Централният политик на прехода Иван Костов трябва да остане в политиката, най-малкото напук на Москва

На едно място обменихме с един човек няколко реплики, а пък този човек изказа едно, по мое виждане, твърде основателно мнение, на което ми се иска да изведа на по преден план; това и правя, публикувайки го в отделен постинг; ето:

Да, но българските избиратели ще кажат: дори да е така – какво от това? Каква е алтернативата? Всички останали български политици начело с, разбира се, Иван Йорданов Костов, също са мафиоти. (Анонимен)

Пак ченгесарския номер „всички са маскари“; като се напише Всички останали български политици начело с, разбира се, Иван Йорданов Костов, също са мафиоти ИСТИНАТА, че в момента ни управлява един БАНДИТ, едно галено дете на МАФИЯТА, съвсем губи остротата си. Този е ченгесарския начин да се подсилва хорското малоумие… (Ангел Грънчаров)

Аз съвсем не твърдя, че Костов е мафиот, а просто възпроизвеждам нагласите и реакциите на немалка част от избирателите, внушена им от мафиотските медии.

Съгласен съм: именно чрез удобната теза „всички са маскари” се губи остротата на ВСИЧКИ атаки срещу което и да било българско правителство. Впрочем ако се замислим ще установим, че тази теза съвсем не е толкова погрешна. Факт е наистина, че ВСИЧКИ български политици са маскари – но с едно единствено, много знаменателно изключение: Иван Йорданов Костов и ДСБ. Привържениците на тази теза (нарочно) пропускат този ключов факт. Да, всички са маскари – обаче без Костов и ДСБ.

Това е причината за неистовите напъни Костов да бъде елиминиран от българска политика. През 2001 беше доведен Симеон, за да бъде прекратено управлението на Костов. След това беше направен опит той да бъде изместен в СДС и пратен в пета глуха. След като създаде ДСБ, всичко беше насочено към разбиването на ДСБ. Сега СК беше разтурена, за да бъдат елиминирани Костов и ДСБ от политиката, дори с цената на евентуалната смърт на остатъчното СДС (макар че на СДС, разбира се, се дават обещания за влизане в НС, постове и пр.).

Москва не може да търпи Костов не само като управленец, но и в опозиция. Просто той трябва да излезе напълно от политиката и да се махне от очите им. Самият Костов беше писал навремето, че мозъкът на операциите срещу него е извън страната, а атаките в страната идват от жалките марионетки на този мозък.

Само че за разлика от марксистите аз смятам, че не „народните маси”, а личностите правят историята. Светът щеше да е различен без Александър, Цезар, Наполеон, Ленин и Хитлер, а България без Стамболов, Стоилов, Костов и т.н. Ето защо централният политик на прехода Иван Костов трябва да остане в политиката, най-малкото напук на Москва. (Анонимен)

Напълно вярно говориш и пишеш, споделям! Така е… това е самата истина… колкото и да е неприятна тя за някои… (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…