Историята с цената на яйцата ескалира. Ако някой е очаквал, че намесата на правителствения пълномощник по жизненоважните за популацията ни въпроси по храните и яденето Мирослав Найденов ще реши проблема с ръста на цените, горчиво се е лъгал: самият Мирослав Найденов е проблемът. Тоя управник след всяко свое изказване предизвикваше космически растеж на цената на съответната стока, която той искаше с държавна намеса да коригира – или да повиши качеството и.
Все повече се убеждавам, че това поведение на г-н Министъра съвсем не се дължи на глупост; явно той несмущавано обслужва нечии корпоративни интереси, за което, без съмнение, прибира порядъчни комисионни. Мисля, че е време и Прокуратурата да се заинтересува кои са скритите мотиви, пораждащи така активната вредителска дейност на г-н Найденов в сферата, в която Вождът на нацията го е упълномощил да ръководи. След като лиши нацията от възможността да яде, примерно, прилично по качество сирене на достъпни цени, след като същото направи със саламите, кашкавала и какво ли не друго, сега той посегна и върху последната храна, която що-годе беше достъпна за изнемогващия български пенсионер: яйцата. Смятам, че тоя път това не бива да остане без последици. Време е въпросният господин да си иде, щото поразиите, които нанесе, са непоправими вече.
Наричат го „г-н Инфлаторът“, а някои политически сили го определиха като „основен проинфлационен фактор“ в българската икономика. Дали той е най-основният проинфлационен фактор или такъв фактор е неговият Ментор Бойко Борисов обаче е един спорен въпрос, който сега-засега само подхвърлям. Нека икономистите помислят повече по него.
Оня ден министърът се ихвърли и каза, че с внос на полски яйца щял да свали цената. Снощи обаче чух, че полските яйца щели да бъдат по-скъпи и от нашите, а министърът-бабаит подви опашка и призна безсилието си да се справи. Той, прочее, там, където се намеси, нанася само поразии; само да си стоеше и нищо да не правеше, щеше да е стократно по-добре. Да, ама той иска да министерства, ето, всичко разваля и обърква. Време е да си иде. Да видим сега дали Бойко Борисов, за да защити провалилия се по всички линии министър, ще обвини за ръста на цените на яйцата „международното положение“ и по-специално политиката на ЕС за щастливите кокошки, или ще има доблестта да махне вредния министър.
Подозирам обаче, тъй като Премиерът е неизчерпаем извор на глупости, че той и този път ще изобрети такава глупост, каквато и най-проницателните умове не са могли да предположат. Абе щастливо е да се живее у нас в тия времена, спор няма.
Само се питам: кога ли нашия народец ще рипне и ще фане за яйцата тия бабаити, дето само се перчат, ала нищо не могат; прочее, могат; могат, примерно, да крадат, могат да печелят от монополите, могат да печелят от контрабанда, от бонуси, от какво ли не. Също така умеят да лъжат. Какво друго умеят? Не се сещам. Да, умеят и да са нагли. Безкрайно нагли. Някой сеща ли се за друго тяхно безспорно умение?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 