България вече я няма: българите в тази нещастна територия сме само 8%, останалите 92% били русофили и руснаци!

Из БЪЛГАРИЯ ИЛИ РУСОФИЛИЯ – ТОВА Е ВЪПРОСЪТ!

Белчо Дончев

„Неотдавна руската преса съобщи, че 80% от българите били русофили. И не само това: във вените на 12% от българите течала руска кръв.“ (от сайта на Дойче веле)

Останалите осем процента сме самите българи!

Ако в България живеят осемдесет процента русофили, дванадесет процента руснаци, то защо тогава тази скапана държавица все още се нарича България? Не питаме къде са циганите, къде са турците, къде са евреите, арменците, в коя част от процентите са те? Комунистите имат опит както в изобретяване, така и в унищожаване на цели нации!

На дневен ред за унищожаване сме ние, българите! На дневен ред за измисляне е русофилската нация! След македонска нация защо да няма и русофилска? Русофилска Република България – РРБ – не звучи лошо: като ррръб, като тъпънарррр, като пррростак, като всичко друго, но не и като България!

А Президентът ни мълчи! Ерго, приема тези проценти! Сиреч, Президентът ни приема като нормално изчезването на автентичните Българи от тази жалка територия!

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете докрая този текст. Моя милост няма какво да коментира и не и остава нищо друго освен да възникне гороломно:

Таваришчи, Болгарии уже нет! Победа, таваришчи! Болгария умерла! Да здравствует страна РУСОФИЛИЯ!!! Давайте сыиграть один казачок!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…