Ей, хора, да направим нещо бе: това вече не се търпи!

Днес „гръмна“ „новината“ как Плевенлиев уж бил „издал най-голямата тайна“ на НАТО, а именно, че ракетният щит е насочен срещу възможността на Русия и пияндурниците на КГБ лилиПутинци да заплашват с атомните си ракети Европа.

Ако прочетете малко из мрежата ще видите, че основните вопли са срещу това, че в Чикаго Плевнелиев отказва да припознае България като „троянски кон на Русия“ и срещу изказването му, че посещенията му ще са на Запад от София.

И се леят едни „патриотични“ сълзи: как може така „недипломатично“ да се говори „против една братска държава“ на територията на друга държава (ама не „братска“, понеже е от НАТО).

Нещо става – светлините на ГЕРБ си стоят насочени към МОЧА, а зад гърба на „партията“ Плевнелиев си позволява да показва „не-обич“ към България, щото НЕ показва „обич към Русия“.

Не се въодушевявам от Плевнелиев, понеже „по делата им ще ги познаете“. Но казано е: „В началото бе словото“.

Та, като за начало, но само до тук: словата на Плевнелиев са добри.

Posted by ARTHUR

ЗАБЕЛЕЖКА: Моят кратък коментар по същата тема е този:

Българи, да възроптаем дружно против русофило-българофобските атаки срещу българския Президент! Това мога да кажа само вече! Аман от руски мекерета и продажници, това вече е върхът!

Ей, хора, да направим нещо бе: това вече не се търпи! Не са достатъчни само сладките и упоителни слова, иска се нещо на дело да направим бе?! И то не какво да е, а нещо по-сериозно – и истински достойно!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s