Политическият труп Гоце Първанов пак се бил размърдал тази сутрин – и, както и може да се очаква, силно замирисал; негова светлост се била появила по една дружеска нему медия. Добре че съм в болница тия дни, където нямам достъп до телевизор, което именно ми помага да щадя сърцето си; ако го видя само тоя наглец, ми става лошо, защото той наистина излъчва най-гнусна комунистическа наглост и безпардонност. Сирищникът си е сирищник; питам се обаче ето това: тия, дето свързват с тоя политически труп някакви надежди за бъдещето и финансират медийните му конвулсии, дават ли си сметка, че си хвърлят парите на вятъра?! Но те явно имат толкова много пари, че съвсем не им пречи да ги хвърлят и на вятъра.
Нашето Гоце, знайно е, е осенено от една идея и от една страст: да повтори безпримерния подвиг на своя кремълски вдъхновител тавариш Путин. А именно: след два мандата като президент да попремиерства малко, а после пак да се завърне на бял кон в Президенството, което е не просто чиста фантастика, ами направо си е лудост. Запомнете от мен: на ония, на които Господ е приготвил гибел, първом им взема разсъдъка. Това е сполетяло нашето нагло Гоце; е, имам предвид неспасяемата му политическа гибел, иначе той във физическия, в биологическия смисъл всички ни ще надживее; такива като него даже и караконджолите в ада не ги щат…
Чета информация от известен коментатор, че Първанов бил заявил, че, представете си, „никога не бил казвал нещо излишно, защото много внимателно си мерел приказките“. Сюблимно, нали? Голям лъжец! Цар на лъжците! Главоломен лъжец, безспорен първенец в лъготенето. И Иво Инджев изрежда една част от лъжите му, от изхвърлянията му, от несбъдналите се негови прогнози и копнежи. Напълно е прав един друг коментатор, който преди време заяви, че даже шимпанзетата по законите на теорията на вероятностите са способни да уцелят 50% от верните отговори; Първанов обаче е такова рядко „животно“, което е постигнало съвършенството 100% от изказванията и прогнозите му да не се сбъдват – или чисто и просто да са съвсем откровени лъжи! На това нещо аз му викам пълна неадекватност спрямо реалностити на самия живот – и на самото време.
Както и да е; да спра, щото трябва да щадя сърцето си; ето в завършек какво написах като коментар в блога на г-н Инджев:
Напълно подкрепям: президенстването на таваришч Гоце Първанов ще се запомни и ще остане в учебниците по история един ден с ето тази фраза „В президентстването на безподобния лъжльо Първанов беше време на крадене, каквото рядко някоя друга епоха познава.“ И като добавка може да се прибави ето това: „Тогава имаше най-слугинските медии, а пък продаването – в буквалния смисъл на думата, има се предвид за пари, и то за много пари, за наистина много пари! – на националните интереси на България в угода на кремълския самодържец достигна космически мащаби“.
Ето с тия две изречения може да се изрази есенцията, чистата същина на гоцевия период от нашата история, който ще се окаже един от най-позорните и най-безличните в цялата ни национална история. Прочее, да не забравим и крилатото определение на Първанов от един политолог, а именно, че той е „лицето на безличието“; „ако безличието има лице, то се нарича Гоце Първанов“, ако ми бъде позволено да префразирам тази знаменита формула.
Моите реакции през годините около националния позор, носещ името „Гоце“, могат да се прочетат в своята съвкупност в подготвяната сега за печат книга с примерно заглавие ГОЦЕВИАДА, в която съм събрал всичките си анализи по проблема от последните години…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 