Елизабет Втора празнува тия дни 60 годишнината от изкачването на британския трон и в нейна чест Англия е покрита с британски и английски флагове. Официалният парад е помпозен, изискан и подготвен с много любов, преданост и покъртителен английски патриотизъм, благодарност и лоялност към кралицата.
Дали обаче кралицата е причината за тази патриотична еуфория или това, която тя олицетворява, това, което тя символизира и това, което тя инспирира в поданиците си! Елизабет II е символ на британската държавност, на британското свободолюбие, тя е гарант за британската независимост и ако щете на британското величие!
Ако сравним България с Великобритания, логичния въпрос е има ли почва за сравнение? Хайде да си отговорим на елементарния въпрос, кой е символа на българската държавност в днешна България?! Кой? Президентът, който мълчи, когато български флагове са разкъсани от софийската община, за да се угоди на петата колона и обслужването на нейния фетиш ПСА?… Не става!
Премиерът, който целува ръката на руския патриарх без даже да му я подават? Не, не става! Главата на Българската Православна Църква, назначен от Тодор Живков и агент на ДС? Не, не става! Парламент пълен с ченгета, подчинени ментета и уж десни комунета? Не, пак не става! Списъкът с тези, които не стават, е дълъг…
След като няма символ на българската държава има ли българска държава въобще?
Тъжно и трагично!!!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 