От днешна публикация в блога на Йордан Матеев за идеи и икономика под заглавие Запознайте се с поредното здравно недоразумение си харесах най-много един откъс, състоящ се само от три изречения, който ми се иска да стигне до повече хора, поради което и го публикувам тук; ето:
В държавата има два поста, които са ключови за излекуването на тежко болната ни здравна система – министър на здравеопазването и председател на здравната комисия в парламента.
За да има смислена реформа двамата трябва да разберат нещо много просто – всички проблеми в българското здравеопазване идват от три неща: преобладаващата държавна собственост върху болниците; монополното положение на здравната каса, която също е контролирана от държавата; липсата на свободен пазар за здравни услуги и здравни осигуровки.
Тези болести се лекуват с приватизация, демонополизация, децентрализация и създаване на условия за честна конкуренция без държавна намеса.
Това е самата истина; болна е самата система на болничната помощ, боледува самата здравеопазваща система. И се иска за болестта да се намери подходящ и бързодействащ лек; нещо много просто, ясно и близко до ума се иска, както се вижда от твърденията на икономическия експерт, което обаче нашите „стратези“ на гербовашкото управление явно не разбират. Бойко Борисов пък, изглежда, хептен не се затруднява да сфаща такива тънкости. Ето за този момент ми се ще да поразсъждавам малко.
В същата тази публикация на г-н Матеев се подхвърля на едно място, че Б.Борисов си представял „реформата в здравеопазването“ като „постоянно гасене на пожари“. На мен ми се струва, че този момент е възлов за разбирането на същината на цялостния стил на управление на Б.Борисов, т.е. за подхода му не само в тази специфична сфера, но и изобщо в цялостното управление на държавата. За Б.Борисов управлението на държавата не е нищо друго освен постоянно гасене на пожари. Пожарникарският му акъл не стига да схване, че вместо постоянно да се гасят пожари е по-добре да се открият причините, които постоянно предизвикват тия пожари; он, горкият, понеже от туй дело, предполагам, само разбира, е запретнал ръкави и гаси ли гаси пожарите. Като капак на всичко той самият, гасещият, без изобщо да си дава сметка какво прави, с управленското си безхаберие, бездействие и мекушавост сам предизвиква пожарите. Хем пали, хем гаси! Титан, голем бабаит, нема що! Да, нашият любим Премиер, драги ми наивни гласоподаватели, е страшен и опасен пироман, това е положението, ако щете ми вярвайте, ако щете не ми вярвайте!
Няма обаче какво да се чудим за тоя подход, за тая „стратегия“ на първия любимец на нацията в управлението на злощастната ни държава. Тия, дето така беззаветно любят недоразумението Борисов, т.е. дето ни натресоха пожарникар (и бодигард) за върховен „оправител“ (иде от „оправя“, не от управлява) на държавата и нацията, те са причината за три години вече да няма никакъв напредък у нас; е, нека да му се радват същите тия сега. Най-голямото постижение на режима „Борисов“ е това: медийната гюрюлтия е водещото, а не реалните смислени действия по поправяне на ситуацията. Да не забравяме, Б.Борисов разбира още от едно нещо, ако не броим каратето: разбира от даване на телевизионни интервюта; той в тая сфера е велик спец; затуй винаги съм казвал, че неговата прекалено голяма уста ще му помогне да си счупи главата.
Тоест, енергията на държавата отива в надуването на свирката, а локомотивът от това, разбира се, няма да потегли; прочее, може ли да потегли някога локомотив, чийто водач умее да прави най-вече това: да гаси с маркуча де що огън види? Та нали така той ще угаси и парния котел на влака – ама кой ли ти се замисля за такива тънкости?
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 