализъм, щото те са постижение на гръцкия капитализъм. До какво може да доведе социализмът най-зримо доказателство сме ний, българите, а не гърците; за това, че гърците са по-добре от нас, причина е гръцкият капитализъм, а не гръцкия социализъм; щото ний сме доказателството, че социализмът винаги носи мизерия и бедност.
Капитализмът пък винаги е социален, и то не на думи, а на дело; причината за това е твърде проста. Преди да има нещо за „преразпределяне“, става дума на разните му там благинки, то тия благинки първо трябва да бъдат създадени, произведени. Капитализмът е доказал, че може да създава и произвежда; ето, толкова близкият до сърцата на днешните меланхолици по социализма е Китай: китайците, един безспорно велик народ, щяха да измрат от глад ако не се бяха отървали от комунизма с сферата на икономиката; щом туриха кръст на комунизма в икономиката, т.е. щом като китайците допуснаха капитализма в страната си, се почна невероятно силния растеж на Китай. Ако за миг китайците се откажат от „концесиите на капитализма“, мигом Китай ще рухне.
Тъй че, доказано е, капитализмът създава, а пък социалистическите „разпределители“ не правят друго, освен да убиват производството на блага, поради което, разбира се, в един момент вече няма какво да разпределят. И тогава почват вече да живеят на вересия. Оказа се, че това е възможно да се случи не само с индивиди, но и с цели нации. Като гръцката, примерно.
Та нали и ний, българите, бяхме яката загазили от лукановия и виденовия социализъм, да не говорим за тодорживковия; щом биде допуснат за малко капитализмът у нас от проклетия Костов, се почна растежа на България, поради който ние все още не сме измрели от глад, а при Луканов и Виденов бяхме на косъм от измирането. Това за какво ви говори? Имайте поне малко достойнство и с ръка на сърцето си признайте това, което опитът на самата история отдавна е доказал.
Ала някои, заради социалистическите си въжделения – друг да създава, а ти да лапаш, това е социализмът! – са способни всичко да изопачат, щото на такива истината просто им е крайно неудобна. Прочее, не е зле да погледнете ето тази публикация: Природното бедствие, наречено социализъм. Приятно четене! Поздрави!
Благодаря за отговора, г-н Грънчаров.
И Вие, и аз явно циркулираме около същността. Това не е лошо.
Позволете една дуплика, чрез цитат (със съкращения):
„За всички, които бяха по-скоро на страната на Дьо Гол, отколкото на Че Гевара, комунизмът, колективизмът, тоталитаризмът бяха абсолютното зло. Налагаше се идеята за моралното оправдание на капитализма като противоположност на абсолютното зло. Това беше оправдание, чрез отрицание, чрез разликата, чрез сравняването с другия, но оправдание. Колко беше хубав Западът по Брежнево време! Но, ха, сега де, няма го вече Брежнев, за да подчертае чрез контраст блестящата младост и великолепие на нашата цивилизация…”
Андре Конт-Спонвил
За да уточним ще цитирам пак: „Аз не съм комунист и никога няма да бъда…” Напротив, скачах по площадите, далтонистите да различат цвета ми, и хвърлих камък на грамадите (помните, нали?)
Не ми е присъщ социализмът нито на дядо Благоев, нито този, на който съм му ял попарата, нито на Фидел, нито на Чавес, нито на другаря Ким, а ЕС-социализмът доведе и до „белия боклук” и „Деца в центрофуга”.
Но къде са гърците тук?
Хора, като нас, достигнали едно завидно материално ниво и то реално по всички икономически закони, без дефицит и необосновани заеми и сега, когато се съгласиха да споделят една политика, когато някой в управлението е сгрешил (нарочно или от некъдърност) искат да им го отнемат. Ако Вие днес получите половината от възнаграждението си, ще потупате ли по рамото онзи, който ви го отнема или ще кажете (подобно на един журналист във връзка с гърците) „По-добре да дойдат полковниците.” И свършвам: сега улових една аналогия с възрастен роднина – искам си адекватната пенсия, не ме интересува в кой строй съм я изработил, но аз съм си я изработил.
Макар и „горещо” във Вашия блог е уютно. Позволете ми да сложа линк към Вашия от моя.
Искрени благопожелания!
Г-н Лютов, благодаря, и аз си сложих линк към Вашия блог; оценявам го като качествен и съдържателен; пишете, както се казва, от сърце, не само с ума си.
А по темата мисля, че всъщност нямаме особени различия. Може човек да разбере реакцията на братята-гърци, на комшиите. Това дето някои чупят и палят човек не може да го разбере, но ето, оказа се, че има гърци и гърци, някои не одобряват вандалщините.
Но това, че в един дом, дали частен или държавен, бюджетът (сметките) трябва да се водят стриктно и че всеки може да се простира според чергата си, е аксиома. Възможно е гърците да се чувстват ограбени, не отричам. Но не може да се отрече и това: за случващото се в една страна все пак основна отговорност носят нейните управляващи, сиреч, избирателите, които са ги упълномощили да водят общите дела от тяхно име. Тъй че и на себе си следва да се сърдим, а не да търсим врагове, на които да прехвърлим цялата отговорност.
Ето по този пункт не мога да оправдая поведението на съседите ни. Като сте се “минали”, имайте добрината да приемете собствената отговорност и на себе си преди всичко се сърдете. И поемете последиците от поведението си. Това е достойното, а не други да обвинявате за собствените си беди, което е израз на малодушие. Германците не могат да са отговорни за гръцките беди, за да плащат до безкрайност и при това да бъдат обиждани. Така не става.
Защото като осъзнаете и приемете собствената отговорност и изпиете достойно горчивата чаша, другият път много повече ще внимавате какво правите. А иначе от гърците ние можем да вземем пример защото протестират много, за разлика от нас, дето си кютим и скачаме само когато ножът опре о кокала; така и трябва да е, трябва да се протестира, та управляващите да бъдат държани изкъсо.
Аз лично обаче съм противник на теорията, че народът винаги е прав и винаги има основателни искания; не е така; народът като цяло често съвсем не знае какво иска. Народът, простете, много често се държи като курва, именно, оставя се използвачите да го съблазнят, отдава се на ласките им, пък в един момент почва да крещи: сакън, натаковаха ме, оскверниха невинната ми добродетел! Нима народът не прави точно така. Е, разбира се, става дума за мнозинството от народа, а не за целия народ. Това винаги следва да се има предвид.
Не съм политик и мога да го заявя това. А иначе политиците се налага да се мазнят на “непогрешимия и винаги прав, дори толкова мъдър народ”. Не е така. По съм склонен да приема тезата на Новодворская, която често казва: “Какво да правим, с народ, в който половината и повече са идиоти, нищо друго и не може да се очаква и да се постигне”. Има голяма доза истина в нейните думи. Малоумието сред мнозинството от народа винаги е на висота. Това исках да Ви кажа.
Поздрави! Надявам се, и друг път ще спорим, та да си помагаме в търсенето на истината, която единствена има значение…
П.П.: За малко да пропусна нещо важно: вярно, няма ги Брежнев и брежневщината, но има Северна Корея, има и Куба, има с кой да се сравняваме. Тъй че блясъкът на западната цивилизация съвсем не е помръкнал. Както искат да ни внушат левичарите. Напротив, блясъкът се засилва, нищо че левите, понеже си нямат вече своя пример за вдъхновение, именно Съветска Русия, се сякаш побеснели и правят всичко, за да съсипят добруването на Запада!