Разговор с един щатен оплювач на Костов

Има доста хора в и извън интернет, които години наред се прехранват с това, че постоянно и всекидневно плюят Костов. Някои дори се замогнаха и охраниха от тоя доходен бизнес. Е, може да има идиоти, които без пари да плюят по бившия премиер, но тия явно са крайно тежък случай и от тях науката изобщо не се интересува.

Моя милост отдавна следи една одиозна личност в интернет, която в блога (сайта) си всеки Божи ден плюе най-усърдно против Костов. Явно това лице е щатен оплювач. Не вярвам да е съвсем луд да се занимава с презрената си професия ей-така, за едното нищо, за без пари. Нарича се това лице Иван Топанкев. Преди време успях да го загащя във Фейсбук и проведох с него доста многозначителен разговор; публикувам го, та тия, дето имат наклонности към психопатологията, да добият известна представа за тоя психологически тип: типа на щатния интернетен оплювач на Костов. Ето, четете:

Ангел Грънчаров: Хей, ти ли си блогъра, дето всеки ден пише срещу Костов? Или е съвпадение на имена?

Иван Тропанкев: Същия…

Ангел Грънчаров: Колко ти плащат за плюенето, колко печелиш?

Иван Тропанкев: Аааа, ти си бил съветски възпитаник….

Ангел Грънчаров: Да, ние с Костов сме „съветски възпитаници“, но ченгесарски измекяри като теб не сме били… Кажи колко ти плащат де, кажи, да видим; усърдието ти в оплюването на Костов, разбира се, е парично подплатено, драги ми рубладжийо, кажи обаче каква ти е заплатата…

Иван Тропанкев: А знаеш ли коя е думата с две правописни грешки във факсимилето в профила на блога ми?

Ангел Грънчаров: Не знам, а кога ще отговориш на въпроса ми?

Иван Тропанкев: След като имаш претенциите, че разбираш от ченгета, интересувал ли си се къде в Пловдив ДС е провеждала разпитите си по времето, когато си бил на ръка разстояние от крайцера Аврора?

Ангел Грънчаров: Не разбирам от ченгета, ти ако разбираш, претенцията ти явно е съэвсем основателна – щом сега ченгетата на теб са доверили нелеката и неблагодарна мисия да плюеш по Костов всеки ден… срещу парички, разбира се; вервам, не си глупак да го правиш ей-така, за едното нищо, заради единия спорт 🙂

Иван Тропанкев: Нека да задам така въпроса си: факсимилето, което съм пуснал в блога си, досещаш ли се откъде е?

Ангел Грънчаров: Не, аз не съм толкова досетлив и обигран в ченгесарските работи…

Иван Тропанкев: Според теб защо Миглена се е подписвала като Пръмова преди Десети ноември, а след това – като Кунева?

Ангел Грънчаров: Правиш се на луд, което говори, че съвестта ти хептен не е чиста…

Иван Тропанкев: Какво притеснява според теб човек, който се е гордеел, че е завършил марксистко-ленински науки в града на Аврора, Съветския съюз и това му е отваряло вратите по времето на соца, днес да пропуска тези факти от биографията си и да пише друго?… (Оставям настрани факта, че такъв човек със сигурност е и контингент на Комитета, както ми е твърдяла една британска дипломатка, изгонена от там заради аферата „Ким Филби“, учила български вкъщи…)

Ангел Грънчаров: Такова чудо като „марксистко-ленински науки“ съществува само в комуноидни ченгераски глаави като твоята. И така, колко парици получаваш месечно за да плюеш всеки ден злодея Костов?

Иван Тропанкев: Защо си плюеш на физиономията като цитираш Тачър. Нали точно по нейното управление са те обучавали в Съветския съюз, че тя е най-големият враг на строя… И сигурно си вярвал в това… Наистина не разбирам защо…

Ангел Грънчаров: Много си глупав, прощавай, ама глупостта ти вече избива на идиотизъм: и какво като съм бил в СССР? Това ли ще ми определи на мен идеите и ценностите? Според теб който е учил в СССР, е комунист, тъй ли? Ами в комунистическа България който е учил какъв трябва да е? Излиза, по твоята „логика“ неуките, простаците само те няма да са комунисти, тъй ли? А сега като ти разясних тия прости зависимости, земи, гледай да не изпушиш от умствено напрежение, докато ги асимилираш, а пък като се съвземеш, почини си, и ми отговори: колко парици ти дават да плюеш Костов секи ден, айде, нали ме разбра?

Иван Тропанкев: Ама защо не напишеш в профила си, че си завършил в СССР, в Ленинград!?

Ангел Грънчаров: Написал съм го, катил… И така, колко парички ти дават ченгетата да плюеш по Костов, толкова ли са много, че не смееш да си признаеш?

Иван Тропанкев: Да не би да смяташ, че имаш нещо общо с Петербург, а още по малко с Русия?

Ангел Грънчаров: Да, имам… и какво, колко пари ти плащат ченгетата?

Иван Тропанкев: Ееее, май се срамуваш от истината?

Ангел Грънчаров: Защо аз да се срамувам, ти земаш парите, аз да се срамувам, баси тариката си бил?!

Иван Тропанкев: И понеже говориш подозрително, но обяснимо често, за пари, защо не вземеш да върнеш рублите, инвестирани в теб от Съветската власт. И тогава ще бъде по-друго

Ангел Грънчаров: Аз да ги върна, та да ги дадат на теб, ах ти, гиди подъл рубладжио! Голяма лакомия за рубли си отворил, да ти преседнат тия пусти рубли дано! И колко ти плащат за плюенето връз Костов руските ти таваришчи?

Иван Тропанкев: Не е ли срамно да говориш така за твоите съветски учители след като са инвестирали в теб хиляди рубли!? И за всички нормални хора е… Но ти не си такъв, нали?

Ангел Грънчаров: Много нещо си се загрижил за интересите на твоите съветски покровители… ама така е… лакеят винаги си е лакей и слуга. И кажи де, не се срамувай, колко ти плащат рублички твоите съветски началници?

Иван Тропанкев: Хехех, от толкова години си в Пловдив, а се държиш като селска пръчка. Вярно е, че не може да се очаква на друго да те научат и твоите съветски учители. Пък едва ли си общувал с истински филибилии. Те надушват отдалеч такива като теб. Надушиха и Командира, макар и късно. Опитвам се да ти помогна от самото начало. Сега се залъгваш в самозвано словоблудство, чекиджийска работа, да ти кажа в прав текст. Знам и какво те притеснява. Това, от което имаш нужда е катарзис. Но, както казва един приятел психиатър и основател на ДСБ май си от тези, които отдавна нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономията…

Няма да казвам и защо руснаците няма да си поискат парите обратно, ти си знаеш… Но ще ти обясня накратко какво е „Тачър“. В Единбург една продавачка ме гони близо двеста метра за да ми върне едно пени. И когато и казах, госпожо ама това е едно пени, тя каза, да, но е великото едно пени. Ще ти доверя и още нещо, че първият въпрос, който ми бе зададен в ДС от един ленинградски твой колега бе: „Защо плюете Съветския съюз?“. Затова ми стана смешно като ме попита: „Ти ли си тоя, който плюе Костов?“. Да живееш в безродство и нищета е ужасно. И няма никакво значение дали това ще е по времето на соца или днес. Но това са твои терзания, нали!?

Ангел Грънчаров: Боже мили, да ми изнася лекция по морал човек, който най-безсрамно и нагло плюе всеки ден срещу заплащане един български политик и държавник, срещу когото руската ченгесарска мафия води същинска пропагандна война вече толкова години! Е те това вече е върхът, значи счете за нужно да ми изнасяш морална беседа, мале мила?! Значи смешно ти стана като те попитах колко ти плащат, тъй ли? Толкова ли си се оял вече, подобно на лаком кърлеж, та се смееш когато те питат за такива неща? А сега кажи все пак колко ти плащат твоите господари, мизерна душо, а недей да ми разказваш басни за едното пени, щото все пак лицемерието и наглостта трябва да имат известен предел, нали така?

Иван Тропанкев: Хей, ленинградски плъх, както и да препираш миналото си, колкото и да се криеш, било зад Костов или зад Тачър, все ще лъсва червения ти задник…

А това, че освен безродник си и богохулник, никак не ме учудва – толкова много съветски рубли са вложени в теб, че вместо да ми се правиш на праведник, вземи да се покаеш! Да, смешно ми е като гледам как се гърчиш…

Но на тези, които уж защитаваш, вече никак не им е смешно. Защото на тях почна да им светва, че няма да прокопсат докато не се очистят от такива като теб… Хайде, пак задай милиционерския си въпрос…

Ангел Грънчаров: Нещо започна да си изпускаш нервите, което е симптом за нечиста съвест – и е признание за правотата ми. Нали знаеш римската максима: „Ти се гневиш, о, Юпитер, следователно аз съм правият!“. Така упорито бягаш от крайно неприятния ми въпрос, което вече е равносилно на категоричен отговор; сам можеш да се досетиш кой е той. Прочее, думите са моето „богохулство“ е най-модерен ченгесарски прийом, което окончателно те дегизира. Явно си човек на КГБ. И тъй, колко ти плащат руските ти господари за да плюеш всеки ден Костов?

Иван Тропанкев: Хехехе, само пробвах да видя дали си в дупката си…

Ангел Грънчаров: И така: колко ти плащат – или се занимаваш с презреното си занимание само поради вродена душевна низост?! Други пари направиха, плюейки Костов, а ти нищичко не получи, затова ли си така ядосан?

(Тук разговорът ни свършва. Замислен дълбоко над думите ми, Иван Тропанкев изчезна сякаш вдън земя. Имам чувството, че изпадна в тежка психична криза. Публикувам това горното та да го накарам да се отърси от кризата си: клин се избива с клин. Много съм състрадателен и човеколюбив, та затова правя така…)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.