Социализмът, независимо дали е гръцки, български, общоевропейски или съветски, е все лош, доказано лош

Публикацията ми от вчера под заглавие В Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други – плащат е предизвикала, както сега установявам, и доста реакции в блога ми, наречен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, където обикновено помествам актуалните си политически коментари и анализи. Една голяма група от възразителите са, естествено, адепти на соцализма, явно с написаното съм успял да уцеля нещо твърде съкровено, намиращо се директно в алените им сърца; който иска, нека да изчете тия коментари, ако можем да обозначим с тая дума воя на носителите на упоменатите червени сърца; аз обаче обръщам внимание върху един по-различен коментар, написан от лице с име Александър; ето какво ми пише тоя човек и какво аз счетох за нужно да му отговоря:

Г-н Грънчаров, някак си темата за лапащите и не плащащи масрафа гърци се изтърка. Я направете една справка от кога (като година) гърците тръгнаха “надолу”, увеличиха дефицита и станаха въпросните проблеми. Случайно бихте забелязали, че противопоказна за икономиката им се оказва “европейската свободна търговия”, която унищожи някои печеливши пера заради квоти и тем подобни аналози на онази – социалистическата разпределена търговия от т.нар. СИВ.

Откакто французите прецениха, че ЕС става прекалено англосаксонски, в ЕС започна упорито и неприкрито да навлиза социализма, този, който Вие, види се, много мразите, но не съвсем разбирате. Припомнете си идеите за “съюз в съюза” и причините да бъдат прокарани. Нехаресвайки социализма, се подразбира, че сте фен на капитализма, кой? финансовия ли? Пази Боже, и децата видяха, че той унищожи производството на блага, останаха куфарите на юпитата, китайския бум и тамагочита.

Гърците отстояват това, което бяха достигнали, а ЕС им взе. Сега е на ред да “лапа” Международният валутен фонд. Той постигна целта си, Гърция никога няма да излезе от Еврозоната, защото трябва да плаща в евро. На МВФ драхми не му трябват. У нас едно очилато момченце се опита да ни вкара в тази зона без време поради подобна причина, дори беше “сбъркал” някои цифри “случайно”. Добре, че не му стана работата.

На това именно възражение счетох за нужно да отговоря; отвърнах следното:

Господине, социализмът, независимо дали е гръцки, български, общоевропейски или съветски, е все лош. Доказано лош, историята го доказа, тъй че тук съвсем не става дума за „харесване“ или „нехаресване“. Капитализмът – и това пак историята го е доказала – независимо от кусурите си, винаги е за предпочитане пред социализма, да не говорим за комунизма (макар за мен социализъм и комунизъм имат все една и съща същина, а разликата е само в степента).

Сам казвате, че гърците, преди да ги прихване „центрофугата“ на европейския социализъм, са били, да речем, добре, имали са разните му там „придобивки“. Социални придобивки, не вярвам обаче да се наемете да твърдите, че тия придобивки на гърците са плод на гръцкия социализъм, щото те са постижение на гръцкия капитализъм. До какво може да доведе социализмът най-зримо доказателство сме ний, българите, а не гърците; за това, че гърците са по-добре от нас, причина е гръцкият капитализъм, а не гръцкия социализъм; щото ний сме доказателството, че социализмът винаги носи мизерия и бедност.

Капитализмът пък винаги е социален, и то не на думи, а на дело; причината за това е твърде проста. Преди да има нещо за „преразпределяне“, става дума на разните му там благинки, то тия благинки първо трябва да бъдат създадени, произведени. Капитализмът е доказал, че може да създава и произвежда; ето, толкова близкият до сърцата на днешните меланхолици по социализма е Китай: китайците, един безспорно велик народ, щяха да измрат от глад ако не се бяха отървали от комунизма с сферата на икономиката; щом туриха кръст на комунизма в икономиката, т.е. щом като китайците допуснаха капитализма в страната си, се почна невероятно силния растеж на Китай. Ако за миг китайците се откажат от „концесиите на капитализма“, мигом Китай ще рухне.

Тъй че, доказано е, капитализмът създава, а пък социалистическите „разпределители“ не правят друго, освен да убиват производството на блага, поради което, разбира се, в един момент вече няма какво да разпределят. И тогава почват вече да живеят на вересия. Оказа се, че това е възможно да се случи не само с индивиди, но и с цели нации. Като гръцката, примерно.

Та нали и ний, българите, бяхме яката загазили от лукановия и виденовия социализъм, да не говорим за тодорживковия; щом биде допуснат за малко капитализмът у нас от проклетия Костов, се почна растежа на България, поради който ние все още не сме измрели от глад, а при Луканов и Виденов бяхме на косъм от измирането. Това за какво ви говори? Имайте поне малко достойнство и с ръка на сърцето си признайте това, което опитът на самата история отдавна е доказал.

Ала някои, заради социалистическите си въжделения – друг да създава, а ти да лапаш, това е социализмът! – са способни всичко да изопачат, щото на такива истината просто им е крайно неудобна. Прочее, не е зле да погледнете ето тази публикация: Природното бедствие, наречено социализъм. Приятно четене! Поздрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.