Моята сбъдната мечта – и също така за какво си мечтая като видя грозилището Альоша дето е на Бунарджика

А пък за пловдивския Альоша си мечтая следното: да се намери един достоен български офицер, който с право целене с мощна артилерийска гаубица (или, още по-добре, с ракета „Въздух-земя“, изстреляна от наш изстребител!) така хубаво да фрасне грозния паметник на съветския окупатор, че той да се разпилее на парчета към страната на парка, където няма да нанесе кой знае какви щети! Това, признавам си честно, си мечтая за Альоша и си го мисля винаги, когато пред погледа ми се изпречи това гранитно грозилище… Това, прочее, си го мечтаеше и моя политически приятел и колега г-н Станко Станев, дългогодишен учител, бляскав математик, Бог да го прости, който почина преди няколко години, току-що пенсионирал се, но който ми е казвал мечтата си с почти същите думи, с които съм я написал по-горе! Щом двама човека си мечтаят независимо един от друг за едно и също, то няма начин да не се сбъдне един ден!

Казват, че на истински бленуваните мечти е съдено да се сбъднат непременно един ден! Дай Боже да е по-скоро този ден, ако може да видя с очите си Бунарджика без Альоша, тогава най-спокойно ще си умра, а иначе и от оня свят ще проклинам комунистите! Както и, убеден съм, прави това сега славният г-н Станев там, горе на небето!

ЗАБЕЛЕЖКА: Автор на колажа е г-н Веселин Драков

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…